Сигурни сме, че човек познава до болка дисциплини като футбола, тениса и дори бокса. Спортът е известен с един особен фактор – винаги има едно невероятно съперничество, чийто корени могат да достигнат нивото на бестселър. И това се случва във всеки спорт, включително и в кърлинга. Историята на Греъм Обри може да бъде точно такава, макар и да говорим за колоездене, а това е спорт, който все още не може да получи по-сериозно внимание.
Греъм се състезава няколко пъти, но ключов момент е неговото участие за поставянето на нов световен рекорд между 1993 и 1994 г. През 1993 и 1995 г. ще бъде световен шампион в преследването на 4 километра. Греъм няма много спонсори, впрочем той няма нищо, с което да се изправи срещу своите опоненти. Всичко идва от ината, самоподготовката и желанието един ден да се позиционира във върховете на колоезденето.
Представете си, че сега се опитвате да станете шампион във Формула 1 и трябва да сглобите свой собствен болид, няма да е най-приятното изживяване. Осъзнаваме, че има сериозна разлика в построяването на болид и колело, но малките детайли са били винаги от значение. Обри винаги е бил принуден да се справя сам и да постига всичко само с мечти и надежди. Някъде към края на кариерата си ще изненада почитателите с пускането на биографична книга с името „Летящият шотландец“, която по-късно ще се превърне и в един обещаващ филм.
Обри не е шотландец, но прекарва целият си живот в Шотландия и винаги ще се смята за местен. През целият си живот има проблеми и един от всички е, че не може да признае, че е гей. Едва през 2011 г. ще проговори за своята сексуална ориентация и ще признае, че тя е била особен проблем за него и близките му. Личните избори не са от значение, защото Обри успява да направи много повече.
За да имаме наистина едно легендарно съперничество ще е необходимо да добавим и още един фактор в цялото уравнение – Крис Бордман. Медията често ще описва двамата като среща между Давид и Голиат. Бордман разполага с всичко от спонсори до може би един от най-добрите екипи. Неговото колело е винаги шедьовър и може да се смята за повече от съвършено. И двамата ще счупят световен рекорд за изминато разстояние в рамките на един час, като това постижение ще се случи в рамките на една календарна седмица.
През 1993 г. Обри ще постави рекорд за изминаването на 16 километра за време от 18 минути и 27 секунди. През същата година ще реши да направи и рекорд за изминаването на 83 километра или 50 мили. Този рекорд ще бъъде с време от 1 час 39 минути и 1 секунда. Неговият бегач разполага само с една скорост, а избраният маршрут е Корнуол. Обри е успял да модифицира толкова много своя бегач, че забравил да остави място и за бутилка с вода. Компенсира всичко това като преди старта пие един литър вода и след това тръгва на състезанието.
На 16 юли състезателят ще се насочи към Хамар в Норвегия и ще се опита да постави нов рекорд за изминато разстояние в рамките на един час. Предишният рекорд се държи от Франческо Мосер – 51.151 километра. Рекордът е поставен през далечната 1984 г. и стои без подобряване в рамките на цели 9 години. Обри продължава да бъде неизвестен, тъй като Бордман продължава да е лидер в своето представяне.
Първият опит не е успешен и Обри пропуска възможността да постави рекорд, изоставайки с около 500 метра. На следващият ден се връща обратно на пистата и трябва да се моли на съдиите да му дадат втори шанс. Повечето журналисти са си тръгнали и никой не иска да отразява събитието. За да пропусне крампите и да не му се налага да се бори със спазми, той прекарва цялата вечер в пиене на вода преди сън и след това се събужда по естествен начин и има време да раздвижи мускулите си.
По време на втория си опит ще успее да счупи рекорда и ще измине 51 километра 596 метра. За изненада на всички, шотландецът прави това с доста сериозно и трудно колело за въртене – 52 зъба на предният венец и 12 зъба на задния. Това означава, че има много по-труден старт, но веднъж след старта, продължава да поддържа висока скорост. Тайната на Обри е, че трябва да вдигне много свирепо оборотите и да навакса за изгубеното време в началото.
Как се прави световен рекорд в рамките на един час? На първо място трябва да имате много сериозен и оригинален подход. За целта препоръчваме да обърнете внимание на създаването на правилния велосипед. Той трябва да бъде аеродинамичен и изключително лек, но Обри имал и някои по-интересни планове. Създава една специална позиция, която носи името „сгънатия“. Освен нова фигура в колоезденето, Обри решава да използва и лагерите от пералня, тъй като вярва, че те са в пъти по-добри от предлаганите на пазара.
В денят на състезанието, Обри ще демонстрира възможно най-добрата си форма. Европейската медия го следва навсякъде и очаква нови изненади. Неговата състезателна стойка ще бъде възможно най-добрата в състезанието, но по-късно ще бъде забранена от велосипедната асоциация. Това няма да го разочарова толкова много и скоро ще има нова и още по-интересна стойка с името „Superman“. Неговият рекорд ще бъде победен по-късно от Крис Бордман, но стойката ще позволи атака за втори рекорд, който отново ще има същите правила – 1 час и максимални километри.
Обри Успява да измине разстоянието от 52 километра и 270 метра. Специалната поза продължава да бъде печеливша, но освен това няма как да избягаме от факта, че тя също ще бъде забранена. През същата 1994 г. Обри защитава шампионската си титла и отново модифицира колелото си, за да отговаря на новите правила. Понеже използва нова стойка, която дори не е описана от правилата, съдиите бързат веднага да я забранят и не му позволяват да се състезава.
През следващата година получава правото си да се бори за титлата си и успява.
Една година по-късно Франция най-накрая решава, че ще използва неговия талант и ще позволи на шотландеца да тренира в техния отбор. Обри не успява да се вмести в обстановката, изобщо не харесва идеята, че ще трябва да плаща всички хранителни добавки, а и по това време допингът е силно разпространен в света на професионалните велосипедисти.
Малко след това решава, че ще се откаже от всички състезания, тъй като 99% от участниците използват забранени субстанции по време на състезание. През цялата си кариера твърди, че никога не е взимал никакви забранени добавки. За своите 30 години от състезателната си кариера, той тренира сам, мисли най-различни методи, за да стане по-бърз и се стреми да поставя рекорд след рекорд.
Един интересен факт е, че много малко професионални колоездачи се опитват да счупят рекорда за един час време. В този лист попадат само хората, които искат да останат в историята на този спорт. Всеки негов велосипед е построен лично от него с минимален бюджет и доста години стои на социални помощи, за да сбъдне мечтата си. Точно това го прави и много специален атлет.