Как функционира НАТО
НАТО е глобална организация, която трябва да служи за най-различни цели, включително спазването на световната сигурност. Формирано е на 4 април 1949 г. с включването на 12 държави-членки. Основната цел е да създаде пакт за взаимопомощ и да попречи на Йосиф Сталин и СССР за планове, които биха дали шанс за разширяване на границите извън контрола на Източна Европа.
Един от най-важните ключови моменти е обвързан с добре познатата точка 5, която гласи, че нападението на една страна в съюза ще се смята за нападение над всички страни. Точното четене на въпросната точка гласи следното:
Страните се съгласяват, че въоръжена атака над една или повече от една страна в Европа или Северна Америка ще се смята за така над всички и страните се съгласяват, че ако такава атака възникне, всяка една от тях, в правото си на индивидуална или колективна защита, разпозната от член 51 на ОН ще подпомага пострадалата страна или страни, използвайки индивидуално и в съглашение с останалите страни, необходими действия, включително употребата на въоръжена сила, за да възстановят сигурността на Северно Атлантическата зона.
Всяка една въоръжена атака или мерки, предприети като резултат от подобна, трябва незабавно да бъдат споделени на консула о сигурност. Такива мерки ще бъдат прекратени, когато същият е предприел всички мерки за гарантирането на международния мир и сигурността.“
Първият път, когато НАТО задейства член 5-ти е след атаките на 11 септември. Има случаи за колективни действия и защита в определени събития, включващи кризата в Сирия, както и настоящата ситуация в Украйна. Глупаво е да смятаме, че цяло НАТО функционира само и единствено заради прословутия член 5. В него присъстват около 30 независими страни.
Освен почти цяла Западна Европа, след падането на СССР в същия съюз се включват и голям брой от Източна Европа. Единствената промяна в този случай е, че броят на страните-членки се променя. Великобритания смята, че НАТО трябва да бъде малко и силно, но САЩ решава да включва малки и по-слаби държави. По същото време Франция започва да се притеснява за колониалните си територии, докато Германия се разглежда като потенциална заплаха и за трите посочени страни в горния ред.
Днес няма изискване за една страна да бъде член на НАТО, за да работи с него. Партньорството на организацията започва още през 1991 г. Целта е да се помогне на страна, която не е член, да се превърне в стабилна и демократична, получавайки модерно оръжие. Три страни имат сериозен интерес към включването в НАТО преди конфликта в Украйна – Босна и Херциговина, Грузия и Украйна.
Днес са малко повече, особено след като войната продължава да се развива със страшна сила. От 2016 г. Украйна работи с НАТО по специална програма за съдействие. През септември 2020 г. Зеленски приема и одобрява плана за национална сигурност на Украйна, който включва предоставянето на техника и обучение, а това се разглежда и като първата стъпка към влизането във въпросния съюз.
Щаб квартирата на НАТО се намира в Брюксел и служи като политически и административен център. Представители на държавите-членки, както и цивилен и военен персонал работи там, предлагайки консултации на тема глобална сигурност. Провеждат се повече от 5000 срещи на година. Всички решения на НАТО се взимат под формата на консенсуси, които обаче се движат около основните идеи, поставени при формирането на организацията през 1949 г.
Не се приемат негативни гласове, всички членки трябва да намерят приемливо решение, с което всички останали да бъдат съгласни, за да има решение на НАТО. Всеки има право да не бъде съгласен с представения план или предложение, но докато няма общо решение и съгласие, няма как да има и действия.
Всяка страна изпраща своя парламентарна делегация в Брюксел. Има посланик от всяка делегация и представител на неговото правителство при срещи на НАТО. Всеки член има обособено място в залата, когато се взимат решения. Съществува група за стратегическо ядрено планиране, която трябва да отговаря за последната мярка при използването на най-страшното и известно оръжие на човечеството.
В случай, че се замесва военно дело, НАТО сформира своя специален комитет, който отговаря по този вид въпроси. Това е и един от най-старите формирани изобщо на територията на НАТО. За съществуването на тази организация се изисква от всяка една страна-членка да отделя около 2% от своя брутен вътрешен продукт на годишна база и да го инвестира за защита. Парите отиват за въоръжените сили. През 2014 г. само 3 от страните ще инвестират своите 2% в защита, но през 2020 г. около 11 страни се възползват от тази възможност. Планът за въоръжаване и защита трябва да се изпълни до 2024 г.
САЩ надвишава този процент и инвестира около 3.5 процента от своето БВП. Няма санкции, ако една страна не инвестира въпросната сума или не успее да даде толкова. През 2017 г. около 22 от 28-те страни в алианса правят тази инвестиция за бюджет. Някои от по-малките страни нямат тази възможност. Къде отиват всички пари?
НАТО присъства в най-различни операции и мисии в целия свят. Организацията е лидер и участник в провеждането на мирни преговори и охрана, промотира демократични ценности и търсене на решения при различни международни диспути. Поддържат се около 20 хиляди души военен персонал за мисии. Налични са мисии в Косово, Средиземно море и в различни точки на Африканския съюз. Извършват се въздушни патрули над Балтийско море и се подпомага ПВО системата на Турция.
НАТО помага при евентуални природни и технологични бедствия и предоставя помощ при хуманитарни кризи. За да се случи това, алиансът инвестира във възможно най-модерната военна техника и тренира своите единици в цял свят. Инвестират се сериозни средства в ядрено, конвенционално и балистично оръжие. Смята се, че 30-те страни инвестират общо около 1.2 трилиона долара за защита през 2021 г. или около 811 милиарда долара са дадени от САЩ.
