Албанец без Mercedes-Benz – кучета го яли, или как тази марка се превърна в култ за цяла страна
Ако следите социалните мрежи, то най-вероятно сте попаднали и на статистиката, че в България са регистрирани най-много автомобила Ferrari през настоящата година. Статистиката е направена за цяла Европа и някак си е приятно да знаем, че поне в луксозните автомобилни марки се нареждаме на първо място. Изборът на машина, демонстрираща престиж и финансов успех, може да се смята за една от необходимите стъпки сред заможните хора, но определено сме изостанали драстично.
Защо? Автомобилният култ към определена марка е известен в цял свят, но малцина могат да достигнат нивото на Албания. Това е страната, в която притежаването на Mercedes-Benz не е просто престиж, а задължение. Немският автомобилен гигант е на особена почит в страната, но нещо още по-интересно е, че около 30% от регистрираните автомобили са именно със звезда на предния капак. Манията към качеството и комфорта със сигурност са един фактор, но според разбирачите в тази страна, това е единствената машина, на която могат да се доверят и много често цената не е от особено значение.
След като Албания къса всички отношения със СССР, а в последствие и с комунистически Китай след смъртта на Мао, самият Енвер Ходжа ще се обзаведе с поръчкова лимузина. Неговият Mercedes-Benz е закупен през 70-те години на миналия век, но въпреки удоволствието от шофирането, Ходжа го е карал едва около 700 километра. Лимузината идва с всички възможни екстри, но за съжаление не остава незабелязана в комунистическа страна, където по-голямата част от автомобилите са с руско потекло и в някои много редки случаи, ентусиастите внасят западни автомобили – последното е толкова рядък елемент, че е наистина трудно дори да коментираме крайният резултат.
С навлизането в 90-те години и след падането на режима на СССР, страната бързо започва да демонстрира жажда за западни стоки. Един от най-големите и сериозни погледи е именно към автомобилите. Не е ясно кой е докарал първите Mercedes-и в страната, но е ясно, че искрата никога няма да бъде изгасена.
Тук идва и най-важният и забавен елемент – Албания няма никакви пътища, впрочем това е страната, която спокойно може да изпревари България по отношение на качество. Това изобщо не пречи на повечето албанци – заможни и не толкова заможни – да се доверят на немското производство.
Някъде през 2000 г. ще се появят и първите западни журналисти, които ще споделят, че пътят наистина е цветен. Докато карате зад стария модел на Renault 12, който съществува от времето на Dacia, лесно ще срещнете по пътя си някое старо Yugo или Zastava, докато всички те в редица се изпреварват от далеч по-модерен BMW.
През 2000 г. популацията на Албания е от около 3.5 милиона души и всички те са запретнали ръкави, за да докарат най-различните модели на Mercedes-Benz от 70-те години до наши дни – традицията продължава, затова препоръчваме да не се изненадвате. Моделът не е от особено значение, но не трябва да забравяме, че S-Class винаги ще е фаворит навсякъде. След като нуждите на повечето клиенти са насочени към тази кола, логично е да открием и най-много сервизи, придружени с най-много търговци на дребно, опънали сергиите си по пътя, предлагайки тасове, емблеми и други аксесоари.
Откъде идват всички машини? В този период броят на продадените автомобили от официалния дилър няма да могат да се доближат изобщо до официалната цифра, посочена в базата данни на Албания.
Още тогава има търговци, които дават оптимистичен поглед и смятат, че за година могат да продадат едва 50 автомобила. Интересно е, че хората, които отиват в шоурума, са винаги заинтересувани от най-скъпите модели и още тогава се налага да заплатят за тях в кеш, не се приемат банкови сметки или транзакции. Ако все пак се интересуваме от сумата на нов и луксозен Mercedes-Benz през 2000 г. ще трябва да говорим за машина на стойност от 65 000 долара – това е сума, която по онова време ще изисква един живот от средностатистическия жител на страната. Очевидно е, че опцията за нов автомобил ще бъде за малцина избрани. Всички останали, които могат да закупят употребявано возило, дори не се опитват да търсят марки, за тях съществува само Mercedes-Benz.
Каква е причината за това решение? Те са мощни и здрави, идеални за пътищата в страната и резервните части са лесни за намиране. Това поне е мнението на повечето таксиметрови шофьори в страната. Не трябва да пропускаме и факта, че това е символ на статута. Никой не иска да кара нещо различно, след като може да кара Mercedes. Най-често един употребяван автомобил може да струва около 4000 долара.
Гледки като няколкостотин паркирани и излъскани машини в калните улици на Албания ще минат за нещо напълно нормално, добитъкът, който минава през улиците е дресиран да не докосва това немско величие. Изборът за покупка най-често идва от Германия и Италия. Поради налагането на по-сериозни еко норми, Албания е принудена да постави забрана за внос на автомобили, произведени преди 2010 г. и така повечето фенове трябва да започнат да работят изцяло с резервните части.
Добрата новина е, че сервизи, двигатели, калници, табла, скоростни лостове и още много други, могат да бъдат открити във всеки един магазин за части, както и при всеки механик. Албанците не се отказват от своето величие и признават, че единствената машина, която не могат да ремонтират е S-Class от последните две поколения – там има твърде много електроника.
Опитате ли се да закупите автомобил от автокъща, то със сигурност ще има много предложения, а в случай, че няма, оставяте номера и мечтаният немски звяр ще бъде уловен бързо от автокъщите в Германия, Италия, а в последно време вносът от Холандия също може да се смята за доста засилен. Не са малко и албанците, които отиват на мисия в Германия, за да потърсят автомобил. Разстоянието от 2-3 хиляди километра не ги притеснява, особено след като ще покарат Benz. Мотивите за тази любов към автомобилите е логична.
Около половин век под социалистическия ботуш, албанският шофьор има достъп до стари Fiat-и от Италия. Веднъж след отварянето на границите, всяка следваща година ще виждаме как албанците се връщат от чужбина с нови и още по-красиви и футуристични автомобили. В един момент ще ги продават и ще се връщат обратно с автобуса за следващата партида, докато други изобщо няма да работят, а ще се насочат към следващите предизвикателства. Повече от 1 милион албанци заминават в чужбина след падането на режима, за да избегнат икономическата анархия, която предстои. Освен пари на роднини, мигрантите изпращат и автомобили, няма смисъл дори да коментираме марката.
Албанците в Германия, Италия и Испания признават, че често се прибират с Mercedes, който да продадат. Дори и след покупката от Германия, повечето печелят достатъчно, за да покрият пътните разходи и дори да спечелят още пари, когато се приберат у дома. Подобни бизнес начинания са наложени най-много в Албания, макар и през последните години да се наблюдава някакъв значителен спад – все пак и самите коли станаха доста скъпи, а новите забрани за внос не могат да бъдат игнорирани по никакъв начин.
Друг факт е, че самото правителство преди години потвърди, че има огромен брой регистрирани коли, които са откраднати. Извършеното престъпление не може да попречи на никого, особено след като повечето машини идват с ключове, официални документи и в много случаи дори има съгласие от собственика, който с лекота ще обяви колата за открадната след месец, докато същата вече е пътувала някъде на Балканите при новия си собственик.
Преди 20 години нямаше никаква връзка с повечето автомобили и системи. Албания регистрираше всичко, което може да пристигне в Тирана, а щом системата започна да комуникира с цяла Европа, личности като Дейвид Бекъм осъзнаха, че техните автомобили се намират именно в Албания.
Появата на GPS, по-стриктни изисквания на застраховка и електроника ще сложат край на някои своеволия, но не е трудно да забележим, че вносът продължава. Mercedes-Benz е втората най-голяма икона на Албания, първата беше Енвер Ходжа, докато на трето място се позиционират бункерите в страната.
