Трансилвания е най-известна като земята на Дракула. Но според група изследователи, които наскоро идентифицираха няколко кости на нов динозавър, открити там, вид „динозаври-джуджета“ някога е бродил из праисторическата Трансилвания, предявявайки своите претенции към земята много преди вампирите.
Наречен Transylvanosaurus platycephalus в проучване, публикувано с Journal of Vertebrate Paleontology, новооткритият вид е бил член на тревопасното семейство Rhabdodontidae, което е живяло преди около 70 милиона години по време на късната Креда.
Въз основа на костните фрагменти, открити от изследователите, T. platycephalus е бил дълъг приблизително 2 метра, ходел е на два крака и е имал невероятно мощна опашка. Освен това е имал и уникално широка, плоска глава, както е отразено в научното му име, което буквално се превежда като „влечуго с плоска глава от Трансилвания“.
Късната Креда е период, след като Пангея се е разделила на множество континенти и това, което е сега Европа, някога е било поредица от тропически острови, подобни на съвременния Галапагос. Районът на Румъния, в който са открити костите на джуджетата, по това време собствено е бил малък тропически архипелаг.
Откриването на този вид „динозаври-джуджета“ предлага допълнителна подкрепа за така нареченото „островно правило“ – теория, според която големите животински видове, които еволюират на островите, са значително по-малки от своите събратя на континента, докато в същото време по-малките видове на тези изолирани острови пък стават по-големи от тези на континента.
Причината за това все още е до голяма степен неизвестна, но може да има нещо общо с ресурсите.
Както съавторът на изследването Феликс Августин казва пред CNN: „Почти всяко сухоземно животно на този остров е било доста малко. Изключение правят птерозаврите, някои от които достигат гигантски размери. Причината за това вероятно е способността им да летят и следователно не бяха толкова силно засегнати от ограничените ресурси на острова.“
Екипът не открива никакви костни фрагменти, по-дълги от около 13 сантиметра, но успява да установи изумително количество информация за това праисторическо създание – включително контурите на мозъка му.
„Успяхме да видим контурите по вътрешната страна на черепа и по този начин установихме пропорциите на различни мозъчни секции – по-конкретно на обонятелните луковици и главния мозък, който изпълнява няколко различни функции от сензорна обработка до памет“, казва Августин.
„Следващата стъпка е да сравним пропорциите на мозъка и очите с тези на други сродни видове“, продължава той. „Това може да даде информация какви сетива са били важни за Трансилванозавъра.“
Доброто състояние на костите след десетки милиони години е било съвсем случайно. Те са били запазени от наносите на праисторическо речно корито.
„Ако динозавърът беше умрял и просто беше легнал на земята, вместо да бъде частично погребан, времето и буболечките скоро щяха да унищожат всичките му кости и ние никога нямаше да научим за него“, казва Августин.
„Това е необичайно. Когато намерим нещо, често има само няколко кости“, казва в изявление Золтан Чики-Сава, чийто екип първоначално открива находката през 2007 г. „Въпреки това, дори те понякога могат да доведат до невероятни новини – като сега с Transylvanosaurus.“
Костите са открити в речното корито на басейна Хацег (Hateg Basin) в Трансилвания, което се оказва една от най-важните зони за откриване на гръбначни животни от късната Креда в Европа. Досега в региона са идентифицирани десет отделни вида динозаври.
T. platycephalus вероятно е живял заедно с други динозаври-джуджета, крокодили, костенурки и летящи птерозаври с размах на крилете, достигащ до над 9 метра, и според изявление на Августин островите, които съставляват съвременна Европа, са имали по-разнообразна популация от видове по това време, отколкото обикновено се смята.
„С всеки новооткрит вид ние опровергаваме широко разпространеното предположение, че фауната от късната Креда е имала ниско разнообразие в Европа“, казва той. Всъщност Rhabdodontidae са били най-разпространените дребни и средни тревопасни животни в Европа през периода късна Креда – но не е ясно как са достигнали толкова далече на изток.
Според една теория, представена от екипа, T. platycephalus може да произхожда от днешна Франция и да се е разпространил оттам чрез плуване.
„Трансилванозавърът има мощни крака и мощна опашка“, казва Августин. „Повечето видове, особено влечугите, могат да плуват още от раждането си.“
Друга теория предполага, че Rhabdodontidae са еволюирали успоредно в части от Източна и Западна Европа.
Независимо от произхода си, откритието е предоставило на изследователите значителна представа за фауната от този период.