Велико Зимбабве е вторият най-голям строителен обект след пирамидите в Египет
Години наред се смята, че античният град Велико Зимбабве е инженерно чудо, което няма аналог. Археолозите не могат да се примирят с идеята, че някога Африка е бил континента, превърнал се в люлка на цивилизацията. Учените смятат, че някога е бил построен от древните вавилонци, след това е предаден по кредит на арабите, но никога не са посочени оригиналните създатели – африканците.
Това е място, което макар и прегърнато и изгубено от природата, продължава да се радва на живот. Някои от структурите са непокътнати, а откритията са повече от впечатляващи. Велико Зимбабве прилича на нещо средно като крепост и храм. Твърди се, че в миналото е бил локация за осигуряване на прехрана и предлагане на работа, място за поклонения и нещо като полис, където търговци са пристигали за обмяна на стока.
Велико Зимбабве е името на локация, която днес е оставила само някои от стените и каменните постройки на античния град. Построен е между 1100 г. и 1450 г. преди Новата ера. Локализиран е в днешния Масвинго. Методите и основните черти на изграждане показват, че това е било работа на племето Шона, чието ДНК днес може да се открие в голяма част от жителите на Зимбабве. Има някои допускания, че може да са участвали и други културни групи по онова време – този исторически период е свързан с много сериозна миграция през въпросната местност.
Сигналите и изследванията показват, че Велико Зимбабве е бил голям и доста силен град, който е можел да събере популацията на Лондон, ако следим началото на създаването му – около 20 хиляди души. Имайки предвид локацията, изградените пътища и по-сериозната протекция, това е основна търговска точка, включена в цялата линия на Африка. През нея са минавали араби, индийци и дори китайци.
Лесно е да се потвърди, след като точно такива стоки са открити на разкопките. Друг интересен факт е, че надгробните плочи са огромни, като второто най-голямо здание са наблюдателните кули и стените на града. Някои от тях продължават да стоят и остават незасегнати от времето.
Изграждането на нещо подобно трябва да ни подсказва, че Африка наистина е била люлката на цивилизацията, която е позволила облагородяването на цяло Зимбабве. Тук идва и по-сериозната изненада, когато пристигат колонизаторите от Европа през XIX и XX век, започва реконструкция и изследване на територията. Някои от първите откриватели ще останат вцепенени от факта, че изобщо има подобен град. Португалският изследовател Жао де Барос ще напише през 1552 г.
„Съществува зидария вътре и навън, построена от камъни с впечатляващи размери, изградени са така, сякаш няма нищо, което да ги свързва.“
Велико Зимбабве приема посетители в три определени зони. Първа е планинската, където се смята, че са били настанени кралските особи и по-скъпите гости. Снабдена е с акропол и други по-специални сгради, отговарящи на изискванията за охолен живот. На второ място е големият площад, изграден от сериозно пространство между сградите, висока стена и кула, която е с височина от 11 метра. Осъзнаваме, че това не е нищо впечатляващо за модерния човек, но се опитайте да строите с голи ръце и малко познания в континент, където силите се разпределят между човека и животното.
Последната точка е долината на руините, където се намират тухлените къщи – някогашните обитатели са изпичали тухли от кал и с това са започвали своето строителство. Синтия Марангвада е писател и един от експертите по наследство и културна идентичност на Зимбабве. Приятно да осъзнаем, че въпросният полис е бил построен значително по-рано от големите европейски столици и успява да устои на времето. По тази причина има и един бунт, който отрича разпознаването на Велико Зимбабве като руини, точно обратното – това е град.
Езикът шона посочва, че думата зимбабве се превежда като „каменна къща“. Размерите на Велико Зимбабве трябва да ни подсказват и какво точно е името – огромна каменна къща. Археолозите отдавна признават и нещо друго – тя далеч не е единствената. В различни територии на страната ще открием около 200 по-малки локации с подобни постройки в региона – разпръскват се от пустинята Калахари в Намибия до Мозамбик.
Отношението между Велико Зимбабве и останалите по-малки градове и общности ще създаде редица конфликти. Мнозина приемат идеята, че това е била столица на много по-голяма държава, но учени като Мунярадзи Манянга ще заявят, че това би била доста сериозна и голяма държава. Контролът на такава площ ще е почти невъзможен. Версията е друга, градът е бил построен като столица на много по-малко кралство, но след като разполага с ресурсите и търговските пътища, останалите са побързали да се локализират по-близо и по-близо до големият град.
Най-голямото откритие на този полис е наличието на суха стена, построена без никаква свръзка. Камъните са редени един върху друг, за да направят солидна конструкция и да издържат на времето, атаки от врагове, както и да се запазят през следващите векове. По думите на изследователите, подобен строеж не може да бъде открит никъде в Африка, а и не само. Размерите са от 11 метра височина и около 6 метра ширина. Обиколката им е около 250 метра и с това се класират като една от най-големите структури в суб-Сахарска Африка и втората най-голяма конструкция в Африка – първото място остава за египетските пирамиди.
Използваният материал е гранит, а подредбата им дава гаранция, че нито един катапулт не може да ги събори. Обработката на този елемент и подредбата му подсказва, че племената не само са имали познания и сериозен опит в конструкцията, но и че очевидно знаят много добре как точно да изградят такава защита.
Времето е най-големият фактор в това откритие – не трябва да забравяме, че едва пре-колониалните общества ще започнат да строят подобни здания. Експертите са категорични, че за постигането на подобен резултат е необходимо познание и в металургията – невъзможно е да се реже или оформя гранит без инструменти. Всички изследвания показват, че това е бил изключително развит град, изграден от технологично и напреднало общество.
Популацията на Велико Зимбабве започва да изчезва около XV век. Допуска се, че металната руда е била изчерпана, популацията е била твърде голяма и животът е станал доста по-труден и не на последно място се говори за изчерпване на други важни ресурси. В един момент хората са тръгнали да търсят щастието си другаде, изоставяйки един от най-красивите и качествени монументи в историята на Африка.
Дори и след напускането на града, много от племената продължават да го посещават и да извършват различни преклонения. Посещенията са записани от британските колонизатори през XIX век и до днес архивите се пазят. Впрочем именно религията и почитането е позволила на Европа да открие тази територия.
Не са малко и търсачите на съкровища. През 1871 г. Карл Мауч е решил, че е открил храма на крал Соломон, а по-късно ще заяви, че става въпрос за двореца на кралицата на Шиба. Британският археолог Джеймс Бент ще започне да прави разкопки и след това ще допусне, че африканците не са били способни да построят подобни сради. Неговото вярване е, че това място съществува още от библейско време – истината обаче е, че същата така или иначе съществува в съвсем друго време и изпреварва значително останалите записани цивилизации. Години наред ще се говори, че Велико Зимбабве е създадено от вавилонците. Африканските учени се усмихват и до днес на подобни твърдения.
Те са логични – това е било оправданието на колонизаторите да започнат да покорят Африка и да не се опитват по никакъв начин да оправдават насилието си. С твърдението, че се говори за Библейско време, веднага се приема, че творението е акт на външна намеса. Едва през 1980 г. с независимостта на Зимбабве ще започне и борбата за всички културни и исторически ценности. Археолозите стигат до едно общо заключение, което в този случай се оформя с идеята, че този град не е построен за един ден, а за години наред.
Местните жители са искали да го подобряват постоянно, за да могат да достигнат пълния максимум и изящество. Днес въпросната локация продължава да е обект на културна и историческа ценност, като същите племена се стремят да го запазят и защитят от набези. Привличат се туристи от цял свят, а с тях и миряни, които приемат религиозната му стойност. Зимбабве се гордее със своето постижение и до днес доказва, че е преминало през всички изпитания на времето, точно както и тази находка.
