Издаден за първи път през 1985 г., „Разказът на прислужницата“ на Маргарет Атууд е дългогодишен бестселър… и дългогодишен обект на цензура: футуристичният, антиутопичен роман за патриархатa отдавна е една от най-забраняваните книги в Съединените щати.
Сега Атууд си партнира със своя издател Penguin Random House, за да създаде издание на книгата, което е невъзможно да предизвика нещо друго освен разгорещен дебат. То е огнеупорно.
В четвъртък аукционната къща Sotheby’s продаде неизгоримата книга за 130 000 долара като приходите ще отидат в PEN America, за да подкрепят усилията за напредък в свободното изразяване и борбата срещу забраната на книги.
Според групата, именно „Разказът на прислужницата“ е любима изкупителна жертва за тези, които искат да забраняват книги, и често е нарочвана заради своето сексуално и здравословно съдържание.
„Разказът“ е била забранявана много пъти – понякога от цели страни, като Португалия и Испания по времето на Салазар и франкистите, понякога от училищни настоятелства, понякога от библиотеките“, казва канадската авторка в изявление.
В скорошния си доклад „Забранено в САЩ“ PEN документира 1586 случая на различни забрани на книги в Съединените щати през 2021 г., в общо 26 щата и 86 училищни района. Според доклада „непропорционално голям“ брой забрани са насочени към истории за цветнокожите или ЛГБТК+ хора.
От всички в списъка, 98% се отклоняват от насоките за „преразглеждане“ на забраната, препоръчани от Американската библиотечна асоциация и Националната коалиция срещу цензурата, според PEN.
„Не само броят на премахнатите книги е обезпокоителен, но процесите – или липсата на такива – чрез които се извършват такива премахвания“ е причина за тревога, пише групата. Щатът с най-голямо количество забранени книги миналата година е Тексас, със 713 според доклада, следван от Пенсилвания, Флорида и Оклахома. През 2021 г. губернаторът на Тексас Грег Абът иска от училищните настоятелства да изхвърлят книгите, които той нарича „порнография“, съобщават Шариф Пейджет и Никол Чавес за CNN.
Въпреки че романът на Атууд често се сблъсква със забрани, групата казва, че е символ на едно цяло съвременно движение за задушаване на литературния израз.
„В лицето на решителните усилия за цензурира, тази неизгоряема книга е емблема на нашата колективна решимост да защитим книгите, историите и идеите от онези, които се страхуват и ги ругаят“, казва в изявление главният изпълнителен директор на PEN America Сузане Носел.
Дрехите, които носят прислужниците, са моделирани по фигурата на етикета на Old Dutch Cleanser, която Атууд в детството си намира за изключително плашещ
„Разказът на прислужницата“ дебютира със смесени отзиви. Но през годините се превърна в класика, изтъквана от някои като плашещо предсказание за траекторията на американското общество. Романът изобразява живота в република Галаад, репресивна, тоталитарна религиозна държава на мястото на САЩ, която поставя мъжете начело и натиска жените в живот на подчинение като сексуални „прислужнички“.
Главната героиня на книгата, пише авторката Мери Маккарти в рецензия от 1986 г. в Ню Йорк Таймс, има „нежелание да надига много глава и може би трябва да заключим, че подобно нежелание, разпространено у всички, може да бъде фатално за свободното общество.“ След публикуването си книгата е преведена на над 40 езика, според есе от 2017 г. на Атууд във The Times.
Въпреки че може да изглежда като обикновен роман от 384 страници, огнеупорното издание е направено предимно от синефойл, специално обработено алуминиево фолио, и съдържа други елементи като огнеупорни мастила и никелова тел. Технологията, която защитава книгата дори при нагряване до 1200 градуса по Целзий, е проектирана от творческата агенция Rethink и студиото за графични изкуства The Gas Company, Inc.
82-годишната авторка е публикувала творбите си в повече от 45 страни и е написала общо над 50 книги. Сега „Разказът на прислужницата“ е награждаван телевизионен сериал, който се гледа от многомилионна публика.
В есето си от 2017 г. в Times Атууд пише, че често я питат дали нейната мрачна книга не е прогноза за това накъде се е запътило американското общество. „Да кажем, че това е антипредсказание: ако такова бъдеще може да бъде описано в детайли, може би няма да се случи“, пише тя. „Но и на такова пожелателно мислене не може да се разчита.“
„Спирах да пиша романа няколко пъти, защото го смятах за твърде пресилен“, казва тя за Atlantic. „Глупава съм. Теократичните диктатури не са само в далечното минало: има редица от тях на планетата и днес. Какво пречи на Съединените щати да станат един от тях?“
Във видеозапис, представящ огнеупорната книга, Атууд се опитва – неуспешно – да изгори нейн прототип с огнехвъргачка. И тя е също толкова нападателна и относно бъдещето на литературната цензура.
„Да се надяваме, че няма да стигнем до етапа на изгаряне на книги на едро, както във „451 градуса по Фаренхайт“, казва Атууд в изявление като се позовава на класическия роман на Рей Бредбъри. „Но ако го направим, да се надяваме, че някои книги ще се окажат неизгорими – и че ще се разпространяват тайно, както беше със забранените книги в Съветския съюз.“