Германия се опита да предаде последните си военни тайни на Япония само два месеца преди края на войната

| от |

Подводната война може да се оприличи на много изискана игра на шах, в която по-хладнокръвният капитан печели живота си. Няма смисъл дори да говорим за хората, които ще изгубят играта, а отговорността винаги се носи от един човек. Битката между два подводни плавателни съда е нещо подобно на боксов мач, като двамата боксьори се движат с кърпи на очите и са пуснати в огромна зала, погълната от тишина.

Достатъчен е само един удар, за да се постигне победата. Подводните битки често се описват от Холивуд и най-вероятно и сега най-вероятно си спомняте поне един филм със суперподводница и желанието ѝ за доминация и промяна на световните битки.

От друга страна не трябва да забравяме, че директната битка между две подводници не е често срещана. Има и разумна причина – все пак има кодекс и правила за нападение. Не можем да отречем, че подводниците не са се нападали една друга – точно обратното. Първата регистрирана подводна битка се случва през Първата Световна война, когато немската U-27 успява да потопи британска подводница E3. Други такива битки ще се регистрират и през следващата война, особено след като Германия и Великобритания ще се борят със зъби и нокти за морски хегемон.

Това е период, в който подводниците са принудени да прекарват повече време на повърхността, за да напълнят резервоарите с въздух и също така да позволят на дизеловите двигатели да работят равномерно. Подводният престой обикновено отнема едва няколко часа, защото задвижването става на батерии, а през Втората Световна война ще открием, че същите не са чак толкова впечатляващи, за да могат да оставят екипажа под вода за по-дълго време.

U-505chicago.jpg

На батерии има и ограничена скорост – едва 1/3 от скоростта може да бъде достигната, следователно често ще открием връщането на повърхността, включването на дизеловите двигатели и презареждането на батериите. Принудителното изплуване носи още повече рискове – вражеските кораби с лекота обстрелват появилите се противници.

Първата Световна война поставя основата на подводните битки и тогава всичко се случва с помощта на инстинкта и познанието – сензорите и сонарите остават в една далечна фантазия.

През Втората Световна война се появяват хидрофоните, както и активния сонар, който позволява да се чуе движението на вражеската подводна лодка. Торпедата също се променят и не се разкриват толкова лесно на повърхността, както се случва през Първата Световна война. Германия изостава значително при въоръжаването на своите подводни лодки, но всичко това е следствие на грешния избор на главнокомандващ.

На 5 февруари 1945 г. подводница U-864 ще напусне тихо залива на Берген и ще се отправи на специална секретна мисия. Така наречената операция Цезар е започнала. Подводницата е пълна със секретни технологии, които биха променили хода на войната, но трябва да стигнат невредими до Япония.

Японските инженери ще получат скиците на добре известните Jumo 004 турбоджет двигатели, за да може японските авиатори да имат предимството и да посрещнат американските асове. В подводницата са качени и двама от най-големите инженери на Messerschmitt, които ще помогнат за построяването на необходимите летящи птици. Те имат и компоненти за разработка на V-2 балистичните ракети и с радост ще ги запознаят с тайната на далекобойния обстрел.

Подобна технология със сигурност е повече от достатъчна, за да превърне Япония в лидер, изпреварвайки значително американския противник. На борда на подводницата ще открием и около 67 тона течен меркурий, поставен в близо 1857 стоманени контейнера. Въпросният елемент е закупен от Италия през 1942 г. и влиза в употреба на германците като основен праймър за експлозивите.

Задачата на капитан Ралф-Реймар Волфрам е да отплава с далекобойната си подводница до бреговете на Северна Норвегия, след това да пресече арктическия кръг и да премине през съветската територия, доставяйки всички елементи в Япония. Германия има само няколко месеца, преди да бъде окончателно превзета, но Берлин се надява, че технологията и военните тайни ще имат възможност да стигнат до последната съпротива на съюзниците.

U-864 е подводница от клас IXD2 и е с дължина от 87.5 метра – тоест значително по-сериозна от класическите и по-често срещани клас VII подводници. Разработена е специално за трансокеански патрули, но точно тази е завършена, за да разполага с по-сериозно товарно отделение.

Иновацията за немското подводно плаване е така наречената шнорхелна система, която позволява зареждане с кислород, без да се налага цялостно изплуване от водата. С подобна технология е сигурно, че Волфрам ще може да постигне невъзможното, но още от самото начало има проблеми. Подводната лодка се забива в плитчините на Киелския канал. Издърпана е на буксир до Бернег в Норвегия и започва по-сериозни ремонти. Там обаче ще се натъкне на британски самолети, които стоварват тежки бомби и причиняват още повече щети.

Понасяйки някои тежки удари, подводницата е принудена да плава с много по-ниска скорост от очакваното и да мисли други варианти за съкращаване на маршрута. Най-голямата трагедия е, че Волфрам продължава да използва Енигма за комуникация, а Великобритания е разбила отдавна кода и знае, че тази подводна лодка може да нанесе много щети в бъдеще. До февруари кралската флота вече има декодираните съобщения и знае как да се справи.

HMS Venturer (P68) (IWM FL 004031).jpg

HMS Venturer е първата подводница от клас V, която получава заповеди от кралския флот да посрещне немският колега на остров Федже около Норвегия. Малката и по-късна подводница носи на борда си 8 торпеда, но немският гигант е с около 50% по-бърз, следователно се оформя една красива и много свирепа битка.

Venturer пристига на пост на 6 февруари, а капитан е лейтенант Джеймс С. Лаундърс, който получава няколко награди за вярната си служба и между другото е записал около 12 потопени подводници в картона си.

Лаундърс потапя подводницата и включва сонара, за да търси вражеските подводници. Оказва се, че системата работи достатъчно добре и трябва да се предава радио сигнал, за да може всяка друга подводница от разстояние да може да се идентифицира. Така няма да има изненада и капитанът превключва на хидрофони.

Преди изобщо да регистрира U-864, тя отдавна е преминала покрай него. Много военни истории ще ни разказват легендата за чистия военен късмет, но не можем да пропуснем и факта, че от време на време има легенди за най-големите каръци в армията. Капитан Волфрам е точно такъв. След като успява да избяга на Venturer, дизеловите двигатели започват да работят неравномерно и някои цилиндри просто нямат детонация. Така приключва и надеждата за тихо и спокойно преминаване.

Капитанът трябва да обърне внимание на проблемите, ако не иска да остане едно скромно плаващо корито в дълбините. Вместо да продължи напред, капитанът преценява, че е по-добре да се върне обратно в Берген за ремонт. По никакъв начин не допуска, че подводницата може да се връща обратно в опасните води.

На 9 февруари, хидрофонният оператор на Venturer чува първите симптоми на немската подводна годзила. Отначало смята, че става въпрос за риболовна лодка, но звукът е твърде странен. Британците вдигат перископ и забелязват втори на повърхността, но реално се оказва, че това е шнорхеловата система. Като добър капитан, британецът чака немците да излязат на повърхността и да ги торпилира. Немците не са толкова глупави и правят зиг-заг маневри, което подсказва, че и неканените гости са разкрити.

В следващите три часа ще има преследване, което отново може да бъде в полза на германците. Venturer е на път да изтощи батериите си и скоро ще изплува на брега, но това означава, че играта приключва, следователно с последните сили на своя кораб, нарежда на моряците да заредят торпедата. Започва да смята 3-измерна треактория, за да се опита да предскаже къде точно ще мине Волфрам.

Използва единствено следите на шнорхела, който продължава да стои над водата. За да няма защитни маневри, капитанът се опитва да предскаже маневрите и да стреля пред самата подводница, очаквайки тя сама да застане за обстрел. В 12 часа и 12 минути, Venturer пуска всичките си заредени 4 торпеда в разлика от 17.5 секунди между всяко изстрелване. След стрелбата следва потапяне на по-голяма дълбочина, за да се избегнат контра-атаките от немците.

Немската подводница клас IDX2 до по-малкия си събрат

Немците също се спускат към дълбините и успяват да избегнат три от четирите торпеда. Преди да има време за радост Лаундер е успял да пусне втората 4-ка торпеда от по-голяма дълбочина. Преди изобщо да се достигне до защитни маневри, 4-тото торпедо от първата стрелба успява да намери немците. Хидрофоните показват безгрешния звук на разкъсващ се метал. Немската подводница се свлича на 150 метра на подводното дъно. Всички 73-ма души от екипажа се давят и операция Цезар приключва с него.

Повече от половин век ще трябва на Норвегия да използва флотата и да открие останките от немския боен кораб. Неговият товар с отровен течен меркурий ще продължава бавно да се изсипва през защитните стени. След още 15 години в изчисление на риска и опасностите, както и заредените торпеда, Норвегия официално ще погребе подводницата в нещо като саркофаг, използвайки половин метър пясък и около 160 хиляди тона скали, за да се спре по-нататъшно заразяване.

 
 
Коментарите са изключени за Германия се опита да предаде последните си военни тайни на Япония само два месеца преди края на войната

Повече информация Виж всички