Естественият враг на японският самурай винаги ще бъде черната нинджа. Балансът между двете фракции е особен. Разликата е, че нинджите са водили само една директна битка със самураите – етапът, когато шогунът иска завинаги да се отърве от този противник. Нинджите са известни с това, че никога не записват своите умения.
Разделението на фамилии означава, че бащата учи сина си и го подготвя за най-различни мисии, а знанията остават затворени само в пределите на семейството. По тази причина няма две еднакви нинджи, наследяването на занаята на професионалния убиец е традиция, чийто корени все още не могат да бъдат открити. Мнозина смятат, че нинджите идват от Китай, техни следи могат да се открият и в Корея, а някои по-смели историци могат да посочат дори Индия като локация.
Враждата между двете бойни единици е пословична и би било невъзможно някога да ги видим в редиците на самураите, но всяко правило има изключение. И изключението носи името Мочизуки Чийоме. Тя е известна поетеса от XVI век и един от най-важните благородници за клана Такеда. Никой не знае кога точно е родена или къде, никой не може да посочи и датата на смъртта ѝ. Мочизуки е наследник на фамилията Мочизуки Изумо-но-Ками – семейство нинджи от Кога-рюй.
Нейният съпруг е Мочизуки Моритоки – известен самурай и владетел на Шишано Шако. Според архивите, Моритоки също е много далечен наследник от семейството на нинджите. Размирните времена на Япония показват, че самураите никога не си прощават и всеки метър земя ще има значение. Смъртта на Моритоки идва при четвъртата битка за Каванакаджима. Неговата любима Мочизуки ще остане сама и ще трябва да се грижи за Текада Шинген – новият лидер на феодалното кралство и също така чичо на нейния покоен съпруг.
Текада осъзнава, че винаги ще бъде в опасност, не само от външни атаки, но и от евентуални опити за преврат. Мераците на останалите лордове никога не са били пестени, особено за плодородната територия на Текада. Феодалният владетел ще потърси услугите на Мочизуки и ще ѝ даде една много специална задача – да изгради специална армия от нинджи, чиято задача ще е да извършва шпионаж и да се внедри сред врага.
Мочизуки не просто се развихря, но решава да използва само жени. Жените с подоба професия носят името „кунойчи“ или жена в буквален превод. Повечето историци и до днес твърдят, че нямат много сериозно присъствие на жените в този боен клас. Твърди се, че не са използвани толкова много за военни операции, но някъде в края на XVII век ще бъде открита книгата Бансешукай, която показва наличието на техника с името кунойчи-но-джутсу или нинджитсу за жени. В него се описва, че от жените се изисква да събират информация и да успяват да преминат вражеския лагер.
В този ред на мисли, дейността на Мочизуки е коректна с цялата история до тук. След като има своята армия, дамите напускат феодалното царство и започват да работят под прикритие. Още през първите месеци пристига информация за всички съседи. Мочизуки се справя повече от перфектно и използва всичко научено от клана Кога. Използва дамите от село Незу в регион Шинсу, днешно Нагано и започва да разглежда кандидатките. Нейните предпочитания са насочени към жриците на любовта, жертви от гражданската война и момичета от сиропиталището. Всички преминават сериозно обучение относно събирането на документи, изкушаване на мъжката аудитория, писане на скриптове и извършването на убийства.
Това е комбинацията от умения в мико нинджитсу. Най-важното умение за дамите е, че могат да се движат, без да привличат някакво внимание. С времето всички жени ще се научат да се дегизират като актриси, жрици, гейши и така да бъдат свободни да се движат сред селата, градовете, замъците и дори храмовете. В пикът на кариерата си, Чийоме успява да използва цяла мрежа от 200-300 агента, които информират за всички видове активност, изпреварвайки всички събития, най-вече тези на бойното поле.
Текада използва всяка информация до 1573 г. Никой не знае какво е сполетяло Шингей, но ще открием, че малко след това вече няма никакви следи за Мочизуки. Възможно е точно тя да е била предателя и за наказание да е била заличена от всички исторически книги. Друг вариант е да е сменила името си или да се е опитала да избяга. Няма никакви данни и за нейните нинджи.
Благодарение на липсата на данни, за Мочизуки има две версии: описаната в горните редове и отричащата изцяло легендата за тази съпруга. Няма крайно и окончателно решение, тъй като много от японските архиви са изгубени в периодите на война, както и след залеза на епохата на самураите. Днес е популярна в редица видео игри, филми и най-различни манга анимации и комикси.
Всички останали персони около клана Текада са истински, въпросът е дали наистина Мочизуки е съществувала.