Първото кацане на самолетоносач с джет двигател става по случайност – Джейк Уест влиза в историята
Историята на авиацията често крие интересни и забавни истории. Една такава дава много сериозна надежда на самолетостроенето, както и на флотата. Преди повече от 77 години един американски пилот ще докаже, че самолетоносачите могат да се превърнат в нов дом на реактивните самолети. Това е човекът, който успява да приземи изтребител на точно такъв боен кораб, макар и по предписание точно това да не е възможно. Пилотът носи името Джей Си „Джейк“ Уест.
За своя впечатляващ успех, той не е особено известен, но пък доказва, че е дошло време за значително подобрение на флотата, както и за премисляне на основните видове въоръжение. За да е още по-забавен този опит, Джейк прави каскадата, използвайки Ryan FR-1 Fireball изтребител, разполагащ с реактивен двигател, както и с двигател с вътрешно горене. Изглежда странна комбинация, но малко след като е пуснат през далечната 1944 г. е ясно, че американците правят всичко възможно, за да поставят двете сигурни технологии на едно място, давайки сериозно предимство на своите пилоти в битката за небето.
Причината да се използват два двигателя в самолет е очевидна – единият се използва за невероятното си ускорение, докато вторият може да се похвали с далеч по-сериозна стабилност. Не можем да очакваме върхови технологии малко след края на Втората Световна война – самолетът е пенсиониран през 1946 г.
По това време неговите създатели осъзнават, че колкото и бърз да е, той не може да се смята за годен за битка – консумацията на гориво е един от особените бичове за пилотите, следователно без по-голям периметър на покриване, инвестицията става немислима.
Принципно Fireball никога не е бил проектиран да работи постоянно с този двигател. Идеята на повечето инженери е била, че ако самолетът не успее да се закачи с кука за спиращото въже, може да използва реактивния двигател и да излети втори път във въздуха, повтаряйки маневрата. На 6 ноември 1945 г. повечето конструктори започват да мислят за двойно подсигуряване на самолета. За да е сигурно, че вторият модерен двигател ще помогне за бързото и лесно кацане, 41-ва ескадрила получава самолетите и трябва да тренира кацане на борда на USS Wake Island.
Повечето пилоти доказват, че идеята е наистина добра, докато най-накрая не се появява г-н Уест. Неговият самолет е направил един обичаен полет и сега се готви за кацане. В този момент, витловият двигател спира. Това е странно, защото обикновено се случва точно обратното – двигателят на General Electric J31 е бил по-склонен към проблеми. Важно е да забележим, че когато Уест захожда за кацане, турбоджетът изобщо не работи, той е бил изключен. Ако следите горните редове, Уест е летял без абсолютно никакви двигатели към пистата.
По това време е можел да кацне директно във водата и след това да скочи или да се опита да направи нещо друго, да използва само турбоджета на борда. Избира втората опция и започва процедура за кацане. Междувременно от контролната кула му съобщават няколко пъти, че нарушава протокола, но радиото също не работи. Използвайки само този двигател, пилотът се издига, включва аварийните светлини и с много внимание и пестене на гориво, започва да се спуска към пистата.
На пистата всички разбират сигнала и разпъват защитната мрежа. Докато всички очакват сблъсъка, персонала в началото на пистата чува безпогрешното закачане на куката в стоманеното въже.
Уест не само успява да стане първият човек, който е кацнал на самолетоносач използвайки само своя джет. FR-1 е хибриден самолет, но това не означава, че неговият подвиг се забравя, поне не и през следващите 20-30 години. Само няколко месеца след това, лейтенант-командир Ерик Браун ще приземи първият самолет само с реактивен двигател на HMS Ocean. Този път всичко е планирано.
По мнение на някои критици, Уест не е можел да използва само турбината, за да кацне, най-вероятно е използвал поне малко витлото на своя самолет, но според други, двигателят е блокирал и реално употребата му е била невъзможна. Самият пилот по-късно ще има възможност да пилотира далеч по-модерни машини и да повтори подвига си, но до този момент е първият, който прави точно този подвиг, доказвайки веднъж завинаги, че един самолетоносач може да носи далеч по-зловещи сили на борда.
