Изследователите на съня обясняват какво се крие зад призраци, демони и извънземни
Хората, които вярват в паранормалното, няма да се изненадат на истории за починали близки, които се явяват през нощта, огромни експлозии без очевидна причина и други странни събития. Но какво да правят тези, които не вярват?
Крис Френч, който проучва истории за паранормални преживявания, може да разкаже за безброй подобни случки на безброй хора. Тези преживявания обикновено започват, докато те лежат в леглото си; тогава може да се появи демон или околната среда да се промени по странен начин, или да усетят чуждо присъствие. Човекът в леглото може също да съобщи, че се чувства залепен за матрака си, напълно неспособен да се движи.
Не е изненадващо, че хората, които изпитват подобни преживявания, ги тълкуват като паранормални. Но някои явления като сънна парализа предоставят алтернатива на паранормалното обяснение. Оттук и интересът към темата от изследователите на съня.
Сънна парализа
Когато спим, преминаваме през различни етапи: започваме със сън без бързо движение на очите (Non-rapid eye movement, NREM), който става все по-дълбок. След това постепенно достигаме фазата на съня с бързо движение на очите (Rapid eye movement, REM). По време на REM съня е най-вероятно да сънуваме сънищата си – заради това в тази фаза също сме и парализирани, може би като защитен механизъм, който да ни спре да се движим като в съня, който сънуваме.
Но по време на сънна парализа, някои характеристики на REM съня продължават да са активни и докато човек е буден. Така тези, които я изпитват, ще се чувстват будни, но може да имат подобни на сън халюцинации и да не могат да се движат. Подобни преживявания са доста често срещани всъщност – при около 8% от хората (въпреки че статистиките варират драстично). Възможно е дори да се предизвика сънна парализа при някои хора, като се наруши съня им по специфични начини.
Някои изследователи смятат, че това обяснява огромен брой паранормални разкази.
Информацията за сънната парализа най-накрая прониква в общественото съзнание, но сега трябва да разберем повече за това често срещано оплакване.
В книгата си „Дрямка: Науката за съня от люлката до гроба“, Алис Грегъри, професор по психология в Лондонския университет, намеква за възможни генетични и екологични обяснения защо някои хора са по-склонни от други да изпитат сънна парализа. Неговите предположения предстои да бъдат изследвани.
Преглеждайки литературата, която е на разположение, той и съавторите му подчертават и множество други променливи, свързани с това преживяване, включително стрес, травма, психиатрични затруднения и физически заболявания.
Синдромът на експлодиращата глава
Като оставим настрана сънната парализа, по какъв друг иначе изследователите на съня помагат да се обяснят паранормалните преживявания? Хората понякога казват, че чуват огромни експлозии през нощта, които просто не могат да бъдат обяснени – няма нищо паднало в дома им, няма нищо взривено, бойлерът е наред, всичко е както трябва…
Но отново, както ви разказваме и в статията на линка по-горе, това явление може да бъде свързано със съня ни. При Синдромът на експлодираща глава – термин, въведен сравнително наскоро от невролога Дж. Пиърс – когато заспим, ретикуларната формация на мозъчния ствол (част от нашия мозък, която участва в съзнанието) обикновено започва да потиска способността ни да се движим, виждаме и чуваме. Когато усетим „взрив“ в съня си, това може да се дължи на забавяне на този процес: вместо ретикуларната формация да изключи слуховите неврони, те могат да се задействат веднага.
Както при сънната парализа, този феномен също е недостатъчно проучен.
И накрая, какви изводи могат да си направят учените от предкогнитивните сънища? Има редица случаи, в който човек сънува стар приятел, който не е виждал от години, и на другия ден той му се обажда. Френч смята, че науката също може да даде обяснение и за това. Позовавайки се на работа на Джон Алън Паулос, която се фокусира върху вероятностите, той посочва как подобно явление може да е изненадващо, но в голямата картинка на целия ни живот всъщност е доста вероятно да се случи.
Г-жа Синклер, която е на 70 и живее сама, разказва за призрак, който живее в къщата й и я души през нощта, както и за други ситуации, в които пък се е вкаменявала. Научните обяснения й осигуряват огромен комфорт и тя вече не вярва в паранормалния характер на тези неща, които е преживяла.
Учените се надяват, че научните обяснения на паранормалните преживявания могат да помогнат и на другите, като намалят тревожността и страха им. Намаляването на тревожността също се препоръчва и като потенциален метод за намаляване на сънната парализа. Така че, може би предоставянето на повече информация за тези необичайни преживявания може дори да означава, че е по-малко вероятно те да се случат през нощта.
