Теорията за „изгубените космонавти“ и записът, който изглежда, че я потвърждава

През 1961 г. съветският космонавт Юрий Гагарин влиза в историята като първият човек, напуснал Земята и излязъл в космоса. Според двама италиански братя обаче, които твърдят, че са започнали да наблюдават предаванията на съветската космическа програма през 1957 г., преди него е имало и други – но не са се върнали живи.

Съветската космическа програма, подобно на американската, не е без своите инциденти. Не е изненадващо, че изстрелването на хора в космоса по-малко от век, след като полети, продължили едва секунди, са се смятали за революционни, е невероятно трудно и далеч не без рискове. През 1960 г. изстрелване на ракета в Съветския съюз убива около 160 души близо до стартовата площадка. През 1971 г. трима космонавти загиват на Союз 11, след като дефектен клапан предизвиква внезапна декомпресия на кабината им.

Съветите също си спечелват репутация – не съвсем незаслужена – на хора, които прикриват инциденти и поемат ненужни рискове.

Г. Доброволски, Вл. Волков и В. Пацаев от Союз 11

Така че, когато братята Джудика-Кордилия твърдят, че са направили записи на съветски космически мисии с екипаж от живи другари, е лесно да се разбере защо хората посрещат идеята с разбиране. Те твърдят, че са записали няколко мисии на СССР, които не са били обществено достояние, включително SOS сигнал с морзова азбука от космически кораб, който изглежда се отдалечава от орбитата на Земята.

„Движеше се много, много бързо“, казва Джовани Джудика-Кордилия пред Vice, „и се отдалечаваше от земята със скорост, достатъчна, че да напусне земната атмосфера. И това ни накара да мислим, че превозното средство всъщност няма да се връща обратно на Земята… а е предназначено да излети в космоса.“

Един от най-известните им записи, за който се предполага, че е направен през ноември 1963 г., твърди, че заснема един от „изгубените космонавти“, докато той отново влиза в атмосферата, където умира преди да се върне на Земята.

Братята твърдят, че не говорят руски и е трябвало да намерят преводачи (както и да накарат сестра си да научи руски), за да разберат какво са записали. Те и до днес твърдят, че записите са истински.

Теорията за „изгубените космонавти“ обаче може да е просто теория на конспирацията…

След падането на Съветския съюз катастрофите в космическата програма излизат наяве – като смъртта на космонавта Валентин Бондаренко по време на обучение и прикриването й, която се разкрива. Не са намерени никакви подробности за изгубени космонавти или нещо, което би потвърдило тези записи, както и други подобни истории.

Съвсем очаквано – някои смятат, че братята Джудика-Кордилия са измислили изцяло записите. Космическият журналист и историк Джеймс Оберг отбелязва, че не съществуват доказателства, които да потвърждават тези твърдения, и изброява и няколко други проблема с тезите на братята, които биха могли да поставят под съмнение тяхната автентичност. Сред тях е изказванията (публикувани по-късно в книга), че двамата са успели да слушат космическия кораб Меркурий 6.

„Няма проверени доказателства, че сигналите директно от космическия кораб Меркурий-6 (от астронавта Джон Глен тоест) през февруари 1962 г. действително са били получени от братята, особено след като орбитата на космическия кораб през цялото време е била далеч извън обсега на Италия“, пише Оберг. „Твърдението, че са определили тайната радиочестота от снимка на антена, не е убедително, тъй като антената, на която се позовават, е спасителен маяк за след кацане, и дори не е разгърната или активирана, докато капсулата не е вече във водата.“

Твърденията, че братята са чували сигнали от космическия кораб на Юрий Гагарин, също са оспорени от Оберг, „особено след като орбитата на космическия кораб винаги е била извън обсега на Италия и през минутите, когато е била най-близко, по пътя си обратно към Земята, космическият кораб е подложен на забавяне и плазмено блокиране на радиото.“

„Нито едно доказателство за смърт на космонавти по време на тези ранни космически мисии не може да издържи една сериозна критика днес“, пише Оберг в дълъг текст, развенчаващ теорията за „изгубените космонавти“.

„Вината за факта, че тези истории се разпространяват и процъфтяват в началото на 60-те, трябва да лежи изцяло върху плещите на съветските мениджъри на новините. Тяхната редакторска политика на укривания, хвалби, изкривявания и откровени лъжи създава атмосфера на мистерия и секретност, от която нарастват всякакви сензационни и скандални истории.“