Любов. Една дума от само пет букви, не като “хеликоптер” или “антикуагуланти”, която обаче съдържа в себе си векове история, романтика, трагедия, възходи, спадове, радости и мъки. Дума, която всички велики творци са се стремили да претворят в произведенията си по един или друг начин.
Любовта е онова велико в своята универсалност и същевременно бутиково в своята уникалност чувство, което всички мислим, че познаваме, но което в крайна сметка се оказва неподатливо на усвояване и описание. Защото то не е нито математическа формула, нито скерцо на Александър Бородин, нотите на което можем да заучим да свирим безпогрешно. Просто защото, когато човек обича, е трудно да се обясни защо обича, а и да се вкара любовта в определени параметри, е направо невъзможна мисия.
Такава е и любовта на живота на нашия герой – любимец на милиони жени по света, секс-символ на 90-те, момчето, което, макар и с посребрели коси днес, така и никога не порасна. Един певец, който пленява душите и очите вече 40 години, през които не спря да пее за истинската любов и за най-простото място, където да я откриете – в сърцето.
От края към началото
Изминаха 13 години, откакто една от най-красивите и романтични двойки в света на шоубизнеса си казаха официално сбогом след 11-годишен брак и една дъщеря. От онази 2009-а година, през когато Ерос Рамацоти и швейцарската му съпруга, модела Мишел Хунцикер, сложиха подписите си под бракоразведните документи, много вода изтече под моста на живота. Мишел роди още две дъщери, които кръсти Соле (Слънце) и Челесте (Небесна), от Томазо Трусарди, син на основателя на модната империя със същото име. А Ерос не изостана по-назад и вля талантливото си и красиво ДНК в телата на други две деца – Рафаела и Габрио, които роди втората му съпруга, Марика Пелегринели.
Изглежда обаче, че след десетгодишните си втори бракове бившите съпрузи са теглили чертата под житейската равносметка и са стигнали до извода, че всъщност истинската любов ражда не хваща. 58-годишният Рамацоти и 45-годишната Хунцигер са отново свободни и всички фенове се питат: Възможно ли е да дадат втори шанс на любовта си?
Стискаме палци това да се случи. Понеже обичаме как Ерос обича и искаме отново да ни убеди, че от Мишел няма “più bella cosa”[1] на света.
Звездата от постера на стената
Много от нас като малки сме си мечтали, че като пораснем, ще се оженим за тая или оная звезда от шоу бизнеса или спорта, чийто плакат с години е покривал старите тапети в детската ни стая. Всяка вечер преди да заспи, 9-годишната Мишел праща въздушна целувка на певеца с меланхоличния поглед и леко нацупени плътни устни, който я гледа от плаката на стената. И е убедена, че ще се омъжи за него.
По онова време родената в Соренго, Швейцария момиче живее с родителите си в берлинското предградие Остермундинген. След като баща й внезапно умира през 2001 г., Мишел и майка й се местят в Милано. Моделската й кариера започва, след като подписва договор с модния агент Рикардо Гей. Бъдещето й в този бизнес изглежда повече от обещаващо, но тя не е кой знае колко ентусиазирана, понеже мислите й са другаде – те продължава да мечтае един ден да срещне Ерос.
И понеже съдбата обича тези, които не се отказват от мечтите си, този ден наистина настъпва.
Годината е 1995-а. 18-годишната Мишел и 32-годишният Рамацоти се запознават в миланска дискотека. Но вместо да е на върха на щастието, ошашавената Мишел буквално побягва. Убедена е, че в очите на Рамацоти тя е просто поредната фенка, която иска да скочи в леглото му и той едва ли ще си спомня за нея на следващия ден. Колко само е била глупава и наивна, за да си мисли, че може да привлече вниманието на своя идол! Връща се с първия влак у дома – селцето Требо ди Рено, на около 20 минути с кола от Болоня. Обещава си, че от утре вече спира да мисли за Ерос и глупавата си детска мечта.
И тогава става интересно…
Любовта е лудост
Мишел обаче съвсем погрешно е преценила ситуацията от дискотеката, понеже Рамацоти е толкова впечатлен от запознанството си с нея, че му е невъзможно да прогони от мислите си образа на хубавото момиче от предната нощ. Яд го е само, че я е пуснал да си тръгне, без да поиска адреса й. Знае само името й и че живее в Требо ди Рено. Обаче и това е нещо!
Решен да я открие на всяка цена, още на другия ден Ерос се озовава в селото и започва да обикаля местните кафенета и барове, разпитвайки хората дали знаят къде живее Мишел.
Когато майката на Мишел отваря входната врата и вижда на прага й да стои не кой и да е, а звездата от плаката в детската стая на дъщеря си, загубва и ума, и дума. Дали не е някаква шега? Или получава инсулт? Какво, за Бога, става?
Само че няма лъжа, няма измама. Това е Ерос Рамацоти от плът и кръв, който учтиво пита: “Извинете, Мишел вкъщи ли е?”
Да, вкъщи е Мишел и даже е още по пижама.
И да, приказките могат да се случват и на обикновените момичета.
През 1996 г. от тази страстна, неочаквана и приказна любов се ражда Аурора, а две години по-късно Ерос и Мишел официално скрепяват връзката си на стилна брачна церемония в замъка Орсини Одескалки ди Брачано.
Загубена… и намерена
След седем щастливи години, прекарани заедно, идва и кризата. Дълги години мотивът за развода остава скрит за обществеността и чак в интервю през 2017-а Мишел събира смелост да говори за нещото, което съсипва брака им. Годините между 2001 и 2005 г. Мишел се оказва под пагубното влияние на сектата “Воини на светлината”, чиято водачка, Клелия, я привлича силно с духовната и физическата си красота. Но вместо да се чувства приобщена и обичана, с времето Мишел започва да се затваря все повече в себе си и страни дори от най-близките си. През цялото това време красивата блондинка се придържа към спиритуалния лайфстайл, който проповядва Клелия – сексуално въздържание и медитация.
През 2006-а Мишел най-после намира сили да се противопостави на зловредното влияние на Клелия и да намери верния пътя обратно към себе си. Въпреки положените усилия обаче, тя осъзнава, че с брака й е свършено. С Ерос се развеждат три години по-късно.
Но и двамата, вече бивши съпрузи не трябва да чакат дълго преди отново да намерят любовта – или поне достоверно копие на тази, която са имали помежду си. През 2011-а в живота на “излекуваната” Мишел се появява Томазо Трусарди. Две години по-рано Ерос се запознава с втората си съпруга, модела Марика Перигринели, с която официално се събират през 2014-а.
Когато вторите опити са неуспешни
Марика среща Рамацоти, докато е студентка в университета в Милано. “По онова време изобщо не мислех за деца, понеже имах амбиции в професионален план, които исках да осъществя. Но когато се влюбиш в мъж, който е с 25 години по-възрастен от теб, ти идва някак естествено да искаш да го ощастливиш като му родиш дете.”
Двете бременности слагат край на академичната кариера на красивата Марика. Както и на романтиката между двамата.
“През повечето време си стоях сама вкъщи с децата. Ерос постоянно пътуваше. А когато хлапетата тръгнаха на училище, се почувствах длъжна да го придружавам в пътуванията му. В един момент обаче ми писна и казах “баста” – не само на изморителните турнета, но и на брака ни.”
Горе-долу по същото време Мишел също обявява на всеослушание раздялата си с наследника на модната империя. “Искам да направя по-скоро това, което много двойки отлагат с години, а то е да си тръгна, прощавайки както на него, така и на себе си. Не се ровете в делата ни, за да разберете какво ни е довело до това решение след толкова години. Вместо това се опитайте да разберете защо сме стигнали дотук и защо не се разделяме с лоши чувства. Най-добрите грешки са тези, които правим от любов, защото именно те ни карат да живеем на пълни обороти и те са тези, които ни стимулират да вървим напред в живота.”
Тези, които телевизионното шоу е събрало, и Бог не може да раздели
26 години след премиерата на една от най-хубавите любовни италиански балади на всички времена, Più Bella Cosa, посветена на любимата Мишел Хунцикер, Ерос я изпя отново само преди няколко месеца на живо в телевизионното й шоу “Michelle: Impossible” по Canale 5 на Mediaset. И после двамата страстно се целунаха по устните. Както някога.
Докато гледа шоуто от дивана у дома, дъщерята Аурора не може да сдържи сълзите си. Въпреки че родителите й никога не са преставали да бъдат приятели и винаги е чувствала любовта им, някак е странно да видиш как се целуват пред милиони зрители, след толкова много години. И все пак…
Все пак винаги има надежда, че любовта ще се възроди като феникс от пепелта на времето. Защото то, времето, може и да я променя, но тя винаги си остава такава, каквато е – просто любов.
[1] По-хубаво нещо (ит.)