Синята дивизия на Испания е единствената, която се сражава на Източния фронт

| от |

В ранното утро на 10 февруари 1943 г. повече от 5900 войника от 250-та „Синя“ пехота – изградена предимно от испански доброволци, воюващи на страната на Германия – се готвят за една от финалните им битки. Изпратени са на източния фронт и се сражават срещу руските сили. Окопани добре, те започват своя последен ден с тежък артилерийски огън, изсипващ се върху позициите им. Стотици съветски оръдия разгръщат пълния си потенциал и подсказват, че денят бързо ще стопи снеговете и адът ще дойде на земята.

Два часа след адския огън, три съветски дивизии ще щурмуват немските позиции и ще започнат началото на битката за Красний Бор – една местност около Ленинград. Същият остава под немска обсада, но победата на германците ще бъде платена от испанските доброволци, които до края на деня просто ще спрат да съществуват като доброволска военна организация.

Офанзивата на съветската армия е част от операция „Полярна звезда“, командването е поверено на генерал Жуков, който има две успешни седмици при воденето на боеве на къси разстояния. Успява да спечели позиция и коридор за Ленинград, следователно насочва всички сили именно там. Руските партизани многократно са поискали помощ, защото ресурсите им привършват, следователно Жуков започва своята мисия. Единствената изненада за него е, че на пътя му ще застанат някои доста амбициозни и смели хора.

Нещо още по-интересно е, че самата операция не може да се разгледа като съвършен стратегически ход. Тактиците го предупреждават няколко пъти, че ще трябва да помисли внимателно как да разпредели силите си, за да стигне до бедстващите. Въпросната локация се намира на около 35-36 километра от Ленинград и е стратегическа магистрала, която свързва Ленинград и Москва. Точно тук ще застане синята дивизия, която ще бъде посипана от артилерията на генерал Владимир Свиридов, а след нея повече от 38 хиляди войника ще се спуснат в атака.

Историите за тази битка са описвани предимно от американски изследователи. Един такъв разказва историята на Дейвид М. Глантз, който посочва, че испанците са разполагали само с пушки и картечници, а от предните няколко дни са правили и коктейли „Молотов“. Историкът посочва, че най-тежките жертви са дадени по време на артилерийския огън, а останалите трябвало да се изправят пред пехотната орда.

Синята дивизия никога не се е предала и успяла да отблъсне множество дневни атаки, използвайки сериозен ентусиазъм и надеждата, че Германия ще се притече на помощ. Очаква се помощ и от други испански доброволци, които се опитвали да стигнат до позицията на ски, но те не успяват да изпълнят своята задача, след като са нападнати по въздух.

File:FOTOGRAFÍA DEL EJERCICIO TÁCTICO EN EL FRENTE DE LENINGRADO.jpg

Първият ден на битката ще бъде известен като „Черният вторник“ за испанците. Битката е кървава и за руските войници, които дават повече от 20 хиляди жертви, докато се опитват да пробият немската защитна линия, преди да успеят да вземат предимството от тежката техника.

55-та армия започва да привършва своя боен ресурс и е принудена да спре военните си действия, изчаквайки началото на операция „Полярна звезда“. Освен опит за пробив по фланговете, други точки на сражение също са спрени, защото стратегията се пропуква и Червената армия ще има нужда от ресурс на по-късен етап от нападението. В Красний Бор ще открием, че има победи за германците, но те са по-скоро пирови.

Изоставени в средата на нищото, повечето испанци не се отказват и са готови за своя последен бой. Водят престрелката изключително добре, но накрая позицията им е прегазена от численото превъзходство на руснаците, които нападат с щикове. Ранените са били екзекутирани на място, докато предадените ще бъдат закарани в затвори.

3/4 от испанските войници са убити на място, докато с останалите заловени ще бъде поставен и краят на испанските военни части на руския фронт. Някои от тях са освободени и върнати обратно на Испания. През януари 1944 г. СССР официално вдига обсадата на Ленинград и започва нападение по всички точки, използвайки силата на 800 хиляди войника и повече от 500 танка – това са силите, които се използват само за Ленинград.

File:Despedida a los soldados integrantes de la División Azul tras una comida en el patio del Hospital Militar Mola antes de partir (14 de 20) - Fondo Car-Kutxa Fototeka.jpg

Музеят в Мадрид още пази легендарните подвизи на картини, нарисувани от Марио Тревино. Твърди се, че това е една от най-добрите испански военни картини, представящи историята и духа им.

И до днес не може да се игнорира един особен факт – спартанската опозиция на испанците успява да спре операция „Полярна звезда“. Една от основните причини е, че испанците просто отказват да се предадат. Въпреки численото превъзходство и викането на 45-та стрелкова дивизия, те продължават да пазят своята позиция. Въпросната руска дивизия по-рано е успяла да се справи с 3-ти SS Panzer Totenkopf и има самочувствието на опитна в сражението.

Руснаците подценяват много жестоко „Синята дивизия“ и факта, че войниците искат да докажат своята военна привилегия. Друга причина за заличаването е, че времето се влошава внезапно и доставката на оръжие и храна се забавя още повече. Немското командване предпочита да укрепи спечелените територии, вместо да продължи своя поход напред. Времето е проблем и за руснаците, които въпреки всички опити да продължат напред, са принудени да спрат.

Последният напън е именно срещу синята дивизия, която се оказва изключително безмилостен противник и успява да нанесе сериозни щети на цяла пехота. До днес примерът на испанците се смята за абсолютно доказателство, че бойните сили на Испания са достойни на всеки фронт.

 
 
Коментарите са изключени за Синята дивизия на Испания е единствената, която се сражава на Източния фронт

Повече информация Виж всички