Литопедион: Когато зародишът се превърне в камък още в тялото на майката

През 2011 г. 37-годишна жена в Демократична република Конго търси медицинска помощ с оплакване за голяма маса в корема си. Въпреки действително внушителния размер – лекарите преценяват, че коремът й е като на бременна в 28-32 седмица – тя изпитва изненадващо малко симптоми или дискомфорт.

Масата е там от известно време, но освен нея жената е здрава, има си редовна менструация, както и пет деца. Въпреки това, „при по-нататъшния разпит на пациентката, тя казва, че е била бременна преди около три години и всичко изглежда вървяло добре, но „бебето така и не излезе“, съобщават нейните лекари.

По време на проучвателната операция те откриват, че масата не е тумор, а литопедион: по-известен като „каменно бебе“.

„Голяма калцифицирана сферична маса беше намерена през разреза, обвита с оментални адхезии. В този момент смятахме, че диагнозата вероятно е някакъв вид тумор на далака или мезентериума“, пише екипът в своя доклад за случая.

„Диагнозата най-накрая бе поставена, когато заедно с масата извадихме и рамо. Накрая, след като адхезиите бяха премахнати, бе отстранен калцифициран плод от около 1,8 килограма. Той изглежда е приблизително 32-седмичен интраабдоминален плод, който бе умрял и се бе калцифицирал.“

Мезентериум

Жената далеч не е първата, открила калциран плод в тялото си. През 1554 г. в Сенс, Франция, друга жена на име Коломб Чарти се кани да роди, когато контракциите й внезапно спират – и през останалите 28 години от живота си тя изпитва болки в корема. Тъй като медицината по онова време не е била толкова напреднала, колкото днес (те все още трябва да достигна до сложния навик да си мият ръцете, преди да се ровят в телата на хората), семейството й не знае какво точно се е случило, докато тя не умира.

Тогава съпругът й вика хирург, който да разследва случая, и подобно на жената от Конго, той открива нещо, което първоначално мисли за тумор, преди да разпознаят рамене, ръце, крака, стъпала, коса и един-единствен зъб.

Има около 300 случая на каменни бебета, за които знаем. Литопедиите се създават, когато мъртвият плод се задържи по-дълго вътре в тялото, където се калцифицира (калцият се натрупва върху тъканта, втвърдявайки я като кост). Обикновено се появяват при коремна бременност, когато плодът е починал, но е твърде голям, за да бъде усвоен от тялото.

„Когато мъртвият плод е твърде голям, за да бъде разграден и приет от тялото на майката, имунната система го третира като чуждо тяло“, обяснява екип от медицински лица в доклад за едно такова вкаменено бебе. „Това предизвиква отлагането на голямо количество калций върху плода, което с времето ще превърне тялото в камък.“

Твърдият калций предпазва майката от мъртвата тъкан и съответно от инфекция. В резултат на това хората, които носят литопедион, често не знаят.

„Повечето случаи могат да останат асимптоматични за дълъг период от време или да се представят с постоянна или повтаряща се коремна болка и обструктивни симптоми на червата и пикочната система“, продължава екипът.

През 1880 г., преглеждайки литературата за вкаменени бебета – общо 47 случая – д-р Фридрих Кухенмайстер установява, че средната възраст, на която се открива литопедион е 55, като най-старата възраст е 100. Средното време, което хората ги носят, е 22 години, като една 87-годишна жена е носила каменно бебе цели 57 години. Тя обаче така и не разбира за това, тъй като бебето беше открито по време на аутопсията й.