Един на пет души, преживели сърдечен арест, казват, че смъртта не е толкова лоша
Неизбежността на смъртта кара голяма част от нас, смъртните, да се безпокоим. Но сега едно ново изследване, което обръща внимание на хора, „прескочили трапа“, разкрива, че умирането може да не е чак толкова страшно, колкото много от нас си мислят. След като интервюират пациенти, които са били подложени на кардиопулмонална реанимация (CPR) след сърдечен арест, изследователите установяват, че един на всеки петима има ясни спомени за смъртта.
Проучването включва 567 души, чиито сърца са спрели да бият, докато са били в болница, преди лекарите да извършат спешната процедура, за да предотвратят заминаването им.
Онези, които са преживели изпитанието, разказват за чувство как се отделят от тялото си и наблюдават събитията без болка или стрес. Други твърдят, че са успели да преценят и оценят живота си, докато са били очевидно в безсъзнание, което резонира със старото клише, че животът ни минава пред очите, когато умираме.
Вместо просто да разчитат на разказите на хората, изследователите анализират и моделите на активност на мозъчните вълни на пациентите, докато са били подложени на реанимацията. Така те успяват да видят пикове на активност, включително гама, делта, тета, алфа и бета вълни, всички от които обикновено възникват по време на съзнателни процеси. Учудващо е, че тези изблици на активност присъстват до един час след реанимацията, въпреки липсата на признаци на живот в пациентите през този период.
„Преживяванията, за които ни разказаха хората, заедно с промените в мозъчните вълни може да са първите признаци на така нареченото „преживяване близо до смъртта“ и ние ги уловихме за първи път в голямо проучване“, казва авторът на изследването Сам Парниа в изявление. „Нашите резултати предлагат доказателство, че докато са на ръба на смъртта или в кома, хората преминават през уникално вътрешно съзнателно преживяване и са доста спокойно, докато това се случва.“
Данните са събрани като част от клиничното изследване AWARE II (AWAreness during REsuscitation – Съзнание по време на реанимация) и са продължение на първото проучване AWARE, което беше публикувано през 2014 г. По време на този по-ранен кръг от изследвания авторите интервюират 101 оцелели след бърза помощ, 46% от които казват, че могат да си спомнят преживяването.
Тези спомени се състоят от 7 основни когнитивни теми в това число виждане на ярка светлина, усещане за дежавю, припомняне на събития от живота и разговори с членове на семейството. Някои оцелели казват, че са видели животни или растения, докато други твърдят, че са се страхували или са преживели някаква форма на насилие или чувство на преследване по време на краткото си оттегляне от живота.
През 2019 г. изследователите представят констатациите от още един кръг от интервюта. Сравняването на преживяванията на интервюираните с регистъра на оцелелите от сърдечен арест разкрива, че 95% от реанимираните, които съобщават за спомени за този момент, са изпитали чувство на радост и спокойствие, 86% са видели светлина, а 54% са си спомнили основните събития в живота им. След като са били върнати от ръба на вечната бездна, 95% казват, че събитието ги е трансформирало по положителен начин.
В коментар за последните открития, Парния обяснява, че „тези ясни преживявания не могат да се считат за някакъв номер на разстроен или умиращ мозък, а по-скоро за уникално човешко преживяване, което се появява на ръба на смъртта“. Според изследователите мозъкът може да претърпи процес, наречен дезинхибиране, докато умираме, което води до поток от активност, който осигурява достъп до най-дълбоките слоеве на съзнанието ни.
Точно защо това се случва е трудно да се каже, въпреки че Парния настоява, че феноменът повдига някои „интригуващи въпроси за човешкото съзнание, дори при смъртта“.
