Яков Джугашвили – първият син на Сталин, който почина, след като беше заловен от нацистите

През 1907 г. Йосиф Сталин все още не е известен като лидера на Съветския съюз. Всъщност той не е известен и като Йосиф Сталин; той е прост марксистки разбойник от бедно семейство и бъдещ свещеник, поне докато не се разбунтува и не става атеист. Името му е Йосиф Висарионович Джугашвили.

През същата година Джугашвили ограбва банка в Тифлис (днешен Тбилиси) и краде около 3,4 милиона долара за болшевишката кауза като така си осигурява място сред най-личните последователи на Владимир Ленин. Същата година съпругата на Джугашвили, Екатерина Сванидзе, ражда първия му син, Яков Джугашвили.

Време за празнуване на семейството обаче не остава – царската полиция ги преследва и те са принудени да избягат в Баку в Азербайджан. По пътя съпругата на Йосиф се разболява от тиф и само 9 месеца след раждането на сина им почива, едва на 22 години.

Съкрушен от мъка, Йосиф Джугашвили приема ново име: Йосиф Сталин или „Човек от стомана“. Той се потапя още повече в революционните си задължения и оставя сина си Яков да бъде отгледан от семейството на мъртвата му съпруга в Тбилиси.

Междувременно, докато баща му се бие заедно с Ленин в Руската революция, Яков остава при леля си, където расте чувствителен и затворен млад мъж. След това през 1921 г. баща му изпраща да го повикат – така момчето започва бурния си път.

Екатерина Сванидзе

Яков Джугашвили и напрегнатите отношения с Йосиф

Сталин е безмилостен човек. Разбира се, липсата на състрадание помага на него и на неговите колеги болшевишки революционери, но когато става въпрос за близост, Сталин е далечен като умираща звезда.

Докато майката му е била по-грижовния родител, който настоява синът й да води добър живот и да стане свещеник, собственият му баща е бил жесток пияница. Сталин, подобно на баща си преди него, малтретира физически и емоционално сина си и му забранява да си смени фамилията на Сталин с ясното послание, че Яков никога няма да бъде „Сталин“.

Някои историци смятат, че презрението на Сталин към Яков произтича от приликите на момчето с майка му – след смъртта й диктаторът казва за нея: „Това създание размекваше сърцето ми от камък. Тя умря и с нея умряха и последните ми топли чувства към човечеството.“ На погребението й роднините на Екатерина си спомнят, че Сталин явно губи ума си, скача в гроба и прегръща тялото на жена си.

Когато в крайна сметка Яков идва да живее с баща си, той разбира, че баща му се е оженил повторно и има още две деца от втората си съпруга Надежда Алилуева. Братът на Джугашвили, Василий Сталин, е роден през 1921 г., а сестра му Светлана е родена през 1926 г.

Всяко дете преживява своя лична трагедия – Василий става тежък алкохолик по-късно в живота си, а Светлана, въпреки че е явният фаворит на баща си, трябва да се справя със самоубийството на майка си, когато е едва на 6 години – но връзката на Джугашвили е може би най-бурната.

Сталин и Светлана

Опит за самоубийство и присъединяване към армията

Отношенията между Сталин и Джугашвили се изострят, когато в края на 20-те години младежът се запознава с млада жена на име Зоя Гунина, дъщеря на православен свещеник.

Яков и Зоя заживяват заедно и в крайна сметка решават да се оженят. Двамата отиват в дачата на Сталин – малка вила, която обикновено се използва като ваканционен дом – за да обявят решението си на Сталин, но вместо да се зарадва, той изпада в дива ярост.

Гневът му е толкова силен, че кара Зоя да избяга ужасена от къщата, а Яков, който не успява да успокои баща си, изпадна в състояние на нервен делириум.

Размахвайки пистолет, той стреля в гърдите си, опитвайки се да се простреля в сърцето. Вместо това обаче пропуска и куршумът влиза в белия му дроб. Надежда превързва гърдите на младежа и вика лекар.

Според една версия на историята, Сталин поклаща глава и пренебрежително казва на сина си: „Ти дори това не можеш да направиш както трябва.“

Яков и Зоя в крайна сметка се женят, но съвместният им живот е всичко друго, но не и щастлив. Дъщерята, която имат заедно, почива в ранна детска възраст, а самият брак продължава по-малко от две години.

Не след дълго през 1941 г. Джугашвили се записва в Артилерийската академия на Червената армия по настояване на баща си. Той е турбинен инженер преди да се присъедини към академията, но когато напуска, старши лейтенант Яков Джугашвили е назначен за командир на артилерийска батарея – само един месец преди германците да нахлуят в СССР.

Пленен и изоставен

Джугашвили е войник ​​от запаса в Червената армия, но когато избухва война, той е изпратен в битка като поредния командир. Вместо да го изпрати лично, Сталин се обажда на сина си по телефона и му крещи: „Върви да се биеш!“

Престоят на Джугашвили на бойното поле обаче е краткотраен. В началото на юли 1941 г. той и членове на неговата 20-та армия се предават на германските войски в Белорусия. Опитва се да избяга, но безуспешно.

Няколко от военнослужещите на Яков издават самоличността му на германците… но нацистите нямат намерение да го екзекутират или измъчват.

Вместо това се държат с него цивилизовано и когато го разпитват, го правят повече за личните му и политически възгледи, отколкото по военните въпроси. Крайният им план е да го привлекат да се присъедини към тях и да ползват мощната нацистка пропагандна машина, за да демонстрират как собственият син на Сталин го е предал.

Същата пропагандна машина гарантира разгласява новината за залавянето на Яков Джугашвили и въпреки че той е бил пленен против волята си, нацистите публично твърдят, че доброволно се е предал.

Отначало Сталин вярва на тази версия на събитията. Но когато се появява повече информация, разбра, че синът му наистина е бил отведен против волята му и не е предал страната си.

Зловеща смърт

Сталин прави няколко дискретни опита за спасяване, за да върне Джугашвили от германците, но всеки от тях е неуспешен.

Приблизително по същото време Хитлер предлага на Сталин сделка: нацистите ще обменят сина му с фелдмаршал Фридрих Паулус, който руснаците пленяват в Сталинград. В отговор Сталин каза: „Не разменям фелдмаршали за лейтенанти.“

Както съобщава Russia Beyond, маршал на Червената армия Георгий Жуков пише в личния си дневник, че е питал Сталин за Джугашвили и той му е казал: „Яков няма да излезе от плен. Фашистите ще го застрелят… Не, Яков би предпочел смъртта пред предателството на Родината.“

Думите на Сталин се оказват верни: синът му продължава да се противопоставя на опитите на германците за сътрудничество и така бавно любезно им отношение става грубо като в крайна сметка те губят всякакъв интерес към Яков.

Тогава, на 14 април 1943 г., Джугашвили се опитва да избяга от нацисткия концентрационен лагер в Заксенхаузен; той внимателно се ориентира в лабиринта от тел и стига до оградата в края на лагера.

Германска пропаганда от 1941 г., която гласи: „Това е Яков Джугашвили, син на Сталин и артилерийски офицер… който на 16 юли се предаде близо до Витебск, заедно с хиляди други войници и офицери… Следвайте примера му – той е жив и здрав и се чувства страхотно… Защо се биете до смърт, когато дори синът на вашия водач се е предал?„

Твърди се, че в този момент синът на Сталин предизвикателно вика на близкия охранител от СС: „Не бъди страхливец! Стреляй, стреляй!“ И посяга да се хване за оградата, когато пазачът изстрелва един куршум.

Докато според официалната история, представена от нацистите по това време, Яков Джугашвили е бил застрелян по време на опит за бягство – те пускат снимки на неговия надупчен от куршуми труп – скорошна информация разкрива, че опитът за „бягство“ всъщност е по-вероятно акт на самоубийство.

Чувствайки се изоставен от баща си, Яков се хвърля на електрифицираната ограда, опитвайки се да сложи край на живота си.

Професор Джон Ериксън, специалист по съветско-германската битка, казва пред Defense Media Network, че 12-годишно разследване разкрива, че „пазачът със сигурност е прострелял Яков четири пъти, но сега е известно, че той е изстрелял куршумите във вече мъртвото му тяло.“

Паметта на Яков Джугашвили

След войната, без да знае какво се е случило със сина му, Сталин предлага награда от 250 000 долара в Източна Германия на всеки, който може да предостави подробности за смъртта му. Според Светлана в нейната книга „Двадесет писма до приятел“ Сталин знае само, че Яков е бил разстрелян, но не и къде и защо.

През 1945 г. американското и британското разузнаване откриват германско досие на Джугашвили, което включва доклад от аутопсията, показания от надзиратели и затворници, снимки на тялото на Яков, опънато покрай оградата, и писмо от нацисткия командир Хайнрих Химлер, потвърждаващо смъртта.

Осъзнавайки тази информация, президентът Франклин Рузвелт и британският министър-председател Уинстън Чърчил решават да я скрият от Сталин, за да му спестят личните страдания.

Яков Джугашвили е награден посмъртно с орден „Отечествена война“ първа степен през 1977 г.