Защо толкова много древни статуи са без нос
Веднъж или два пъти – окей, може и да е някакъв инцидент. Но когато на по-голямата част от древните статуи носовете им липсват, явно се случва някаква тенденция. Може би някой ги е набелязал нарочно – но защо?
Едуард Блайбърг, куратор на египетските художествени галерии на Бруклинския музей, признава, че това е нещо, което е приемал за даденост, докато не започва да му прави впечатление броят на посетителите, които поставят под въпрос липсата на носове на много от статуите в музея. Първоначално предполага, че е случайно, но все пак решава да се задълбочи във въпроса. Резултатът, изграден върху предишни изследвания за обезобразяването на скулптури и задгробния живот, сега е представен в изложба, наречена „Ударна сила: Иконоборството в Древен Египет“.
„Последователността на моделите, при които се откриват повреди, предполага, че те са целенасочени“, казва Блайбърг пред Artzy. И не само статуите са били атакувани – дори 2D релефи показват доказателства за умишлено обезобразяване.“
Блайберг твърди, че това произтича от факта, че древните египтяни наистина са вярвали, че иконите съдържат душите на починалите или същността им. Следователно статуите, релефите и други изображения стоят като своеобразен портал между света на живите и свръхестествения свят на боговете и мъртвите. Има специални ритуал, които да активират статуята, така че тя да бъде обладана от духа, на когото представлява.
По-голямата част от изображенията са били съхранявани в гробниците и храмовете на конкретната цивилизацията. В гробницата, потомците на починалия могат да хранят своя прародител в отвъдния живот с подаръци (понякога буквално храна). В храмовете смъртните могат да изпращат приношения на боговете в замяна на тяхното покровителство над Египет. Тази вяра у хората дава на тези идоли сила – а единственият начин да се отнеме тази сила е чрез акт на вандализъм…
„Увредената част от тялото вече не е в състояние да си върши работата“, обясни Блайбърг.
И така, без уши, то не може да чуе молитвите. Без ръце не може да приеме приношение. А без нос не може да диша. Това ефективно „убива“ иконата-дух. Един по-страхлив крадец на гробници, Блайбърг казва, може да отреже носа на задигнатата статуя, за да попречи тя да му отмъсти.“
Древен Египет е имал дълга практика на увреждане на човешките образи, продължава той. В праисторията, например, на мумиите умишлено са се нанасяли щети. Йероглифите предлагат инструкции, които включват изгарянето на восъчни фигури на воини, а фараоните издават укази, който заплашват с наказание всеки, който унищожава лика им. По-късно, когато идва християнството, скулптури, релефи и други икони на древни египетски божества са вандалски разрушени, за да се предотврати възкресението на „езическите“ демони.“
„Изображенията в публичното пространство са отражение на това кой има властта да разкаже историята на случилото се и какво трябва да се помни“, добави Блайбърг.
Но практиката на обезносване на статуи не се ограничава само до Египет. Има подобни актове върху портрети още от Гърция, Рим и Персийската империя. Според Марк Брадли от университета в Нотингам, Обединеното кралство, това може да е символ на „докинг на носа“ – наказание в реалния живот, извършвано в класическия свят, древен Египет, предколумбийска Америка, средновековна Европа, ранна Индия и арабския свят.
На византийският император Юстиниан II носът е отрязан, когато е детрониран, за да не се опита да вземе трона отново (Той обаче го направи така или иначе.) Херкулес пък си спечели прозвището „Докера“ заради склонността си да отрязва носовете на глашатаите, които не казват, каквото той иска да чуе.“
„Това беше мощен символичен жест, свързан с обезоръжаване, унижение, демонстративност, гонене, унищожаване на идентичност и болка“, пише той. Изтриването на влиятелни мъже и жени в историята чрез унищожаване на техния образ е добре позната практика, която се среща в много различни страни и периоди – всъщност, ние все още го правим днес.
И така, точните мотиви на тези вандали може да останат неизвестни, но можем да сме доста сигурни, че не са случайни.
