Според физици и философи времето може да не съществува

Съществува ли времето? Отговорът на този въпрос може да изглежда очевиден: разбира се – имаме календари, имаме часовници…

Но с напредването на физиката се появяват и съмнения, че възможността времето да не съществува е съвсем реална и трябва да се приеме сериозно.

Как така и какво би означавало времето да не съществува?!

Ще отнеме малко време да се обясни, но не се притеснявайте: дори и времето да не съществува, животът ни ще си продължи както обикновено.

Криза във Физиката

Физиката е в криза. През миналия век (плюс-минус) ние обяснявахме Вселената с две изключително успешни физически теории: обща теория на относителността и квантова механика.

Квантовата механика описва как работят нещата в невероятно малкия свят на частиците и взаимодействията между тях. Общата теория на относителността пък описва голямата картина на гравитацията и как се движат обектите.

И двете теории работят изключително добре сами по себе си, но се смята, че си противоречат една на друга. Въпреки че точният характер на конфликта им е спорен, учените като цяло са съгласни, че и двете теории трябва да бъдат заменени с нова, по-обща теория.

Така сега физиците искат да създадат теория за „квантовата гравитация“, която да замени общата теория на относителността и квантовата механика, като същевременно улавя изключителния успех и на двете. Такава теория би обяснила как голямата гравитацията работи в миниатюрния мащаб на частиците.

Времето в квантовата гравитация

Оказва се, че създаването на една такава теория за квантовата гравитация е изключително трудно.

Един опит за преодоляване на конфликта между двете теории е теорията на струните, която заменя частиците със струни, които вибрират в 11 измерения. Тази теорията обаче е изправена пред още една трудност – тя предоставя набор от модели, които описват вселена в общи линии и всъщност не прави ясни прогнози, които могат да бъдат тествани чрез експерименти, за да се разбере кой модел е правилен.

През 80-те и 90-те години на миналия век много физици остават недоволни от теорията на струните и създават редица нови математически подходи към квантовата гравитация.

Един от най-известните от тях е примковата квантова гравитация, която предполага, че тъканта на пространството и времето е направена от мрежа от изключително малки парчета или „примки“.

Един от забележителните аспекти на тази теория е, че изглежда тя напълно елиминира времето.

И не е единствена в това отношение: редица други подходи също изглежда премахват времето като основен аспект на реалността.

Основните обекти на теорията на струните са отворените и затворени струни.

Появата на времето

Така че знаем, че се нуждаем от нова физическа теория, за да обясним Вселената, и че тази теория може и да не включва времето.

Да предположим, че подобна теория се окаже вярна. Ще последва ли, че времето не съществува?

Сложно е и зависи какво имаме предвид под „съществуване“.

Теориите на физиката не включват маси, столове или хора, но въпреки това ние все още приемаме, че масите, столовете и хората съществуват.

Защо? Защото приемаме, че такива неща съществуват на по-високо ниво от нивото, описано от физиката. Казваме, че масите, например, се „появяват“ от основната физика на частиците, които се лутат във Вселената.

Но макар да имаме доста добра представа как една маса може да бъде направена от фундаментални частици, нямаме представа как времето може да се „появи“ от нещо по-фундаментално.

Така че, ако не можем да формираме достоверно предположение за това как се появява времето, не е ясно дали можем просто хей така да предполагаме, че времето съществува.

Времето може да не съществува на нито едно ниво.

Но пък да кажем, че не съществува на нито едно ниво, е все едно да кажем, че изобщо няма маси.

Целият ни живот е изграден около времето. Планираме бъдещето в светлината на това, което знаем за миналото, държим хората морално отговорни за миналите им действия, за да ги порицаем по-късно, вярваме, че сме агенти (субекти, които могат да правят неща), отчасти защото можем да планираме да действаме по начин, който ще доведе до промени в бъдеще.

Но какъв е смисълът да действаме, за да направим промени в бъдещето, когато в много реален смисъл няма бъдеще, за което да действаме?

Какъв е смисълът да наказваме някого за минало действие, когато няма минало и така, очевидно, няма такова действие?

Откритието, че времето не съществува, изглежда ще накара целия свят да спре; няма да има причина дори да ставаме от леглото.

Има обаче изход. Докато физиката може да елиминира времето, тя изглежда оставя непокътната причинно-следствената връзка: смисълът, в който едно нещо може да доведе до друго.

Може би това, което физиката ни казва, е, че причинно-следствената връзка, а не времето е основната характеристика на нашата вселена.

Ако това е правилно, тогава животът може и да оцелее, защото е възможно да се реконструира чувството за свобода на действие изцяло в каузални термини.