Ако една демокрация се провали, това означава ли, че трябва да се замени с друг по-добър режим? Има ли по-добър режим, ако все по-често чуваме, че страни с президентска република, автокрация и открита диктатура, се справят в пъти по-добре? Един от основните проблеми в това отношение е, че до този момент в Европа ще открием точно две страни, които държат тази идея – Русия и Беларус. Бихме добавили и близка съседка в това отношение – Турция и Ердоган. При наличието на такива противоречиви личности е малко трудно да приемем, че точно това е спасението.
През последните две десетилетия ще станем свидетели на падането на автократните режими и опита на много други страни да се сбогуват веднъж завинаги със своя тиранин. Проблемът на ренесансовия автократизъм е, че той рано или късно ще се превърне в диктатура с наследствени показатели – бащата-вожд ще предава своята сила на сина си.
Последният път, когато имаше някакъв открит опит за промяна, Беларус беше точка на интерес от цял свят.
За първи път виждахме как мнозина се събират в Минск, за да поискат от Лукашенко да си тръгне по живо и здраво, докато неговите поданици (няма как да говорим за свободни граждани) започват да гледат по-смело и по-смело към запада и толкова мразените от мнозина „европейски ценности“. За съжаление ще открием, че когато един човек поставя рекорд в Европа по управление на своята страна, недоволните ще бъдат повече, отколкото почитателите, които към настоящия момент са толкова малко, че дори лицата им се повтарят.
Когато Святлана Тихонавская хвърля ръкавицата на Лукашенко за президентските избори през далечната 2020 г. ще открием, че политическите анализатори дори не я смятат за някакъв фактор. Преди да дойдат изборите, тази жена не е включвала телевизора, бягала е от вестниците и се е грижела за своите две деца. Кошмарите за нея ще започнат с помощта на нейния съпруг Серхей. Неговата история започва много по-назад с една от най-грешните стъпки – закупуването на жилище.
Веднага след взимането на имота, новият собственик е разпънат на кръст от бюрокрацията и корупцията в страната. Оказва се, че колкото е цената на имота, още толкова трябва да се плати под формата на рушвети, за да може всичко да бъде красиво и легално. Отчаян от фактите, Серхей прави един канал в YouTube и започва да пуска всяка една несправедливост. Аудиторията му расте с невероятна скорост, а след това ще се появят и други пострадали, споделяйки своите истории. Авторът ще започне да обикаля страната и да показва нови и още по-луди варианти. Изморен от факта, че никой не се трогва на неговите жалби, Серхей ще реши да се кандидатира за президент.
Неговата аудитория е толкова голяма, че заплахата се вижда и от неговите врагове. Преди да се усети, неговата кампания е прекратена, а той е хвърлен в затвора. Питате за присъда, няма такава, измислете си нещо и вярвайте в него. Святлана решава, че след като той няма да може да участва, тя ще се опита да се изправи срещу тиранина.
Резултатът отново е магически, първо започват заплахите, че нейните деца ще останат в сиропиталище, следват заплахите за нейния живот и още много други проблеми. Всеки следващ кандидатиран кандидат ще бъде прогонен от състезанието, но след като Святлана не се вижда като потенциален победител, прокудените ще отиват и ще ѝ помагат.
На 9 август идват изборите и официалните данни посочват, че Лукашенко печели с повече от 80%. Никой не вярва на тези факти. Очаквайки ответната реакция, Лукашенко спира интернета на цялата страна, задържа Святлана в полицията и се подготвя за масови протести. Тук има само един проблем. Събраните около 1.5 милиона по улиците на Минск не искат насилие, те организират танци, веселия, чакат плешивото кубе, което е забранено за фотографиране в цял Беларус, просто да излезе и да напусне кабинета.
По-голямата част от полицията ще се включи в протестите и ще хвърли значките и отличителните знаци в кофите за боклук. Всичко е спонтанно и просто няма място за масова дезинформация. Нещо още по-интересно е, че дори журналистите спират да изпълняват поръчките на Лукашенко и просто напускат ефира, за да бъдат част от всички останали почитатели.
Автокрацията, ренесансовия възход и президентството на Лукашенко доказват само едно, 20 години са твърде много време, за да може някой да не вижда как лъжите прозират. За някакъв кратък момент се очаква, че страната най-накрая има общо лице, има идеали и не се страхува да изреже вредната киста. Не се изненадвайте на леките мотиви за президентска република или автократска такава, пригответе се за началото на края, ако вярвате, че един човек може да мисли за около 10 милиона (толкова е населението на Беларус).
Потискането на протест с такива мащаби ще позволи на Лукашенко да вкара всичката си ярост. Униформените не се притесняват да играят с палките по нечия гърбина, но това не може да помогне на всички. Святлана също вярва наивно, че обществото ще може да избере за първи път това, което е правилно за него. Самият Лукашенко също започва да усеща любовта на публиката и скоро ще трябва да излезе, за да я получи.
На 18 август получава най-добрата помощ, която света може да предложи. Вместо да събере чантите и да си ходи, неговият план е да се обърне към Русия за помощ. Ако някога ви трябва диктатор за чудо и приказ, не забравяйте Владимир Путин. Първите членове от ФСБ пристигат на 18 август с директен полет.
Те ще поставят основата на малкия апокалипсис. Започват да се прилагат нови методи и диктаторът ще печели превес. Репресирането на тълпата напомня много на това, което Русия прави при всеки удобен случай. Пристигат руски журналисти, които да сменят протестиращите беларуски колеги и веднага пропагандата и призива за война срещу западните шпиони и най-точно – американските, вкарва съмнения в душите на онези, които преди това се надяваха, че ще получат свободата си.
Руската полиция дава най-различни съвети, макар и посланието да е само едно – насилието ще охлади всички страсти.
Няма нужда от масови арести, достатъчно е да се изтезават и мъчат само правилните хора, а за цвят винаги може да се извършат едно-две убийства. Останалите ще се затворят в домовете си и ще се надяват, че всичко това ще свърши, осъзнавайки и горчивата истина – диктаторът ще продължи своето властване и ще се опита да постигне всичко необходимо, за да може останалите да стоят у дома. Това е стратегията в Минск и работи. Все пак е работила и на много други точки по света.
Лукашенко получава плана за действие, разработен специално за Башар ал-Асад в Сирия. Той включва и ограничение на икономическите елементи. Лукашенко и Путин не се понасят и никога не са го правили, но споделят една и съща съдба – ако няма страх и терор, много бързо ще се намерят мераклии, които да хвърлят главата им през оградата. И двамата знаят, че трябва да оцелеят, след като на тази планета няма да има нито един човек, който да не иска да отмъщава.
Първото им вдъхновение идва от така наречената Арабска пролет през 1989 г. Въвеждането на комунистическата диктатура става с помощта на религията, ефекта на доминото в демокрацията и още много други зарази. Покварените мозъци никога няма да повторят опита си. През 2014 г. видяхме същото в Украйна с Виктор Янушенко.
Той се постара да отдалечи страната от ЕС и след това да отиде и да се поклони на Путин, докато украинците гледаха и не вярваха на очите си. Следващите месеци в протести бяха оркестрирани с въоръжените сили на Украйна, броят на жертвите растеше, но протестиращите успяха да прогонят диктатора, плащайки в кръв. Накрая Янушенко се качи на хеликоптер и поиска дипломатическо убежище именно в Русия.
Веднага след руската помощ, Лукашенко получи нещо повече от стабилна автокрация, той се превърна в кръстника на Беларус и с това започна да коли и беси още по-смело. Неговите политически опоненти бързо намират пътя до затвора. Някои стоят и до там днес, но освен насилие и унижение, мнозина са обект на изнасилване. Няма никакви наказания, особено след като лукавата усмивка на първия в Беларус може да отрича до насита.
Миналата година имаше още една изненада за Роман Протасевич, който беше дръзнал да говори срещу Лукашенко. Неговият самолет беше отклонен към Минск, а той беше задържан. За да се избегне вниманието, Беларус започна да привлича афганистанци и иракчани, а след това да ги изпраща в Литва, Латвия и Полша. Повечето преминават без много желание, но след като се третират като сигурна заплаха, са добре дошли за Беларус.
Плахият и малко притеснен президент вече беше осъзнал, че насилието е ключът към неговата най-силна и бетонирана позиция. След потушения протест, новият диктатор не въведе дисциплина, а просто започна да променя правилата на играта. Постави ограничения на въздушния контрол над страната, броят на самоубийствата се повишиха, а някои граници се превърнаха в транзит за бежанци. И днес ще открием, че има много сериозен брой политически затворници, които бягат с най-висока скорост от страната.
Святлана се е надявала, че в чужбина ще може да освободи своя съпруг, но се оказва много трудно начинание. Меркел и Макрон са просто хубави имена, които нямат никакви контакти с диктатора. Въпреки отчаянието, тя не спира да бие барабана, че родината ѝ е превърната в затвор и един луд човек упражнява насилие, за да постигне своите цели.
Пътят ѝ я води до Джо Байдън, който в последствие налага санкции на някои от водещите компании в страната. ЕС забранява достъпа на някои хора, компании и правото на закупуване на технологии за Беларус. Тя е надежда за хора като Драхичин Харджиевич, който на 50 години се озовава в затвора, защото е обидил президента.
И всичко работи по един и същи начин. Диктатура, насилие, страх, глад и контрол на всички ресурси. Това е властта на един човек. Знанията може да се закупят, а специалисти се предлагат навсякъде от Русия до Северна Корея и Китай. Всичко работи с помощта на обмяна на опит, създаването на тролски ферми, които да промотират речите на големия първи или да унищожават всякакви опоненти. Най-важното е, че винаги има един общ враг, САЩ и останалите. Сред модерните диктатори ще чуете най-различни термини, позволяващи бягството от истинското им име – тирани. Те ще се наричат комунисти, националисти, теократи и всякакви други.
Това няма никакво значение. Самолетите на Беларус нямат място в Европа, стоките им не могат да се продават другаде, остава само насилието и връзката с останалите луди владетели. Китай не се оплаква от всички тези решения, той продължава да работи и да инвестира в тази малка страна. Иран също развива своите икономически отношения с Беларус, както се наблюдава и подобно затопляне на отношенията с Куба.
Кубинците дори искат да се сложи край на външното влияние във вътрешните афери, но не са уточнили дали ще бъдат толкова солидарни, ако бъде избран друг президент. Венецуела получава дори подаръци за подкрепата си под формата на петролни инвестиции от Русия и Китай. Турция поддържа своята златна търговия, а Куба продължава да доставя съветници по сигурност и по-специална технология за правилните владетели. В хода на всичко това можем да говорим и за международната нарко търговия, където различни играчи от режима се радват на охолен живот за разлика от други.
Днешните диктатори не са като онези, които ще открием в миналото. Съществуват професори, които описват Стамболов като диктатор, след като премахва всички свои политически опоненти и сяда сам на масата за игра на карти. Единственият проблем е, че идеологията, пристигаща от източния блок през XX век е много по-различна от настоящата. Няма ценности, няма и някакви нови идеи, просто всичко се заменя с времето за забогатяване и пазене на поста.
Не случайно говорим за замъци, самолети, закупени острови и най-различни други блага, с които се ощетяват всички останали. Диктатурата се превръща в национален спорт по близане на ректуми, колкото по-мазен е кадър във висшите ешелони, толкова по-голям е шансът му да получи пост и да продължи да се наслаждава на некадърството си, но с държавна заплата.
Иран въведоха своята тежка религия и заявиха, че Бог ги води в правилния път, а след това Бог не обърна внимание на кървавите протести. Куба и Венецуела преследваха всеки чужденец и затвориха всички граници, оцелявайки в своята пълна мизерия. Да, Куба има невероятна природа, но не и щастливи хора.
Мнозина смятат, че Беларус ще успее да се класира в модела на Мадуро – Лукашенко просто ще се постарае да унищожи тази страна и да се наслаждава на липсата на каквато и да било опозиция, стига той да продължи да управлява. Същото се случи в Сирия, същото продължава да се случва и в много други страни от третия свят. Да не забравяме, че талибаните взеха страната си и отново изчезнаха от вечерните новини.
Диктатурата няма да помогне на никого, както наистина се вярва от някои фанатизирани и религиозни професори и анализатори. Със същият успех може да предоставите и пистолет на маймуна и да очаквате да не ви застреля, докато си играе или да не гръмне себе си. Да говорим за някакво силно развитие и да критикуваме всички, които се изправят срещу система, изтакана от грешки и човекомразиe, продължава да показва колко точно демокрация остава в една страна.
Бившите агенти, в последствие звезди, а към настоящ момент, жалейки за старата милиционерска тояга, запратят всички ръкави, за да обясняват как този свят може да е много по-добър, стига властта да се даде на един човек – било то президент, принц, цар или господар. А след това забравете за някакъв възход, все пак е по-приятно да говорим за сладкодумните еничари, които тихичко подават новия хомот и го продават като ключа към рая.