Музикални хроники: Питър Гейбриъл трябваше да зареже Genesis, за да създаде една от най-легендарните песни на 80-те

| от Тодор Ковачев |

Една от най-големите личности на прогресив рока е и човек с толкова широк музикален диапазон, че е трудно да бъдат обхванати всичките му разклонения.

Питър Гейбриъл първоначално си създава име в музикалния свят като пищно облечения водещ вокалист на иновативната група Genesis. Той обаче напуска Genesis още през 1975-а, за да бъде наследен на вокалите от добре известния Фил Колинс.

Впоследствие Гейбриъл подхваща успешна солова кариера, в която изследва разнообразни течения в музиката, за да стигне до най-успешното си издание – албума So от 1986 г.

Макар че музикантът често е определян преди всичко като оригиналния певец на Genesis, повечето хора най-вероятно са го срещнали за пръв път във видеото към вечния му хит Sledgehammer от въпросния албум So. Песента е нещо доста различно от музиката на Genesis и придава класа на сериозно разрастващия се по онова време канал MTV, стигайки до едно ново поколение слушатели.

Как Питър Гейбриъл осъществява прехода от абстрактния прогресив на Genesis до култовия денс фънк на Sledgehammer?

На първо място, говорим за наистина легендарна песен и видео, които печелят на Гейбриъл рекордните 9 статуетки на наградите на MTV през 1987-а. Отчет от 2011-та пък посочва Sledgehammer като клипа, пускан най-много пъти в историята на MTV.

Хитът е доказателство за развитието на Гейбриъл като композитор и артист, поставил си за цел да избяга от сътвореното с Genesis и да си проправи свой собствен, различен път. Откакто се отделя от бандата, британецът започва да вкарва елементи от уърлд музиката в своите песни, да добавя традиционни африкански и азиатски ритми, както и да се превръща във все по-голяма знаменитост в международен план.

Дори през 80-те, когато в популярната музика мощно навлизат дръм машините, Питър Гейбриъл предпочита да се придържа към традиционните инструменти и затова в Sledgehammer ще чуете богата брас секция, истински барабани и никакви дръм машини.

А мелодията е толкова зарибяваща, че никога няма да я забравите, след като веднъж сте я чули. Гейбриъл и музикалният продуцент Даниъл Ланоа осъзнават комерсиалния потенциал на песента и съкращават двойно нейното времетраене –  а певецът прави метафорите в текста по-елегантни, за да не откаже консервативните радиоводещи да я пускат.

Няма съмнение, че в хита се пее за секс, макар и по доволно завоалиран начин. Гейбриъл е решен да разбие някои табута, защото чувства, че е време хората да заговорят по-смело за преживяванията си в спалнята. „Понякога сексът може да свали преградите, когато другите форми на комуникация не работят добре“, отбелязва той.

В лириките, освен ковашкият чук от заглавието, са споменати „влакчета“, „блъскащи се колички“, „клетка за плодове“ и „медоносна пчела“, а реалната тематика става все по-очевидна с напредването на песента. Гейбриъл вече е пял за мастурбацията в Counting Out Time, така че това не е съвсем нова територия за него – просто този път реализира идеята в неустоимо танцувален диско фънк стил.

Но освен всичко друго, песента съдържа и една откровена връзка с Genesis в лицето на флейтата, която зазвучава в паузата от вокали на Гейбриъл. Периодът му в групата е запомнен и с неговите ексцентричности на сцената, които не се изразяват само в облеклата му. Неговата театралност стига дотам той понякога да се самонаранява на сцената – но когато идват 80-те и видеоклиповете към песните набират скорост, вече е нужна друг тип театралност.

Питър Гейбриъл е не по-малко амбициозен на тема визуално представяне, но видеата му дават възможност да бъде оригинален по нов начин. Музикантът и без това е уморен от сравненията между соловото му творчество и Genesis, както и от обвиненията, че по някакъв начин копира бившата си банда.

Затова за Sledgehammer Гейбриъл търси нещо особено новаторско и смело. То бива създадено от Aardman Animations под формата на хибридна арт форма, комбинираща пикселизация и стоп моушън анимация. Крайният резултат е поразяващ, но никак не е лесен за постигане и по време на заснемането Гейбриъл е принуден да прекара 16 часа под парче стъкло.

Цялото приключение напълно си заслужава, защото видеото става легендарно, но още докато го прави, музикантът си казва, че не иска повече да прави такова нещо, а и едва ли някой друг би си го причинил. Песента и видеото се превръщат в емблематични издания за осемдесетарската музика и едва ли е маловажно, че удрят в земята дори самите Genesis.

Макар че Питър Гейбриъл запазва добри отношения с групата, когато напуска, вероятно са му доставили удоволствие постиженията на Sledgehammer, съвпаднали с издаването на 13-тия албум на Genesis, наречен Invisible Touch.

“Наскоро прочетох, че Питър Гейбриъл ни е съборил от първото място в класациите със Sledgehammer”, отбелязва Фил Колинс доста по-късно. „По онова време не бяхме наясно с това. Ако знаехме, вероятно щяхме да му пратим телеграма, в която щеше да пише просто: „Честито – негодник такъв“.

 
 
Коментарите са изключени за Музикални хроники: Питър Гейбриъл трябваше да зареже Genesis, за да създаде една от най-легендарните песни на 80-те