Отвън Харолд Хенторн и съпругата му Тони изглеждаха като идеалните съпрузи. Тони беше успешен офталмолог, а Харолд набираше средства за нестопански организации като църкви и болници. Малко след като се ожениха през 2000 г., те се преместиха в Денвър, Колорадо, за да се насладят на планинските гледки. Там посрещнаха и красива дъщеря през 2005 г.
Но през 2012 г. Харолд бута Тони от висока скала.
Първоначално Харолд твърди, че Тони е паднала случайно, докато са били на разходка в Националния парк Роки Маунтин, за да отпразнуват 12-ата си годишнина от сватбата. Но, след като откриха подозрителна карта в колата на Харолд, детективите осъзнаха, че историята му не е особено достоверна.
Нещо повече, следователите също научиха, че първата съпруга на Харолд Хенторн, Лин, също е починала при подозрителни обстоятелства през 1995 г. Така в крайна сметка „Черният вдовец“ е признат за виновен за убийството на Тони и осъден на доживотен затвор – въпреки че и до днес той твърди, че е невинен.
Ето историята на едно брутално убийство. Може би две.
Брака на Харолд и Тони Хенторн
Харолд Хенторн се запознава с д-р Тони Бертолет от Джаксън, Мисисипи чрез уебсайт за запознанства, наречен Christian Matchmakers през 1999 г., според 48 Hours. Бертолет наскоро се бе развела, а Хенторн беше загубил жена си при трагичен инцидент 4 години по-рано — или поне така твърдеше той.
Двамата се женят през септември 2000 г. и скоро след това се преместват в Денвър, Колорадо, където се ражда и дъщеричката им Хейли. Въпреки че отвън бракът им изглеждаше спокоен и здрав, приятелите и членовете на семейството на Тони започват да забелязват някои тревожни промени в нейното поведение.
Брат й, Бари Бертолет, осъзнава, че по никакъв начин не може да проведе личен разговор с Тони. Харолд винаги вдига телефона, когато Бари се обажда, и ако поиска да говори със сестра си или с Хейли, той просто включваше високоговорителя.
Мениджърът на офиса на Тони в нейната офталмологична служба, Тами Аббрускато, пък отбелязва, че Харолд я кара да се „чувства неудобно“. Тя каза пред 48 Hours: „Той беше много контролиращ… Тони не можеше да насрочи нищо извън нормалния си график, без първо да се консултира с него.“
Притесненията на семейство Бертоле обаче се покачват значително през 2011 г., когато Тони претърпява сериозна травма и дори не го спомена на майка си Ивон чак до „много по-късно“.
Според Уестуърд, Харолд и Тони извършват строителни работи в планинската си хижа, когато Харолд моли Тони да се качи на верандата и да му помогне с нещо. Докато Тони минава под верандата, тежка греда пада върху нея и я удря по врата, счупвайки няколко прешлена.
Когато Тони разказва на майка си за инцидента по-късно, тя казва, че е видяла нещо на земята, докато върви към Харолд и се е навела да го вземе. „Ако не се бях навел, гредата щеше да ме убие.“
Когато Тони почива година по-късно, семейството й започна да се чуди дали инцидентът с лъча наистина е бил инцидент.
Мястото на смъртта на Тони
Трагичната, „случайна“ смърт на Тони Хенторн
През септември 2012 г. Харолд Хенторн решава да заведе Тони на поход в Националния парк Роки Маунтин, за да отпразнуват 12-ата си годишнина. Това е странен избор, като се има предвид, че 50-годишната Тони има проблеми с коляното и обикновено не предприема напрегнати преходи.
Въпреки това Харолд изглежда решен да я заведе в парка. Той дори казва на свой познат, че е „направил шест различни похода“ в Националния парк Роки Маунтин две седмици преди годишнината им, за да избере перфектната пътека и че е „планирал всяка минута от тяхното пътуване“.
На 29 септември 2012 г. двойката тръгва нагоре към пътеката Диър Маунтин. Те изминават около 3 километра и правят снимки по пътя.
По-късно същия следобед Бари Бертолет получава текстово съобщение от Харолд Хенторн: „Бари… Спешно… Тони е ранена… в Естес Парк… Падна от скала.“ Скоро идва и друго съобщение, което гласи просто: „Тя си отиде.“
Тони бе паднала на 40 метра от склона на Диър Маунтин. Семейството й бе съсипано. Как се е случило такова нещо?
Според Бари, Харолд първо му казва, че Тони не може да се справи с прехода. Когато се обръща и вижда, че тя вече не е зад него, той започва да я търси и накрая вижда тялото й в под една скала.
По-късно обаче историята на Харолд се променя. Той започва да твърди, че е получил текстово съобщение и Тони пада, когато той поглежда надолу, за да го прочете, така че не е видял какво точно се е случило. По-късно Харолд пък казва, че Тони го е снимала, когато случайно е стъпила назад и е паднала от скалата…
А в четвърта версия на историята на Харолд, той е проверявал мобилния телефон на Тони за обаждания от офиса й, когато тя е паднала. Колегите на Тони обаче казват, че телефонът й е бил в офиса през цялото време и Харолд е дошъл два дни след смъртта на жена си, за да го вземе.
Постоянно променящата се история на Харолд Хенторн създава подозрения – и следователите започват да разглеждат по-отблизо „случайната“ смърт на Тони.
Разследване за убийство
Само дни след смъртта на Тони, детективите откриват подозрителна карта в автомобила на Хенторн, както съобщават от PEOPLE.
Картата е на Националnия парк Роки Маунтин, а пътеката Диър Маунтин, по която Харолд и Тони минават в съдбоносния ден, бе подчертана в розово. Това само по себе си не изглежда твърде странно — може би Харолд просто бе маркирал маршрутът, който избира за техния поход.
Има обаче и „X“, надраскано близо до мястото, където Тони пада и умира.
Твърди се, че Харолд „си кълта граматиката“, когато детективите го питат за картата. След това той започва да усуква, че картата не била за юбилейното им пътуване, а по-скоро я е направил за своя племенник. Полицията обаче не вярва на историята му.
В същото време следователите научават повече за смъртта на първата му съпруга, Сандра „Лин“ Ришел. На 6 май 1995 г. Харолд и Лин шофират в окръг Дъглас, Колорадо, когато джипът на Харолд пука гума.
Тогава той казва на полицията, че Лин му помага да смени гумата, когато изпуснала гайка и пропълзяла под автомобила, за да я вземе. Точно в този момент джипът пада от крика и Лин е смачкана до смърт.
Семейството на Лин веднага се усъмнява. Те казват, че тя има артрит и вероятно не би се опитала дори да се наведе за гайката. Те също така отбелязват, че тя е много предпазлив човек, който знае да не пълзи под превозно средство, вдигнато на крик. Освен това пътят е чакълест и гайката не би могла да се търкулне под джипа, както Харолд твърди.
Независимо от това, смъртта на Лин е обявена за нещастен случай. Харолд прибира нейната животозастрахователна полица и живее от парите през следващите няколко години. Всъщност, казва полицията, той изобщо не е работил за нестопански организации.
Той не е работил в продължение на 20 години, до смъртта на Тони.
Цялата тази информация кара съдебните заседатели да осъдят Харолд за убийството на Тони Бертолет Хенторн. Точно преди да бъде осъден на доживотен затвор, той заявява: „Тони беше забележителна жена. Обичах я с цялото си сърце. Не съм я убил или пък някой друг.“
Семейството й обаче не е убедено. Както по-късно казва Бари: „Мисля, че Харолд Хенторн бутна сестра ми.“