Какво е „Ефектът на прожекторa“, защо ни се случва и какво можем да направим срещу него

Звучи ли ви познато: отивате на парти и сте супер развълнувани, но пристигате и се оказва, че не познавате никого… Изведнъж имате усещането, че цялата стая ви наблюдава – и още по-лошо: всички ви съдят. Защо сте се облекли така? Защо не носите нищо? Идиот! Сега всички си мислят, че дори не знаете какво въобще е парти!

Вероятно сте били в такава или някаква подобна ситуация в даден момент от живота си. И по всяка вероятност, ако някога сте питали някой от другите гости на партито за тази ситуация, ще се окаже, че те дори не са ви забелязали.

Но защо става така?

Какво представлява ефектът на прожектора?

Това е феномен, който назовава усещането, че сте в центъра на вниманието – като под прожектор… – не по свое желание.

„Ако вляза в магазин за хранителни стоки и само аз нося маска, може да изпитам ефекта на прожектора, като си въобрзя, че всички останали лично ме смятат за странна, защото правя нещо нехарактерно“, казва Алисън Леджърууд, професор по психология и поведенчески науки в UC Davis.

„В действителност всички останали вероятно си мислят за съвсем други неща или пък може би сами изпитват ефекта на прожектора и предполагат, че аз забелязвам, например, лошата им прическа (не я, разбира се, защото съм твърде заета да размишлявам какво мислят останалите за моята лична прическа…).“

Защо изпитваме този ефект?

Ето лошата новина: да си човек през 2022 г. е почти най-лошото нещо, което можеш да направиш, ако искаш да избегнеш ефекта на прожекторa…

„Мисля, че има цял куп елементи и фактори, които участват в ефекта“, казва Тарин Майерс, професор по психология в университета Вирджиния Уеслиан. „Едното определено е социална тревожност и мога да си представя, че сега ситуацията е по-лоша след като излязохме от изолацията, защото мнозина се опитват да си припомнят „как да взаимодействам с хората?“

А с какво си прекарвахме времето докато бяхме под карантина? За повечето от нас днес социалните медии са неизбежна част от съвременния живот – а това означава повече часове взиране в други – по-красиви, по-фотошопирани – хора, отколкото в себе си (и физически, и духовно).

И това може да е проблем. „Леон Фестингер, още през 50-те години, предложи една теория, наречена Теория за социално сравнение“, казва Майърс. „Идеята е, че хората винаги гледат другите хора и съдят себе си спрямо това, което виждат. Така се опитват да се подобрят.“

Това не е непременно лошо – човеците сме социален вид и такова поведение на сравняване и копиране е голяма част от начина, по който формираме и укрепваме социалните си връзки. И през по-голямата част от човешката история това вероятно не ни е карало да се чувстваме прекалено зле: според Фестингер, в миналото ако се сравним с някого, който е прекалено по-напред от нас в дадена област, просто сме го игнорирали.

„Например, като знам аз колко пари имам и Бил Гейтс колко пари има, някак си не бих се сравнявал с него“, казва Майърс. „Но съвременните изследвания показват, че ние не спираме да се сравняваме с другите що се отнася до външния вид. Така все по-често се сравняваме със супермодели, лицата от Холивуд, или хората, които използват всякакви или всички филтри в Instagram. И не можем да спрем – дори когато това е вредно за нас.“

Какво общо има тази особеност с ефекта на прожектора? „Ако ние като хора непрекъснато наблюдаваме собствения си външен вид – което донякъде сме обучени да правим, защото нашето общество е толкова фокусирано върху имиджа – тогава ще приемем, че всички останали също се фокусират върху него“, обяснява Майърс. „А тези хора в същия момент да си мислят същото като нас.“

Какво причинява ефекта на прожекторa?

Изглежда, че сме предопределени да изпитаме ефекта на прожектора дори без локдаун и Instagram. „Това се случва, поне отчасти, защото често използваме собствения си опит като отправна точка, за да разберем какво правят и мислят другите хора“, обяснява Леджърууд.

Нарича се „ефект на фалшивия консенсус“ и педставлява този толкова човешки навик да надценяваме колко хората виждат света по същия начин, по който ние.

„Ако обичам телевизионен сериал или мразя определен вид сандвич, ще ми е лесно да си представя, че повечето хора споделят моите възгледи“, казва Леджърууд. „И в следващия момент, разбира се, ще бъда зашеметен, когато сериалът п-адне от екран – нали всички го гледаха?!“

И затова дори най-самоуверените сред нас вероятно усещат ефекта на прожекторa в даден момент. „Нашият собствен възглед винаги ще бъде оцветен от нашето възприятие“, казва Майърс.

„Колкото и да сме съпричастни, разбиращи и свързани, ние сме същевременно и своя собствен глас в главата ни“, казва тя. „Изглежда, че цялото внимание е насочено към нас, защото нашето собствено внимание е насочено към нас.“

Какво можем да направим срещу ефекта?

„Добър начин да намалите ефекта на прожектора е просто да знаете това, което казахме дотук!“, твърди Леджъруд.

„След като го разберете, можете спокойно да влезете в магазина за хранителни стоки с маска на лицето, с лоша прическа и с необичайно голям брой краставици в списъка за пазаруване, сигурни, че всички останали се занимават с техните си дела и всъщност нямат много място да мислят за вас“, казва тя.

Това е доста мъдър съвет: в крайна сметка проучванията показват, че хората около вас вероятно не ви обръщат особено внимание. Може да прекараме часове в планиране на подходящото облекло за някое светско събитие, но истината е, че можем да облечем една риза, да излезем от стаята и да се върнем с напълно различна такава и има вероятност никой дори да не забележи…

Но ако само това знание не е достатъчно, има и други неща, които можете да опитате. „Ако обаче става въпрос за нещо патологично, ако е социална тревожност, тогава обмислянето на терапия с обучен специалист може да помогне да направите дисекция на притесненията си“, казва Майърс.

„В противен случай, голяма част от преборването на ефекта е да откриете какво ви кара да се чувствате по-уверени“, добавя тя. За някои хора това може да е самообладание; за други, водене на приятел за емоционална подкрепа или може би бързо питие – „не патологично!“ И ни предупреждава: „Не казвам да се разбиете и да развивате зависимост.“

И ако нищо не работи, просто запомнете следното: дори нещата да са точно толкова зле, колкото си мислите, винаги има положителна страна.

„За мен също е полезно да помня, че социалното влияние е и в двете посоки“, казва Леджъруд. „Другите хора могат да ни влияят и да ни карат да се чувстваме неудобно, но ние също можем да им влияем и да ги караме да се чувстват по-комфортно и по-малко неловко.“

„Носенето на маска или лошата прическа може да освободи някой друг да се чувства по-комфортно със собствената си маска или лоша прическа“, каза тя, „защото сега вече не са сами.“