Балканският Дахау е най-големият грях на Хърватска – дори немските нацисти се срамуваха от него
Този материал не се препоръчва за хора със слаби нерви, налични са кадри с насилие. Не се препоръчва на лица под 18-годишна възраст.
В хода на Втората Световна война ще открием, че Германия извършва редица престъпления срещу човечеството, следвана от СССР и САЩ. Войната няма красиво лице и често ще се връщаме към истории за Дахау, Катинското клане и още много други. Интересен факт е, че нито един от посочените лагери не може да стъпи на малкия пръст на истински грозната картина, която носи името – Ясеновац.
Вярвате или не, съществува концентрационен лагер, който не е създаден от германците, не е създаден и от руснаците. Един от най-свирепите лагери, който успява да изуми дори самите нацисти, е изграден изцяло от Хърватска. Според данните е 10-я най-голям в Европа и е основан от хърватските фашисти. В своя стремеж да успеят да се докажат като отделна и независима сила, спазваща всички наредби на Нацистка Германия, надзирателите там успяват да станат по-големи вярващи и от самия папа, но в негативния смисъл.
Основан е през 1941 г. и разпуснат през април 1945 г. За него може да се каже, че не просто надминава всички нива на варварщината, но дори кара немците да не влизат в него и никога да не говорят за него. Няма никаква хуманност в нито един нацистки лагер, но ако говорим за чиста форма на безумие, това е мястото, което прави Дахау и други подобни да изглеждат като райско място. Да, подобни редове звучат безмилостно, но докато повечето немски лагери поне са разполагали с газови камери, Ясеновац няма нищо подобно, но въпреки това е отговорен за избиването на хиляди. По-важният въпрос тогава е: как?
Докато Хитлер е фокусиран върху избиването на евреи, хърватите са се ориентирали към избиването на етнически сърби, евреи и в някои по-късни моменти от войната – италианци. В този ред на мисли можем да кажем, че това е техният най-свиреп геноцид, имайки предвид, че във въпросното село има 5 подлагера с обща площ от 210 квадратни километра. И до днес няма информация за официалната цифра на убитите – всички числа варират от цифра над 100 хиляди души, избити за периода между 1941 и 1945 г.
Първите жертви на режима на Анте Павелич са евреите. Техният ад започва между 10 и 11 април 1941 г. с масови арести в Загреб и задържането им за откуп. Местните жители унищожават синегоги, еврейски гробища и други. Всичко започва в големите градове и продължава в малките, където местните фашисти решават да се докажат като най-големи поддръжници.
На 30 април се регистрира и първото масово избиване на сърби – наредени са около 196 човека, които са разстреляни. Католически свещеник на име Аложизе Мисич ще разказва, че хората са били преследвани като зверове, бити и след това убиване. Хвърлянето на телата им можело да се оприличи само като пасажи от Библията, разказващи за най-черните дълбини на ада.
Влакове с тела са се използвали за превозването на телата, а след това някои от свещениците не могат да забравят как каруци натъпкани до горе с трупове минават за близката гора, където да ги изхвърлят. Евреите ще последват тяхната съдба в рамките на няколко седмици. Лидер на гоненията е Анте Павелич, а втори в командването е Анте Чилига, който по-късно ще заяви, че няма нищо общо с геноцида. Палачът в лагера се казва Дидо Кватерник, който разбрал, че евреите са помогнали за извършването над 300 хиляди аборта, изнасилвания и нападения на млади момичета. Къде и как, това не интересувало Дидо, той искал просто да отмъщава.
Опрощение има само за католическите сърби или онези, които са решили да приемат тази вяра, всички останали получават място за сигурна смърт. Единствените случаи, в които човек е можел да получи нещо повече в този лагер, е след посещенията на Червения кръст и делегации. За съжаление се случва точно 2 пъти – през 1942 и 1944 г. Всеки затворник ще бъде подложен на следните мъчения, а самите нацистки хървати ще се гордеят с постиженията си.
В лагерът цари систематично гладуване. То е типично за повечето нацистки лагери на смъртта, но тук положението е критично. Предлаганата супа е топла вода и коричка хляб. За вечеря се предлага боб, като при хубави дни може да има и обяд. Храната в лагер 3 е била малко по-добра и включва картофи, освен боб. През януари се променя диетата и всичко е просто вода и 1-2 листа зеле.
През следващата година се дава топла вода с трохи, сякаш хората там са гълъби. За да се заситят, някои затворници са решили да се хранят с трева, но тя е навредила още повече. Има случаи, в които надзирателите са се подигравали и са давали мъртви сурови животни, а в екстремни моменти ще открием затворници, които разравяли фекалната маса, за да открият бобени зърна, които не са смелени. До октомври 1941 г. ще видим как хората започват да умират от глад.
Водата също не е филтрирана, всички имали право да пият само от река Сава. Питейна вода не се е предлагала.
Настаняването също може да се смята за „очарователно“. В първите секции на лагера има стандартни бараки с обичайните койки. При построяването им няма никакво внимание и повечето покриви са отворени, за да може затворникът да знае смяната на сезона: през есента ще падат листа, а през зимата ще вали сняг. Когато няма място за повечето затворници да се настанят, те просто ще спят навън или в работилници, тунели и каквото още има. Що се отнася до работата, всички трябва да работят по 11 часа на ден и под погледа на надзирателите. Последните имат право да екзекутират всеки, който се е опитал да избяга от работа.
Раздадени са камшици за по-сериозна мотивация. Лекарска помощ не е предоставена на никого. Не е позволено и чистенето на бараките, сякаш домакините са очаквали да видят как избухва епидемия. Не е необходимо да чакат много, скоро има тиф, малария, плеврит, шарка и дизентерия. След като няма канализация, повечето природни нужди се вършат в изкопани пропасти, но също така става ясно, че когато човек е на предела на силите си, не е невъзможно да падне и да загине. Това също се е случвало. При по-сериозни дъждове, калната маса ще излиза от коритото и ще залива близкото езеро, от което се пие вода. Резултатите са плачевни.
Причината за толкова зловещите отношения към затворниците е видима, хърватите са искали да изпреварят дори Аушвиц и да създадат една свирепа машина за убиване. Не случайно този лагер носи името „Балканският Аушвиц“. Немците са на друго мнение, те ще признаят, че не биха могли да постигнат такъв резултат, без значение какво се опитват да направят. Що се отнася до изтребленията, там вече наблюдаваме картини, през които може да препускат дори конниците на апокалипсиса.
Избиването на затворници се случва чрез кремация, не е било необходимо някой да убива, просто нещастниците се слагат в пещта и се запалват живи. Използвани са пещите на тухларните през 1942 г. Хърватския инженер Доминик Пичили успял да преправи самите пещи и да ги превърне в „изискани“ крематориуми. Поставени са такива и до река Сава. Страната и до днес отрича да е преправяла подобни машини за тази цел, но късните свидетелства показват, че това в последните години е бил избор на затворниците – определено можем да заявим, че това е благородно от страна на домакините.
В някакъв момент е предложена употребата на газ и отрова. Жените и децата са били едни от първите, които тестват този метод, но в последствие се създават по-големи камери, заредени с отровен немски газ. Ясеновац никога не получава тази пратка и продължава да използва старите методи. За ликвидиране по старовремски методи, надзирателите събирали затворниците и ги карали да си изберат по-голям камък, след това ги завързвали с него и ги хвърялили през моста над река Сава.
По това време не са използвали достатъчно здрави въжета и след седмица труповете тръгвали по реката, за да разкрият една свирепа гледка. Друг вариант носил името „Градина“. Във висините на селото се избирали поляни, които по-късно се опасват с бодлива тел. Жертвите вече нямат много сили и не могат да се защитават, докато надзиратели и войници използват ножове, лопати и всякакви други тъпи предмети, за да ги убиват. Обикновено надзирателите чакали хората да изработят своята квота и да не могат да се защитават, а след това преминават към убийствата. Открити са близо 105 масови гроба, покривайки район от близо 10 130 квадратни метра.
След края на войната, този лагер трябва да се запази в тайна. Никой не може да забрави и факта, че повечето надзиратели се състезавали на най-кървавата игра в света – кой ще убие повече затворници. Някои дори са създали специални ръкавици, които завършват с нож, за да позволяват бързо и точно избиване, при това без никакво усилие. Има немски генерали, които са го посещавали и ще заявят само, че това е адът на Данте.
Лагерът затваря врати само след обръщането на хода на войната и всички следи са заличени бързо. За щастие има само някои кадри, които доказват и до днес какво се е случвало и как хърватските нацисти са успели да надминат дори немските такива. Години по-късно, правителството продължава да отрича случващото се и едва през 1990 г. ще има официално извинение за стореното, но отново цифрите се редуцират, за да не изглежда всичко като една от най-зловещите трагедии на човека, имал честта да ходи по тази земя. До днес нито един от извършителите на тези зверства не е бил наказан или подложен на някаква присъда. Този лагер сякаш не е съществувал.
