МИ6 действително изпраща агент с името Джеймс Бонд сред комунистите

Джеймс Албърт Бонд от Девън пристига във Варшава, Полска народна република, през февруари 1964 г. със съпругата си и 6-годишния си син, за да заеме длъжността секретар-архивист при военното аташе в британското посолство. По време на престоя си там той прави няколко пътувания до североизточна Полша, където придружавайки висшите служители на местната станция на Тайната разузнавателна служба на Великобритания (СИС, MИ6), за да събере информация за военните съоръжения там. Като империалистически дипломат, Бонд автоматично е поставен под наблюдение от Отдел II (Контраразузнаване) на Министерството на вътрешните работи, чийто служители отбелязват неговата приказливост, предпазливост и афинитет към жените. Те не записват особено много информация: в рамките на 10 месеца мъжът изпраща семейството си обратно у дома, а няколко седмици по-късно сам си тръгва.

Сградата на МИ6

Нашият Джеймс Бонд изглежда е служител на ниско ниво на Министерството на външните работи, натоварен със задачата на обикновен архивист; и семеен човек, който не може да се раздели със съпругата и сина си, когато е назначен зад Желязната завеса. Но нима няма и по-задълбочен слой, в който той е младши офицер от разузнаването, който лично събира информация за полската армия. Което изглежда съвсем правдоподобно, защото западното разузнаване е дълбоко заинтригувано от такава дейност близо десетилетие по-рано, когато възможността комунистически сили да проникнат в Западна Европа е изглеждала плашещо реална. Тогава служителите на СИС във Варшава редовно пътуват до провинцията, за да правят снимки, да чертаят карти и да събират всякаква информация за армейските части и полигоните им. Те се интересуват и от железопътните линии: според мнението на Съвместния комитет за разузнаване, изразено в тяхната бележка от 26 януари 1955 г., нищо друго освен ядрено бомбардиране на 50 ключови възела в Полша не може да неутрализира мобилността на Червената армия.

Но до средата на 60-те години ситуацията някак се нормализира и комунистическата офанзива вече не представлява непосредствена заплаха. Естествено, служителите на разузнаването в Полша се интересуват от потенциала на армията както винаги, но предпочитат да разчитат на добре разположени източници, отколкото лично да правят снимки на армейските казарми – и така пътуванията им до провинцията се превръщат повече в занимания за свободното време, отколкото в сериозен шпионаж . Такава е сцената, на която сър Ричард Уайт, шефът на СИС по това време, разрешава изпращането на оперативника от ниско ниво с високопрофилно име. По това време блокбъстърите на Йън Флеминг съществуват вече повече от десетилетие и е логично, че дори комунистите са ги чели, а ако не, поне са гледали филмите с Шон Конъри. Затова Джеймс Албърт Бонд пристига в Полша осветен като коледна елха и непременно привлича вниманието; дори отдел II или Вътрешната военна служба наистина да не вярват в тази очевидна хитрост, все пак не могат да си позволят да игнорират човека и да пренебрегнат наблюдението му.

И може би това е трети слой от идентичността на Джеймс Албърт Бонд: да играе роля на димна завеса или параван, която ще принуди комунистите да преместят активи или поне да преместят по-ефективните си екипи да наблюдават архивиста какви подвизи върши във варшавските барове и пътувания до провинцията, оставяйки по-тромавите оперативни работници да работят по случаи, лица или места, които сър Ричард възприема като много по-чувствителни. Добре информираното мнение твърди, че процесът на организация на разузнавателните служби в комунистическа Полша не е бил завършен преди средата на 60-те години на миналия век – и може би през 1964 г. контраразузнаването не е било съвсем щиковано по отношение на занаята си, или поне е било още достатъчно непохватно, за да позволи на СИС да вложи разумни надежди в операцията на 007. Няма да е първият път – и със сигурност не и последният – в който се използва дезинформация, за да заблуждават ловците на шпиони.

Може никога да не разберем дали Варшава е просто безпроблемен епизод в кариерата на млад шпионин, или сър Ричард Уайт е планирал комунистите да поставят Бонд под строго наблюдение. Единственото нещо, което изглежда доста сигурно, е, че докато Иън Флеминг е превърнал шпионажа в художествена литература, британското разузнаване е превърнало фантастиката в шпионаж.