Хирургът планира да трансплантира матка на транссексуална жена

Хирург в Ню Делхи, Индия, планира да извърши трансплантация на матка като постави утроба от донор в тялото на транссексуална жена с надеждата, че така тя ще може да забременее и да износи бебето до термин.

Въпреки че процедурата може да звучи извън сферата на настоящите медицински възможности, трансплантациите на матка са извършвани успешно при биологични жени, като първата такава пациентка успява да роди след операция през 2014 г.

През 2018 г. се случва друго за първи път: ражда се бебе, след като жена, която е родена без матка поради синдрома на Майер-Рокитански-Кустер-Хаузер (MRKH), получава трансплантация от починал донор.

Д-р Нарендра Каушик, която ръководи Института за транссексуална хирургия Olmec, вярва, че операцията скоро ще бъде възможна и ще бъде от полза за здравето и щастието на транс жените, които получават донорския орган. Въпреки че няма особено голям апел за операцията от страна на транссексуалната общност, проучване сред транс жени през 2021 г. установява, че 90% от тях вярват, че трансплантацията на матка ще подобри качеството им на живот, ще „облекчи симптомите на дисфория и ще засили чувството за женственост.“

„Всяка транссексуална жена иска да бъде възможно най-женствена“, казва д-р Каушик пред The ​​Mirror. „И това включва да бъде майка. Пътят към това е с трансплантация на матка, същата като бъбречната или всяка друга трансплантация.“

„Това е бъдещето. Не можем да предвидим точно кога ще се случи, но ще се случи много скоро. Имаме своите планове и сме много оптимистични.“

Матката, използвана за операцията, може да идва от мъртъв донор или жив транс мъж, пише The ​​Mirror. Експерти, публикувани в Националния център за биотехнологична информация през 2019 г., смятат, че от възможните варианти получаването на маточно-вагинална трансплантация от починал донор би бил най-безопасният. Тази процедура ще намали времето за операция и други потенциални усложнения при реципиента, както и очевидно няма да има риск за вече починалия донор.

„Въпреки редица анатомични, хормонални, фертилни и акушерски съображения, които изискват анализ, няма някакъв голям клиничен аргумент срещу извършването на трансплантации на матка като част от операцията за смяна на пола“, заключава екипът. „Въпреки това, повишената радикалност, свързана с операцията по извличане на органа, включително по-дълъг вагинален маншет и по-обширна лигаментна дисекция, потенциално налагат използването на починали донори.“

Те добавят, че са необходими повече проучвания върху животни, за да се определи дали реципиентите на утроба ще могат да забременеят и да поддържат бременността.

Както при всички операции, тази процедура не е без рискове. Тя е правена и преди, като първият опит за трансплантация на матка при човека е извършен на Лили Елбе, художничка и транс жена, през далечната 1931 г. Но тя почива три месеца по-късно от сърдечен удар след инфекция, получена по време на операцията.

Лили Елбе

Понастоящем т. нар. Монреалски Критерии за Етично Трансплантиране на Матка – набор от насоки за доктори и медицински специалисти, когато обмислят извършването на трансплантация на матка – не позволяват такава процедура върху транс жени, главно поради опасения за безопасността.

„Медицинските проблеми, свързани с трансплантацията на матката с реципиент, който биологично не е от женски пол, включват създаването на адекватна васкуларизация на матката de novo, необходимостта от подходяща хормонална подмяна за поддържане на имплантирания орган и бременността и поставянето на матката в негинекоиден таз“, пише в документ по темата през 2018 г. д-р Амел Алгарни, професор по право във Факултета по право и социална справедливост в Университета в Ливърпул и бивш работник в Общия медицински съвет в Обединеното кралство.

„Тези уникални съображения означават, че трансплантацията на матка при биологични мъже, които са транссексуални жени, не отговаря на първото условие от Критериите на Мур за хирургични иновации, което изисква новите хирургични процедури да имат адекватен изследователски фон. Именно на тази основа Монреалските Критерии изключват небиологични жени да са получатели на органа.“

Д-р Нарендра Каушик, който все още не е определил график за операцията, отбелязва, че тя ще изисква от реципиента да се подложи на ин витро оплождане, за да забременее, тъй като матката няма да бъде свързана чрез фалопиеви тръби с вагината. Друго усложнение, с което може да се сблъска транс-жената след такава операция, би било, че родените жени обикновено имат по-широк таз, което помага при раждането. Но цезаровото сечение може да се използват като опция за преодоляване на всякакви подобни усложнения.