Никита Хрушчов заплашваше света с ядрени бомби през цялата Студена война – накрая никой не беше погребан

| от |

След като за пореден път стана ясно, че България се смята за неприятелска държава и отказва да предостави въздушен коридор на Сергей Лавров, бързо забелязахме и изказването на друг руски експерт, описващ себе си като държавен служител – Дмитрий Рогозин реши, че е редно да напомни за своя ядрен арсенал, след като сме забравили общата си история. Разбира се, ние не сме я забравили и точно по тази причина помним милионите златни левове, с които заплащаме свободата си и издържаме руската армия след освобождението и разделението на България и Източна Румелия.

Забавен факт е, че последното се е случило без съгласието на Руската империя, която пазила този ход за екстремни ситуации. Много добре знаем, че Русия е била готова да анексира България в случай, че конфликтът в Афганистан с Великобритания прерасне във война. Не сме забравили и записките на Чарлз Ланиус, който отразява превземането на България след Втората Световна война и прибирането под шапката на новия режим. Подобни случаи не могат да се забравят. Какво се случва днес?

Отново имаме космическото състезание между САЩ и Русия, отново наблюдаваме опитите за спускането на завесата и се наслаждаваме на поредното ниво на лудост, в което различни политически лидери, както от страната, така и от чужбина, продължават да описват България като неблагодарна и лишена от памет за общата си история. След като сме посочили много интересни и добри примери, както и липсата на уважение, нека обърнем внимание на незабравимите изцепки на Хрушчов, изпълнени винаги на срещите на ОН.

Не може, а и не трябва да се отрича, че СССР винаги е имал оригинални методи за привличането на внимание, докато самият Никита Хрушчов може да се смята за един от незабравимите лидери. Както може да се досетите, неговата задача е да бъде хулиганът в ОН. След като повече от 50 години сме виждали най-различни прояви на агресия, нека не забравяме и факта, че заплаха с ядрени ракети вече е остарял метод. Нека на сцената да излезе Никита с неговите златни речи, опитваме се да спазваме хрониката и някои от най-оригиналните.

На 18 ноември 1956 г. ще открием, че Никита е готов да се обърне към вражеските страни и го прави с особен подбор на думите:

„Относно капиталистическите страни, не зависи от вас дали ние съществуваме или не. Ако не ни харесвате, не ни приемайте, не ни и канете да ви виждаме. Без значение дали го харесвате или не, историята е на наша страна. Ние ще ви погребем!“

След това изказване, около 12 члена на ОН, включително Израел, официално напускат стаята. Веднъж след това дръзко изказване става ясно, че Никита сякаш е прекрачил границата, но само3 години по-късно е поканен от кмета на Лос Анджелис – Лоренцо Сумулонг. След кратки разговори, домакинът напомня нещо много важно:

„Не сме съгласни с вашата фраза „Ще ви погребем!“, не трябва да погребвате нас и ние няма да погребваме вас. Ние сме щастливи с нашия начин на живот. Разпознаваме разликите и се опитваме да ги подобрим. Ако ни предизвикате, ние ще се борим до смърт, за да запазим стандарта си.“

Много американци смятат, че това е била ядрена запплаха. В друга публична реч ще открием, че Хрушчов предлага на останалите членове да вземат лопата и да копаят дълбок гроб за колониализма, колкото се може по-дълбок. Осъзнавайки, че изказванията стават все по-абсурдни, Никита бърза да се поправи през 1963 г. в Югославия:

„Веднъж казах, че ще ги погребем и ме вкараха в беля. Разбира се, ние няма да ги погребваме с лопата. Тяххната работническа класа ще ги погребе.“

В последствие и запада се опитва да свали напрежението, като променя думите на Хрушчов, посочвайки, че най-вероятно е имал предвид надживяването и края на капитализма. Думите на великия лидер по-късно ще се озоват в песни като тази на Sting, в комикси и дори в популярната игра Red Alert 2, но само ако изберете Русия в кампании.

Легендата с „Майката на Кузма“ е друг интересен политически термин, който Никита използва. „Да покажем майката на Кузма“ означава „Да  дадем урок на някого“ или „Да го накажем по най-жесток начин“. В случаят през 60-те години на миналия век, Никита продължава да потвърждава, че има огромно намерение да покаже на капитализма и най-вече на САЩ, че ще ги надмине във всяко едно естество и след това ще даде добър урок, но съдейки по историята, единственият урок, който можем да открием е, че СССР никога не трябва да подценява интелигенцията си, която побърза да напусне страната.

Въпросният термин може да се смята и за синоним на легендарната „Цар Бомба“, която между другото се нарича точно така от термоядрените физици, които са я строили в самото начало. Приликите с подобни заплахи очевидно не са излезли от мода. Логично е да се досетим, че точно това ядрено оръжие е било разработено с такава мощност, поради простата причина, че Русия никога не е разполагала с балитиката, която да достави балистичната ракета до правилната дестинация. Следователно СССР увеличава мощността и се надява, че ще може да засегне конкретна цел.

Една друга интересна легенда е моментът, в който Никита Хрушчов започва да блъска с обувка по банката си в ОН. На 12 октомври 1960 г. филипинският делегат Лоренцо Сумулонг се обръща към гостите така:

„Хората от Източна Европа и навсякъде другаде, са лишени от гражданските и политическите си права, те са погълнати, образно казано, от СССР.“

С тези думи Никита бързо скача като попарен, нарушава процедурата на изслушване и започва да блъска яростно с юмрук. Къде е обувката? Никога не е използвана, но след като бедният Никита се превръща в един основен източник за емоция и забавление в залата, някои е нарисувал обувка в ръката му и снимката се популяризира с особена скорост.

Нещо още по-важно е, че филипинецът получава обиди като „кретен“, „лакей“ и други, особено приятна е и „слуга на американския империализъм“. Опитите на Хрушчов да спре речта продължават да бъдат безмилостни, но президента на асамблеята Фредерик Боланд продължава да отказва на Никита да вземе думата. Дори и след като Лоренцо е предупреден, че не е добре да гневи лидера на СССР, той продължава в тази линия. Философите често наричат Хрушчов като човекът, размахващ ракети и колонизатор на Източна Европа. До днес няма доказателство за инцидента с обувката – думите са повече от верни, но реално липсват доказателства, че Никита е свалил обувката и е започнал да блъска по банката, няма и архиви, които да го докажат.

Един друг красив момент и хвалене с военна техника е създаването на екраноплана. Въпросната технология позволява на летателния или плавателен апарат да се придвижва над водната повърхност, като елиминира шанса да бъде ударен с торпедо. По същият начин не лети и достатъчно високо, за да бъде засечен от авио радари. Екранопланът е създаден, за да пренася бойни единици от пехота до танкове и евентуално балистични бойни ракети, но с една голяма подробност – изключително скъп е за производство.

Проектите са представени на Никита Хрушчов и преди да има дори тест, той ще се похвали бързо на американските си колеги, споделяйки им, че ако го предизвикат още един път, руските войници ще стъпят на американските брегове в рамките на минути и бързо ще затрият последната следа от империализма.

Други споделят, че Никита е разполагал с такъв интересен кораб, който можел да прескача мостове. Никой не може да разбере защо обаче е необходимо да се прескача мост, след като корабите спокойно минават под него. Самата машина никога не вижда бял свят и коства твърде много на оръжейната индустрия, като на финала е бракувана и изпратена в миналото.

Въпросът остава в цялата тази картина, можем ли да се притесняваме за това, че някой коментира силата си на балистичната ракета. Не, поради простата причина, че това би означавало война с цял свят, а в момента света иска точно това и може да се досетите, че въпреки смелите изказвания, подобни като тези на Хрушчов, все още има разумни хора, които не биха пробвали подобни провокации. Подобни провокации могат и са единствено обида, позор за дипломация и политика, както и за отношение.

 
 
Коментарите са изключени за Никита Хрушчов заплашваше света с ядрени бомби през цялата Студена война – накрая никой не беше погребан