Защо книгите на Примо Леви бяха отхвърлени – най-добрият писател на поствоенна Италия
Всеки човек разполага само с един живот, за да успее да изпълни всичките си планове. Да не забравяме, че когато някой иска да разсмее Бог, първо трябва да сподели своите планове. Примо Леви е точно такъв пример. Той е известен италиански химик, партизан, писател и един от свидетелите на Холокоста.
Някои от известните му книги са: „Нима това е човек“ и „Периодичната таблица“. Втората е насочена към качествата на елементите и Кралският институт във Великобритания ще я признае за една от най-добрите научни книги в света. Това със сигурност е ласкаво изказване, но нека не забравяме, че има момент от живота на Примо, когато е посъветван никога повече да не пише.
Леви получава вниманието на издатели и литературни клубове в началото на 80-те години на миналия век. Славата е краткотрайна, но оценена – житейският му път приключва през 1987 г. Въпреки тези малки пропуски, новото хилядолетие все още разглежда неговите литературни трудове и не пести комплименти. Следвоенният свят просто не е бил готов за тези откровения, но защо?
„Периодичната таблица“ е книгата, която ще даде звездния статут на италианския евреин. Тя носи стойност не само за учените, но и за хората, които все още търсят своето място в необятния свят на химията. Тестването на нервите ще дойде с „Нима това е човек“. Всеки издател има своя причина да не вижда светлината на дадена книга. Няма изненади или някакви тъмни обрати в тази легенда – всяка значима литература успява да стигне до своите читатели.
Отговорът е скрит в сложното и нелогично уравнение на новото време. Културният климат е едно добро начало за изследване на трусовете на Примо. Италианското следвоенно общество не е готово за истината. В едно от последните си интервюта по телевизията, авторът ще сподели, че никога не е търсил съжалението на читателите. „Нима това е човек“ е литературен труд, търсещ обяснението и причината за достигането на европейския крах.
„По това време хората имаха друга работа за вършене… Моята книга, както и много други след нея, се разглеждаха с досада, сякаш щяха да развалят партито.“
Примо никога не разбира защо неговите съграждани се опитват да забравят своите престъпления. Разказите за концентрационният лагер са детайлни, но колективната амнезия е по-бърза дори от пандемия. Леви не е единствен в своето разочарование. Едуардо Де Филипо ще напише пиеса с името „Napoli Milionaria!“ и ще напомни за участието на Италия в глобалното престъпление. 700 хиляди италиански войника са депортирани в Германия след 8 септември 1943 г.
Италия подписва примирие със съюзниците и преглъща един от най-големите си грехове. Пиесата е написана бързо и се изиграва в Неапол през 1945 г. Публикувана е от Ейнауди през 1950 г. Едуардо разказва историята на войник, който се е завърнал от плен. Открива съпругата и дъщеря си във въртележката за правене на пари, сякаш войната никога не се е случвала. Най-близките нямат време да слушат историите на протагониста и често го игнорират.
Италия прави моментално своя преход от фашистки към постфашистки режим. Планът на маршал Бадолио не променя нищо от целия държавен апарат. Наказанието на немските окупатори също е кърваво, а Северна Италия понася най-тежко агресията на немския ботуш.
Самата страна е разделена на малки части: Южно царство – на италианския крал и съюзниците, малката република Сало и партизанската съпротива. Толкова цветна карта на една скорошна и позната държава не може да се открие лесно.
Следвоенният период няма да донесе някаква яснота – битката на фронта се заменя с политически сражения. Партизаните също ще се намесят в битката за влияние. Те ще се обърнат срещу крайно десните привърженици. Социалистите и комунистите ще бъдат приемани значително по-радушно.
Спомените на войната също са толкова размътени от регионалните и наследствени граници. Първата книга за депортация на италиански евреи и войници излиза през 1944 г. „16 октомври 1943“ е написана от Джакомо Де Бенедети – автор и италиански литературен критик. 10 други книги ще бъдат написани през 1945 г. През следващата ще дойдат още 14, а след това ще има рязък спад и липса на интерес. През 1947 г. се публикуват само три книги, включително и на Леви. Темата остава замразена през 50-те години на миналия век.
През 1954 г. са пуснати още четири книги. Едно десетилетие по-късно Леви ще публикува статия в турински в-к с името „Депортираните. Юбилеят“. През следващата ще напомни, че съдбата на депортираните е забравена и Италия изпада в пълна амнезия относно този казус.
Първата Световна война променя хода на историята, а втората ще тласне хората в забрава за следващите 20 години. Следващата философска епоха ще държи сметка на историците, които трябва да намерят отговор за кризата на европейския дух и всички човешки изкуства.
Както забелязвате, Италия изпада не само в отрицание, но и в амнезията, прехласвайки се по обещанията на новия свят. Мнозина са насочени към възраждането на икономическия гигант, никой няма време да жали за изгубените. Точно тук идва Примо Леви. Неговата книга е прочетена за първи път от Франко Антоничели и издателска къща „Де Силва“. Той е бивш участник в съпротивата и е водил битки с нацистите. Логично е да приеме този труд за ценен и близък до преживяното. Решението на Франко трябва да бъде подкрепено от още един човек – Чезаре Павезе. За разлика от своите колеги, Чезаре има още по-неприятна съдба.
Той е преследван и репресиран като анти-фашист. В цялото издателство няма нито един човек, който да е успял да опознае болката на директора, но по някаква причина и тук Леви ще удари на камък. Каква е тайната? Чезаре не можел да прочете труда на Леви, тя го връщала към спомени, с които директорът е искал да прогони години наред. Издателят не забравя и още един факт – Леви не спира да заявява своята дистанция от политиката.
Това е още един камък в градината на автора. Вече споменахме за създаването на литературни изповеди и истории за партизани. Повечето италиански издателски къщи бързат да съберат легендите непосредствено след войната, докато Леви закъснява, при това с цяло десетилетие. Историческите книги също ще трябва да почакат.
Книгата на Роберто Баталия за съпротивата в Италия ще дойде чак през 1953 г. Това е времето, в което Ейнауди смята да възроди спомена за партизанската война и анти-фашистките традиции. Той ще публикува и преиздава книги от миналото. Мисията му е да обогати читателите на новото поколение. Възпитанието на младите се засилва, особено след като лидерът на християн-демократичната партия Тамброни ще бъде подкрепен от нео-фашистката партия на Италия. Тогава ще се роди и една от най-добрите книги на издателството – „Четива за средните училища“. В съдържанието ѝ ще има място и за някои от разказите на Леви.
Литературата е инструмент на влияние и ако някога се опитвате да възпитавате едно цяло поколение, използвайте училищата. Концентрационните лагери ще продължават да стоят на заден план. Виторини пише книга с историческа значимост за Италия точно по тази тема, но издателствата се съмняват, че изобщо ще достигне до някакъв комерсиален успех. Страната не е готова за тази истина и няма издателство, което да подкрепи такъв проект. Единственият издател с малко повече смелост е Франко Антоничели, но дори той не може да отговори на всички искания.
Бурните времеви периоди влияят пряко върху всяко едно изкуство. Някои от най-известните писатели ще публикуват своите книги в следващите няколко десетилетия след Втората Световна война. Периодът между 1945-1950 г. е известен като инерция и бавно събуждане. Това е проблемът на Примо. Неговата книга се разпространява във време, в което истинските истории имат повече стойност, Ейнауди се притеснява, че липсва литературната стойност и ще инвестира в сигурен провал.
Съмнението е отхвърлено от критици като Калвино и Каджуми – те са повече от ласкави. Книгата на Леви се различава кардинално от всичко налагащо се и трябва да почака. Авторът използва един познат и техничен стил, сарказмът следва читателя от първата до последната страница, но този труд все още стои някъде в небитието. Детайлите във всеки ред се забелязват с лекота, стриктният и подреден стил не допуска загубата на стила. Критиците ще отчетат това като минус, но Леви ще спечели сърцата на читателите.
Тяхната дума ще е последна и бързо ще позволи на италианския евреин да се промъкне на пръсти в литературните кръгове. Всяко начало е трудно, при това не само в литературата, но за признанието може да се чака цял живот.
Днес „Нима това е човек“ е класика на италианската литература. С втората книга не се срещат такива проблеми, светът вече е подготвен за Примо Леви. А Италия не забравя да награди турболентния живот на Примо и неговият труд в секцията на класическата италианска литература.
