Забравеното отроче на Проекта „Манхатън“ – Кльощавия човек

За да ускорят края на Втората световна война, Съединените щати хвърлят атомни бомби върху два японски града, Хирошима и Нагасаки. Така войната се променя завинаги.

Докато Щатите остават единствената страна, която някога е хвърляла ядрена бомба върху врага си, много други нации вече имат такива оръжията – и те са в готовност като ги използват за възпиращо средство срещу евентуална нова война.

Преди да пуснат обаче „Дебелака“ и „Малчугана“ (Fat Man и Little Boy) върху Япония, американски учени работят върху друга бомба – „Кльощавия“ (Thin Man).

Взривовете над Хирошима и Нагазаки

Физиците разработват множество различни идеи за ядрена бомба

През 1942 г. Робърт Опенхаймер провежда летни конференции в Чикаго и Бъркли, Калифорния и по време на тези конференции, които се състоят преди армията да поеме контрола над ядрената програма, физиците обсъждат различни проекти за ядрена бомба.

Робърт Толман, учен от Калифорнийския технологичен институт, представя идеята за бомба в стил имплозия. Идеята на Толман обаче предизвика слаб интерес, тъй като физиците са съсредоточени върху дизайн тип пистолет, при който експлозията ще се задейства като куршум, изстрелян по мишена.

Разработването на Thin Man става основен приоритет

Ядрените бомби са разработвани тайно в Националната лаборатория в Лос Аламос, Ню Мексико. Екипът, ръководен от Опенхаймер, започва работа както върху бомба от тип пистолет, така и по имплозивна така. Прототипът пистолет е наречен Thin Man, а имплозивният е наречен Fat Man. Имената, дадени им въз основа на тяхната форма, са измислени от Робърт Сербер.

Екипът, който работи по дизайна на пистолета, включва Едуин Макмилън, Чарлз Кръчфийлд и Джоузеф Хиршфелдер – тази група се надява да приложи успешно плутоний в своите тестове, но елементът все още не им е наличен. По този начин голяма част от техния дизайн се основава само на теория.

Плутониевата бомба Дебелака

Проблеми с оръжието

Ядрените бомби са изцяло нова материя и това изисква много опити и съответно създава много грешки. Не отнема много време преди да се появят проблеми с Thin Man, като един от основните е е нейната дължина. Поради това колко дълго е оръжието, то ще се върти настрани, преди да се ударят в земята, поради което нежелано движение то ще се разпадне, след като удари земята…

Проведени са редица тестове в Далгрен, Вирджиния през 1943 г. и след многобройни неуспехи тестването е прекратено. Разработчиците се връщат към чертожната дъска и се опитват да направят подобрения и през 1944 г. бомбата е готова да бъде тествана отново. По пътя към теста обаче Thin Man пада преждевременно и се удря във вратите на бомбовия отсек на B-29. Самолетът е сериозно повреден, но за щастие няма загинали.

Но има и още проблеми с дизайна на Кльощавия.

Винаги е имало колебания дали е възможна плутониева бомба или не. През 1942 г. сър Джеймс Чадуик, носител на Нобелова награда по физика от Англия, „заключава, че плутоният може да не е практичен делящ се материал за оръжия поради примеси“.

За да използват дизайна на пистолета на Thin Man, учените се налага да използват плутоний. Примесите обаче са просто несъвместими с дизайна.

И по време на среща през юли 1944 г. е взето решение да се прекрати разработването на бомбата. Вместо това всички изследвания и ресурси са насочени към създаването на Дебелака. Докато тя също е базирана на плутоний, дизайнът в стил имплозия, я прави по-работоспособна от Кльощавия.

Робърт Опенхаймер

Дебелака и Малчугана стават първите ядрени бомби, приложени по предназначение

Много опити и грешки доказват, че Thin Man би бил опасен. Учените използват наученото от тестовете, за да развият и Малчугана. Тази бомба, подобно на Thin Man, е оръжие от тип пистолет. Но вместо да използва плутоний, за да създаде своя експлозивен заряд, той използва уран.

Fat Man става втората по рода си ядрена бомба, използвана във войната. Подобно на Thin Man, тя използва плутоний, за да създаде своя експлозивен заряд, но дизайнът е различен, като Fat Man беше имплозивна бомба, докато Thin Man бе тип пистолет.

Откакто тези бомби са хвърлени през 40-те години на миналия век, не е имало повече използване на ядрени оръжия във война. На 16 юли, след като видя първия успешен тест на ядрено оръжие, Опенхаймер казва известните си думи: „Сега аз станах Смъртта, унищожителката на световете.“