Mъж-дете ли е партньорът ви

Мъж седи на дивана и гледа телевизия, докато жена му приготвя вечеря и мисли още какво трябва да направи: да върне ризите му, които беше поръчала онлайн за него миналата седмица, да запази час при личния лекар за най-малкото им дете и т.н. Междувременно той влиза, пита я „какво има за вечеря?“, след което се връща пред телевизора.

По-късно същата вечер той е изненадан, че тя не иска да прави секс с него.

Хората в този сценарий са жена и мъж, но динамиката им е много сходна на тази между майка и дете – единият човек предоставя инструментална и емоционална грижа, а другият получава тази грижа, като показва малко признание, благодарност или реципрочност.

Невсички мъже са такива, разбира се. Но някои са; някои зависят от партньорката си за ежедневните задачи, на които те всъщност и сами са способни. За такива хора популярният термин е „мъж-дете“.

Дано не сте го засичали – но ако сте, със сигурност вие направил впечатление.

Мъжът-дете съществува

Феноменът „мъж-дете“ дефинира размиването между ролите на партньор и дете. Жените описват такива партньори като „зависими“ от тях или като едно от децата им. А когато жените започнат да се чувства така, сякаш трябва да дундуркат пораснало дете, не е изненадващо това да повлияе на сексуалното им желание.

Сега изследователите за първи път проучват дали това може да обясни защо някои жени съобщават за ниско сексуално желание към мъжете си. Те провеждат две проучвания с повече от 1000 жени от цял ​​свят, които са във връзка с мъже, и които имат деца под 12 години.

Тези жени са помолени да оценят доколко са съгласни с твърдения като: „Понякога се чувствам така, сякаш партньорът ми е като още едно дете, за което трябва да се грижа“. И са попитани също за разпределението на домакинските задължения във връзката им и за нивото на сексуално желание към партньора им.

Така са открити доказателства, че:

• когато жените извършват повече домакинска работа от своя партньор, те са по-склонни да възприемат партньора си като зависим
• възприемането на партньор като зависим е свързано с по-ниско сексуално желание към него

Общо взето, може да се каже, че с поведението си партньорите на жените поемат несексуална роля – тази на дете.

Но може да има и други обяснения. Например жените, които възприемат партньорите си като зависими, може да са по-склонни да правят повече неща вкъщи. Или пък изначалното ниско желание за интимности с партньор може да доведе до възприемането на партньора като зависим. Така че има нужда от повече изследвания, за да се потвърдят или отхвърлят допълнителните хипотези.

Всеки случай настоящето изследване описва доста мрачна картина на това какви могат да са взаимоотношенията на хората. И макар феноменът мъж-дете може да не съществува за всички, той отразява едни по-широки полови неравенства в отношенията.

Изследването е само за отношенията между жените и мъжете с децата. Но би било интересно да се проучи дали феноменът съществува и в еднополовите връзки и дали по същия начин се отразява върху сексуалното желание.

Една от възможностите е, че в отношенията между две жени или двама мъже домакинският труд е по-равно разпределен. В резултат на това е по-малко вероятно да се появи динамиката майка-дете. Но никой все още не е проучил това.

Друга възможност е единият човек във връзката (независимо от половата идентичност) да поеме класическата женска роля. Например, по-голяма част от майчинството и грижите, отколкото техния партньор. Ако случаят е такъв, може да видим феномена мъж-дете в по-широк кръг от взаимоотношения. Но отново, никой не е изследвал тази възможност.

Може би всеки би могъл да бъде „мъжът-дете“ в своята връзка.

Какво друго не знаем?

Такива бъдещи изследвания могат да помогнат за по-широко разбиране на различните видове динамика във взаимоотношенията. Може да ни помогне и да разберем как може да изглежда сексуалното желание във взаимоотношения, където ролите са справедливо договорени, избрани и разпределени според нуждите.

Може да научим какво се случва, когато домакинският труд се оценява като платения труд. Или какво се случва, когато двамата партньори се подкрепят и могат да разчитат един на друг за ежедневните и житейските си нужди.

Жените може да са по-малко склонни да възприемат партньорите си като зависими и да изпитват по-голямо сексуално желание към тях. С други думи, колкото по-близо сме до равенството в активната грижа един за друг, толкова по-близо може да сме до равенството в способността да изпитваме сексуално желание с партньора си.