Тримата японски обединители, които водиха война с всички

| от |

През 1615 г. японският владетел Токугава Иеясу оцелява на бойното поле и успява да напои Теноджи, близо до Осака, с кръв. Неговият поход е един от най-кървавите, но желанието да се потуши напрежението и да се решат всички налични проблеми, започва да дава положителния отзвук. На възраст от 72 години, той може да се смята за един от най-старите бойци в Япония. Благодарение на неговите усилия ще забележим, че цяла Япония е подчинена на военното право – неговото лично изградено.

Точно по тази причина и императора го нарича шогун – в груб превод това е „варварин с чин на генералисимо“ – векове по-късно Сталин също ще се нарича точно така. Иеясу не е сам в това начинание, няма как подобно начинание да се случи, при това без усилието на други хора. Лейасу разполага с някои от най-добрите бойци до своето рамо – Ода Набунага и Тойотоми Хидейоши.

Преди да ги присъедини към своите редици, той трябва да се изправи срещу тях, а това означава само още жертви. Япония в началото на XVII век е сцена на бойния театър, в която победеният приема идеята на победителя и трябва да воюва за него. Нека обърнем внимание и на въпросните партньори, които подкрепят сърдитият стар японец в неговата най-голяма мисия.

Портрет на Ода, нарисуван от християнски мисионер.

Ода Нобунага е известен като един от агресивните завоеватели. Получава титлата Даймьо – феодален лорд от своите родители, но има огромното желание да поеме по свой собствен път. Точно по тази причина започва похода си към Нагоя през 1534 г. и след това продължава да се бори за ръководната позиция в клана Ода, след като баща му умира през 1551 г. Кампаниите за спечелване на територия също са от особено значение, особено след като през 1559 г. се опитва да постави един особено добър контрол върху провинция Овари – известна не само с високо население и крепости, но и оризови плантации, които към този период се измерват в килограм злато за метър.

Докато той се занимава с вътрешната си политика, съседният клан Имагава го напада и започва да превзема крепост след крепост. По този начин се разпръсква по периферията на Нобунага. Имагава Йошимото е сигурен, че ще успее да се провъзгласи за шогун със силата на повече от 25 000 човека. Преди обаче да успее да влезе в Киото, Йошимото нарежда на войниците да почиват и да се заредят с достатъчно сили за последният щурм.

По това време не знае, че силите на Набунага – някои от най-добрите войни – се движат към противника и се подготвят за една от най-грандиозните засади. Японската история ще разказва историята на Йошимото като една от най-трагичните, особено след като е бил на път да получи толкова голяма титла.

Самураите, от друга страна, са малко по-различна порода в Япония. Те могат да произлизат и от селски семейства, но ако натрупат необходимата военна чест, както и кръв по меча, могат да постигнат невероятни успехи. Киношата Токичиро започва своята кариера от скромно семейство, но в правилното време. Следващите поколения в Япония ще го познават като Тойотоми Хидейоши. Победата на Нобунага през 1560 г. в битката за Окехазама ще сложи край на Имагава и бързо ще затвори позициите на клана.

Принизени до титлата даймьо, те трябва да заплащат данък на победителя и също така могат да бъдат нападани по всяко време. Победата на Нобунага носи и територията на Матсудайра Мотоясу. Неговата армия е малка, но изключително способна, а земята му е плодородна и напълно достатъчна. Мотоясу ще остане известен като Токугава Лейасу. През 1561 г. тримата владетели ще бъдат началото на обединението на Япония, а след това ще продължат с още по-сериозни сили да се справят с противника.

Нобунага ще се премести в провинцията Мино и ще установи своите северни бази в Овари. Превзема замъка Инабаяма и успява да го издигне малко по-високо, предоставяйки на стрелците възможност да стрелят във всички посоки. Мрежа от малки крепости успяват да се установят под основния замък и по този начин да барикадират позициите му. С такава протекция Нобунага започва да разкрасява двореца и го превръща в една от най-красивите резиденции. След като завладява едната провинция, неговата следващата задача е да се насочи към провинцията Оми – любима дестинация за бягство от Кьото.

Плановете са да се окупира зоната и да се постави Ашикага Йошиаки като шогун, за да може да има още по-сериозен контрол и да се премахне онзи изоставащ клан. Нобунага използва всички сили и не само преминава през Оми, но и влиза в Кьото през 1568 г. затвърждавайки позициите си. Следващата точка е провинцията Ечизен, която през 1570 г. пада от натиска на силната армия. Клановете Асакура и Азай се обединяват под негов контрол. Провинцията предоставя своите крепости и замъци, докато всеки един от тогавашните владетели е принуден да направи сепуко.

На сцената излиза Ико-Ики – въоръжен будист с армия, която има желание да се включи в опизиция срещу Нобунага. Битката между религиозни бойци и опитни самураи ще доведе до една дълга обсада пред двореца Нагашима и храмовият комплекс в планината Хией. Макар и сектата да оцелява и да губи момента за нападение, мнозина ще я признаят като ефективна бойна единица. През 1573 г. шогунът Йошиаки решава, че не може да бъде марионетка и се включва на страната на опозицията. Това води до нови главоболия, които ще се решат с още обсади и още по-сериозен поход през териториите на Япония.

Токугава

Ода и Токугава успяват да изпреварят противника при обсадата на замъка Ногашино през 1575 г. и за първи път ще използват огнестрелно оръжие, за да редуцират противника си. Победата носи на Нобунага правото да запази централно Хоншу. Опитите на шогуна да спечели доверие и да предложи титли ще бъдат отхвърлени. Нобунага не живее още много дълго, един от неговите генерали – Акеши Митсухиде ще извърши преврат и ще го нападне, докато е с възможно най-слаба охрана в храма Хоно-джи. Именно там Нобунага ще извърши сепуко, за да спести срама си.

Никой не знае какво е накарало Митсухиде да направи този преврат, но след това търси клана Мори да се включи към следващата революция. Новините за смъртта на Нобунага пристигат и до ушите на Хидейоши. По това време той води военна кампания, но решава, че ще приключи по-бързо и се връща към Кьото. Там Мисухиде претърпява кърваво поражение, а Хидейоши трябва да продължи делото на своя господар. Това, което убийците на Нобунага не знаят е, че неговият верен паж – Хидейоши, е възпитан много добре, не само на военно дело, но и на дипломация.

Мнозина смятали, че Хидейоши ще се обърне към мира, но и той като своя господар предпочита именно обединението на Япония. На мястото на храма, той ще поръча да се изгради нова огромна крепост, която да охлажда страстите на всеки, дръзнал да направи нападение. Докато новата защита се строи, генералът ще преведе в битка своята армия и ще продължи похода. Не всички са щастливи, че един бивш селянин ще поведе революцията, но след като Ивайло може да направи подобни чудеса в България, то какво да очакваме за Япония.

По това време вторият син на Нобунага – Нобукатсу ще смята, че властта е негова и трябва да поведе клана. За да няма повече напрежение, той се превръща в имперски регент и има правото да ръководи достойно. През 1585 г. ще вземе провинция Ки, премазвайки владетели като Негоро-джи, запалва квартала около замъка Ота и след това коли всички, които са се опитали да избягат или да скрият ценности. След установяването на базата, Хидейоши ще изпрати повече от 113 хиляди армия в Шикоку – най-малката територия от главния японски остров.

Там ще прегази Чокосабе в обсада от 26 дена. Неговата армия тръгва в най-различни посоки едновременно и пречупва армия след армия. През 1586 г. са изпратени войници, които да превземат третия главен остров на Япония – Киуши. С още 200 хиляди души ще замине на запад към Хонсшу и ще се свърже с останалите армии. Последните съпротиви от клана Шимазу приключват без кръвопролития, защото същите хора се предават. Остава само един клан – Ходжо от Хоншу Канто.

Битката се разиграва близо до Едо – днешно Токио. През 1590 г. повече от 220 000 войника ще трябва да превземат замъка Одавара, където има едва 82 000 души. След победата нарежда да се направи нова и още по-модерна крепост. На работниците им трябват 80 дена. Япония е във война цели 123 години без почивка. Всеки един владетел ще открие съседа си за основен враг. Сега за първи път може да се говори за мир. Докато се опитва да разрасне териториите в Южна Корея, Хидейоши умира и всички кампании в близките острови приключват. Къде тогава идва Иеясу?

Той е роден през 1542 г. и цялото си детство прекарва в плен на клана Ода, а след това и на други кланове. Детето е заплашено със смърт, ако кланът Токугава откаже да спре всякакви отношения с Имагава. Въпреки това, заканата никога не се изпълнява от Нобухиде. Иеясу сменя само квартирите и до 14 години разкрива изключителен потенциал за дипломат и воин. Дори и след като е на възраст, която позволява да бъде ръководител на клана, продължава да бъде в неподчинение на Имагава и дори води силите си срещу Ода за известно време. Имагава падат през 1560 г. и му позволяват да мисли за независимост. Единственият достоен партньор остава Нобунага.

Поради високият интерес и засилващото се влияние, Иеясу е изпратен в 8-те провинции на Канто, за да бъде по-далече от Нагоя. Това, което неговите партньори не знаят е, че близо до планината Фуджи има богати оризови полета, които могат да го изхранват. С новините за смъртта на Хидейоши, Иеясу ще изпрати своите сили на запад към замъка Фушини близо до Кьото.

След това е само на ден разстояние от замъка Осака. Иеясу е обявен за шогун през 1603 г. и му остава само една задача, за да завърши хегемонията на Токугава. През 1614 г. Хидейори събира всичките ронини и е готов да се изправи в битка за власт. Няколко пъти получава покани да напусне замъка в Осака, но без никакъв успех. Хидейори настоява за война.

Иеясу излиза от пенсия и повежда армията от близо 164 хиляди души срещу противник от 120 хиляди души. През януари 1615 г. следва една поредна обсада. Замъкът е обграден от артилерия и нови по-тежки европейски оръдия. В рамките на 6 седмици армията не успява да влезе в крепостта, което принуждава Иеясу да даде нареждане за непрестанно бомбардиране и след три дена се договоря спирането на огъня. След това просто няма противник, срещу когото да се води война. Япония признава в историята си тримата велики обединителя Ода Нобунага, Тойотоми Хидейоши и Токугава Иеясу.  

 
 
Коментарите са изключени за Тримата японски обединители, които водиха война с всички