Великият Дейвид Боуи остави след себе си огромен музикален каталог, който скоро няма да спре да вълнува и да завладява стари и нови слушатели.
Едно от уникалните неща при изпълнителя е, че първият му хит си остава неговата най-влиятелна песен и той така и не успява да я надмине – макар че впоследствие издава още над 20 студийни албума, пълни с ценна музика.
Толкова знакова е Space Oddity, че нейната история заслужава по-специално внимание.
Тя възниква в края на 60-те в един период, когато идеята за мечтаното пътуване в космоса доминира в популярната култура. В текста Боуи създава своя емблематичен персонаж майор Том, базиран на неговото основно вдъхновение: д-р Дейвид Бауман от класическия филм на Стенли Кубрик „2001: Космическа одисея“.
Някак логично е, че може би най-великата фантастична лента на всички времена ражда и една от най-великите песни, но в случая на Боуи, композицията идва и след консумация на някои стимулиращи вещества. Шест месеца преди да напише песента, музикантът гледа за пръв път филма, излязъл премиерно във Великобритания през май 1968 г.
„Стори ми се невероятен филм. Но така или иначе, бях много надрусан тогава, гледах го няколко пъти и си беше голямо откритие за мен. Така се зароди песента“, разказва музикантът десетилетия по-късно.
През февруари 1969 г. Боуи влиза в едно лондонско студио за заснемане на 28-минутен филм с негови изпълнения, наречен Love You Till Tuesday. Заглавието е взето от една от неговите песни, а целта на филма е творчеството на певеца да достигне до по-широка аудитория. Тогава Боуи свири заедно с китариста Джон „Хъч“ Хътчинсън, с когото вече са пътували по турнета в групата Feathers и се познават добре. „Дейвид написа Space Oddity за нас двамата, беше замислена като дуетна песен“, твърди китаристът. По време на звукозаписната сесия именно Хъч пее “Ground control” частите от текста, в които от наземното управление се обръщат към излитащия в открития космос астронавт майор Том.
Боуи пък пее частите, в които Том отговаря на съобщенията от Земята и изразява възхищението си от всичко, което вижда в открития космос.
В деня на снимките на филма обаче нещата далеч не минават гладко. Докато Боуи репетира финалната сцена, в която астронавтът е заобиколен от две космически прелъстителки, неговият мениджър Кенет Пит се изпокарва с режисьора Малкълм Томсън, който държи да направи сцената доста нецензурна. В крайна сметка Love You Till Tuesday остава неиздаден чак до 1984 г., когато излиза директно на видео, а дуетната версия на Space Oddity също остава скрита.
Провалът на проекта е голямо разочарование, но Пит все още е убеден, че 22-годишният Дейвид Боуи е създал потенциална хитова песен, която може да го изстреля след неуспеха на дебютния му албум. Изпълнителят записва още няколко демо версии на Space Oddity в търсене на договор със звукозаписна компания и така се стига до студийната версия на хита, която целият свят познава и до днес.
Тя е записана на 20 юни 1969-а и издадена през следващия месец – само седмица преди Нийл Армстронг и Бъз Олдрин да станат първите хора, стъпили на Луната. Именно Space Oddity звучи по „Би Би Си“, докато на живо се предава този „голям скок за човечеството“. Според Дейвид Боуи, повечето хора смятат, че именно кацането на Луната е било неговото вдъхновение за песента, а не филмът на Стенли Кубрик. Музикантът не вярва, че тогава хората са се вслушвали много-много в текста. Но неговият майор Том става толкова популярен персонаж, че впоследствие Боуи се връща към него в песните Ashes To Ashes и Hallo Spaceboy.
„Темите за отчуждението и изолацията винаги са ме занимавали. Често съм се поставял в ситуации, в които съм изолиран, за да мога после да пиша за това“, признава Боуи. Изглежда именно това е истинската тема и на Space Oddity, тази трогателна песен за изоставен космонавт, реещ се някъде далеч над Земята.
Вечният хит запазва своята мистичност през годините, а негови кавър версии са записвани от най-разнообразни артисти като Шерил Кроу, Def Leppard, Tangerine Dream и Уилям Шатнър. През май 2013 г. пък канадският астронавт Крис Хедфийлд, командир от Международната космическа станция, записа версия на песента директно от космоса.
Тя предизвика огромен отзвук и, естествено, беше посветена на „гения Дейвид Боуи“ – създал нещо вечно, гледайки не само нагоре към звездите, но и към демоните вътре в себе си.