Иранската революция за свобода продължава и този път няма искания, само кръв
На 1 май 1896 г. случаен минувач стреля по краля на Персия с ръждясал руски револвер, закупен от търговец на плодове. Убиецът не е трениран, неговото оръжие едва може да функционира нормално; целта е толкова близо, че дори и най-счупеният пистолет ще успее да свърши работата в елиминирането на жертвата.
Насередин Шах Каджар е крал от 1848 г. и в момента на убийството посещава свещените земи на юг от столицата си – Техеран. Официалната церемония трябва да почете неговата 50-та годишнина на власт. Той е там, по мнението на много други, за да се моли за още много години на трона. Докато влиза в храма, един от гражданите носи писмо, прилича на лист за събиране на подписи, а под него се крие револвер.
Мирза Реза Кермани е убиецът на владетеля и е един от наследниците на Саид Джамал ал-Дин Афгани, най-вероятно един от най-известните поддръжници на пан-ислямизма през XIX век. Историците ще го посочат като един от ранните гласове, запалили по-късния Ислямски модернизъм. След убийството на краля Мирза Реза напуска столицата, но е задържан на границата, докато се опитва да влезе в Османската империя. Върнат е обратно в Техеран, затворен е, а след това е измъчван и обесен пред погледа на стотиците, които желаят мъст. За едни ще е революционер и герой, а за други ще е образът на злото.
Мирза Реза се определя като човек, който никога не е искал да свали династията, нямал е никакви планове да променя иранското общество или да създаде нов политически ред. Дулуто му сочи кралската особа като протест и безсилие срещу несправедливостта. Надеждата в погледа на обикновения човек е, че един лош владетел ще се замени с един по-добър.
Архивите пазят някои от записите на неговия разпит. Той споделя цяла серия събития, които го принуждават да вдигне оръжието срещу своя владетел. Мотивацията е политическа и лична: повече от веднъж е бил обиран, бит и хвърлен в затвора, когато се опитал да потърси защита от властта, всички официални власти използвали протекцията на владетеля и отказвали да съдействат. Усещането, че е изоставен и отхвърлен, зарежда душата на обикновения човек с омраза, следователно идва времето и за разплата. Това са думите на Реза, когато го питат защо е извършил убийството:
„Живеем в невиждана тирания и натиск. Какво може да бъде по-лошо? Те късат кожата на поданиците си и я хвърлят на ястребите. Вземат един подкуп от някой негодник и му дават нотариалния акт за цял град или провинция, препитанието, имуществото, земята и достойнството на хората. Един безнадежден, запуснат поданик трябва да напусне жена си, защото не може да я осигури, докато те ухажват десетки жени и ги обсипват с пари, брутално откраднати от други хора… Всички знаят това. Те просто не смеят да го кажат на глас.“
Едно цяло десетилетие след Мирза Реза, Мзафаредин Шах ще бъде наследникът на трона, както и един от основоположниците за създаването на първия Ирански парламент. Малко след основаването, владетелят умира. Неговият син Мохамед Али ще поеме контрола и бързо ще се окаже първият противник на новия парламент. Избухва гражданска война, следвана от Първата Световна война, а след това идва период на хаос, централизираното правителство ще изгуби всякакъв контрол.
През 1921 г. започва затопляне на отношенията между власт и хора, мирът до някаква степен е възстановен и по всичко личи, че може би идват по-светли дни за Иран, но това е само превидно. Превратът на офицера Реза Кхан е успешен и скоро той ще бъде министър на войната, а след това и министър-председател на младия Ахмад Шах. До 1925 г. бившият офицер вече ще управлява цялата страна в сянка.
Правителството изобщо не оценява тези маневри и вижда, че контролът наистина е изгубен, следователно ще свали Ахмад Шах, а след това ще премахне и цялата династия, издигайки Реза Шах Пахлави за нов монарх. Същият веднага започва да преобразява страната, започвайки от ниските слоеве и продължавайки нагоре към опитите да създаде една нормална държава. На първо място ще започне да прави пътища, развива образованието, строи болници и разчиства всички опоненти, които бързат да го представят за един жесток диктатор.
По време на Втората Световна война, страната му е окупирана от британци и руснаци. Те изпращат германофилския Реза директно в изгнание. Това е моментът на Моахмед Мосадек да започне кампания за национализиране на иранския петрол, както и за наследяване на стола на министър-председателя. Свален е чрез англо-американски преврат през 1953 г. Между 60-те и 70-те години се появява нов автократ на име Мохамед Реза Шах. Следват дълги години на войни и революции, които най-накрая ще донесат Ислямска република. Не всички са съгласни с новото управление, не всички искат да поставят религията на първо място и още по-лошото е, че не могат да повдигнат въпроса.
Свирепите репресии отнемат свободата на словото и наказват жестоко всеки един, който е посмял дори да помисли за промяна. Години наред в Иран ще се спомня със симпатия за управлението на Риза Реза. Напрежението ескалира за първи път през 2018 г. Последните протести в страната биха накарали мнозина да се замислят какви са исканията и какво искат гражданите на тази страна. Няма отговор, истината е, че просто никой не се е постарал да ги напише. Списъкът е доста голям, мнозина искат свалянето на Али Кхаменей, други са против президента Хасан Роухани. „Почитателите“ на съдебната система също се обединиха и включиха в масовото забавление на обикновени граждани срещу властта. Важен факт е, че мнозина вече са категорични за едно – обещаният живот няма нищо общо с реалността.
Иран е 5-тата най-богата страна на природни ресурси според Wall Street Journal. Това е домът на една от древните култури, както и на едно от най-младите общества на планетата. Всички са възпитани добре от историята на родината си и знаят, че Иран е бил впечатляваща страна в миналото. През 1979 г. всички се изправят срещу западно-образования Шах, който се опитва да рекетира страната и да краде петролните резерви, обещавайки връщането на славата на Иран. Революцията след него обещава да освободи и да върне честта на жителите.
Следващите демократични гласове трябва да позволят на монархията да съществува и да се центрира. Резултатът след това е разделение на „ние“ и „вие“. Ефектът продължава повече от 40 години. В този период науката остава на заден план, за да може религията на псевдовярващите да спечели максимално много облаги. Ефектът идва със зараждането на зулм – арабска дума, определяща се като дълбока несправедливост.
Използва се и като синоним за тирания, насилие, жестокост, потискане или несправедливост. Управлението преследва забранена западна музика, създаването на нови движения и политически партии и много зрелища на изборите през 2009 г. Децата в училище разбират, че революцията е била очаквана, защото всички хора са искали да отхвърлят злото и да поставят Ислямската революция напред. Днес повечето не са сигурни в тази история.
Икономиката не изглежда никак светла или предсказуема, това отново зависи от коментиращия. Всеки има различно мнение, но накрая става много трудно да се вярва на някого. Големите ирански икономически успехи никога не са за всички. Започнат ли критиките, правителството веднага твърди, че това е натиск и чуждестранно влияние за унищожаването на реда.
Политиката е далеч по-лесна за разглеждане, защото не съществува. Няма истинска партия, няма истински търговски съюз, липсва дори свободата на словото. Базови и политически права, гарантирани от конституцията през 1979 г. са игнорирани толкова пъти, че реално нямат дори цената на хартията, върху която са написани. Великият лидер избира кои могат да се кандидатират за избори и може да отхвърля легализирането на определени партии.
Липсата на политика, липсата на контрол и един велик лидер, чиято отговорност може да се представи само пред Бог, практически води до зареждането на бурето с барут. Иран има президент, избиран на 4 години и велик лидер, който управлява през целия си живот. Предишните 6 президента на Иран от 1979 г. до този момент живеят в изгнание, след като са се опитали да направят някаква реформа или да спечелят вниманието на народа си. 5-ят президент на Иран или хронологично вторият, е убит с бомба. 6-ят Аяатола Кхаменей, който е избран, продължава да се радва на добро здраве.
Изковава се интересна традиция, ако президентът не играе по свирката на лидера, той трябва да стегне куфарите и да избяга много далече. Не са малко и министър-председателите, озовали се под домашен арест, докато спорят за изборите и тяхната легитимност. Това е съдбата на активисти, писатели, журналисти, работници, студенти и учители, готови да спорят срещу величието на един човек. Интересният момент сега е, че настоящите протести нямат лидер, няма никой, който да се бори за властта, но има много мераклии, които искат да предизвикат дори Бог в защитата на въпросния велик лидер.
В миналото имаше цензура, която бързо да сложи край на вълненията, днес всичко се излъчва в интернет и показва как точно изглежда революцията. Telegram и всякакви други канали ще съберат повече от 40 милиона потребители от Иран, чието мнение не може да се игнорира. В цял Иран има достатъчно работници, които не са виждали заплата през последните месеци. Фермерите правят ритуали за дъжд и се надяват на помощ. Жените не искат повече да се обличат по предписанията на религията.
Пенсионерите се опитват да оцелеят в своята мизерия. Младите искат да бъдат млади и свободни, без да влизат в живота си като 50-годишни пенсионери, пропускайки някои от най-хубавите си години. Всичко ще се плати в кръв. Вече има информация за около 20 убити от последните протести, като най-вероятно цифрата им може да се повиши значително.
Какво ще се случи, това очакваме да видим в следващите дни, но е ясно, че дори и тази малка революция да не достигне своя заряд, следващата може да го задмине.
