Само 10 акционери държат ключа за контрол на климатичната криза
Само 10 финансови лица – група от свръхмощни инвестиционни съветници, правителства и държавни инвестиционни фондове – държат ключа към изменението на климата чрез огромното си влияние върху индустрията на изкопаемите горива, според ново проучване.
Както се съобщава в списание Environmental Innovation and Societal Transitions, изследователи от университета Ватерло в Канада установяват, че само 200 компании (известни като Carbon Underground 200 или CU200) притежават 98% от потенциалните емисии от оставащия в света нефт, газ и запаси от въглища – по-голямата част от които трябва да останат в земята, ако искаме да предотвратим пълна климатична катастрофа.
Резервите от изкопаеми горива на CU200 имат потенциала да произведат 674 гигатона въглеродни емисии, повече от достатъчно, за да повишат средните глобални температури с повече от 1,5°C над нивата преди индустриалната революция.
В рамките на групата CU200 само 10 акционера притежават 49,5% от потенциалните емисии от най-големите енергийни компании в света и имат огромно влияние върху пазара на изкопаеми горива.
Тези участници включват: Blackrock, Vanguard, Правителството на Индия, State Street, Кралство Саудитска Арабия, Dimensional Fund Advisors, Life insurance Corporation, Norges Bank, Fidelity Investments и Capital Group. Изследователите твърдят, че тези участници са ключови за разрешаването на климатичната криза и за прекратяването на ерата на изкопаемите горива.
„Индивидуално намаляването на търсенето на изкопаеми горива чрез по-малко шофиране и летене и изключване на климатика е страхотно. Трябва да продължим да правим тези неща. Но също така трябва да намалим и количеството на изкопаеми горива, което тези 10 участници могат да произведат“, казва Трузар Дорди, водещ изследовател от Университета на Ватерло, в изявление.
„Без тях чисто и просто няма да имаме необходимото, за да постигнем целевите си емисии и да избегнем климатичната катастрофа.“
„Ако са сериозни, капиталовите пазари могат да позволят преходa към нисковъглеродни емисии сред най-големите собственици на запаси от въглища, нефт и газ в света“, казwа Дорди. „Неотдавнашните ангажименти за намаляване на експозицията на въглерод в инвестиционните портфейли и разговори с индустрията за изкопаеми горива показват, че може би вече се движим в тази посока.“
Изследователите използват точков механизъм, който оценява притежанията на финансовия участник в изкопаеми горива и техните инвестиции в 200-те най-големи фирми за изкопаеми горива в света.
Положителната страна на изключителната концентрация на собственост върху световните запаси от изкопаеми горива означава, че само малък брой субекти трябва да се задействат, за да променят цялата индустрията и да предотвратят задълбочаване на климатичната криза.
„Това ни показва, че както инвеститорите, така и правителствата могат да бъдат в челните редици на промяната, ако гражданите и клиентите им настояват да се занимаят с декарбонизацията“, обяснява Дорди. „Концентрираният брой инвеститори с потенциал да повлияят на траекторията на индустрията за изкопаеми горива е или проблем, или възможност, в зависимост от това как виждате нещата.“
Въпреки това, няма сигурност, че тази необходима промяна ще настъпи, без да бъдат предприети сериозни действия.
„Тези участници имат потенциала да повлияят на големи компании за изкопаеми горива, като ограничат достъпа до финансов капитал или като повлияят на корпоративната стратегия чрез активната си собственост. Въпреки това е малко вероятно финансовата система да лансира трансформиращите промени, които са необходими, за да се отговори на климатичната криза, освен ако не бъде дисциплинирана да го направи“, пишат авторите на изследването в заключението си.
Изменението на климата се дължи до голяма степен на отделянето на парникови газове като CO2, като изгарянето на изкопаеми горива е основният източник на тези газове. В повечето части на света изменението на климата оказва отрицателно въздействие върху екосистемите като допринася за изчезването на видове и намалява способността на хората да произвеждат храна, като по този начин добавя към проблема с глада по света. Продължаващото покачване на глобалните температури ще доведе до допълнителни неблагоприятни ефекти както върху екосистемите, така и върху хората, като Световната здравна организация заявява, че изменението на климата е най-голямата заплаха за човешкото здраве през 21 век.
Изгарянето на изкопаеми горива генерира сярна и азотна киселина, които падат на Земята като киселинен дъжд, въздействайки както на природните зони, така и на застроената среда. Паметниците и скулптурите, направени от мрамор и варовик, са особено уязвими, тъй като киселините разтварят калциевия карбонат.
Изкопаемите горива също съдържат радиоактивни материали, главно уран и торий, които се отделят в атмосферата. През 2000 г. около 12 000 тона торий и 5 000 тона уран са освободени в световен мащаб от изгарянето на въглища. Изчислено е, че през 1982 г. горенето на въглища в САЩ е освободило 155 пъти повече радиоактивност в атмосферата, отколкото аварията на остров Три Майл.
