А помните ли, другарю Гагарин, съветска база на Луната?
По време на Студената война ще открием, че двете велики сили просто обичат да преувеличават в своите планове. Космическата надпревара е само един такъв формат, но нека не забравяме, че кратката памет е едно порочно заболяване и е хубаво да си припомним някои специални мотиви.
Последните официални новини на Руската федерация, че ще започне да колонизира Луната и до 2040 г. ще разполага с бази, са добре повтаряната и позната легенда за операция „Звезда“, в която СССР трябваше да изгради своята официална база на единствения естествен спътник на родната планета. И всичко това може да се случи благодарение на гръмкото изказване през 50-те години на миналия век от Кремъл:
„СССР ще отпразнува своята 50 годишнина на настоящето правителство, изпращайки съветски граждани на Луната.“
Техният проект носи кодовото име „Звезда“. Идеята е, че с помощта на много сериозни ракети и достатъчно материали, руските космонавти ще могат да проектират един цял град с електричество и други блага, като по този начин Луната ще се превърне в още една територия на СССР. Датата за изпълнение е до 1967 г. Плановете включват проектирането на контролна станция, лаборатория, зона за живот, болница, столова, магазини и други. Всеки един от първите 9 модула ще има тегло от близо 8 тона и ще се управлява от 4-ма космонавта, като в бъдеще ще бъдат изпращани и още хора.
Веднага се досещаме, че другата страна на Желязната завеса е подготвена за нова мисия и е готова дори да унищожи Луната с помощта на ядрени бомби, но да не позволи на СССР да сбъдне своите планове. Все пак кацането там, без значение дали е истинско или не, се случва през 1969 г. По това време американската армия и НАСА изобщо не са съгласни с идеята, че това може да се случи. Фактът, че една такава база може да разполага с оръжие и да прави различни удари по света, започва да притеснява мнозина.
По това време е сигурно, че ако руските космонавти са първи, то шансовете да обявят спътника за изцяло техен, започват да растат в геометрична прогресия. Още по-забавното е, че никой не се замисля колко невъзможна е тази мисия – все пак говорим за ниска гравитация, липса на атмосфера и още много други. Въпреки това СССР твърди, че след колонизирането ще започне изследвания в дълбокия космос, а това е един зловещ шамар по НАСА.
Нещо трябва да се направи по въпроса, но след като САЩ очевидно изостава дори с кацането, то веднага се определя един нов проект, по който всички трябва да работят. Неговото име „Хоризонт“ и това ще бъде отговорът на американците в битката за новата космическа територия. В самия проект е написано, че няма никакъв друг начин да се упражнява контрол, в случай, че американците не са първите кацнали.
Още по-страшната новина е, че в случай на съветска колонизация, първата междузвездна война – категорично не като тази, която ще открием в сагите на Лукас, може да се проведе с пълна сила. Да не забравяме, че и самият президент Линдън Б. Джонсън ще бъде много разочарован и още през 1964 г. ще изрази своите тревоги:
„Не мога да повярвам, че цяло поколение американци е готово да се предаде и всяка вечер да отива в леглото, огрявано от светлината на Комунистическа луна.“
След това и Кенеди ще заяви на 25 май 1961 г. пред американския конгрес, че трябва да се направи всичко по силите, за да се изпрати човек на Луната и същият да се върне безопасно на родна земя. Военните по това време вече имат още много други планове, защото обмислят най-различни варианти не само да изпратят човек, но и да го подготвят за строенето на военни бази и да удължат престоя му с години.
И така през март 1959 г. генерал Джон Хинричс ще извика генерал Артър Трудо и ще започне разработката на американската лунна база. Основното изискване е самият план да бъде разработен с идеята, че може да бъде изпълнен и всички изисквания да се покриват до абсолютния максимум. Предлага се на първо четене да се използва целият военен арсенал, който е завършен или е близо до завършването.
По това време генерал Джон Б. Медарис ще изпрати всеки един специалист, с който САЩ разполага, за да започне проектът и да се изпревари съветската космонавтика. На 9 юни 1959 г. проект „Хоризонт“ е представен на президента и е разработен до степен, в която се демонстрира и преработката на въглероден диоксид, за да се прочиства базата. Как обаче изглежда всичко това?
За начало ще се използват и произведат още много ракети Сатурн 1 и Сатурн 2 – около 61 от първите и още 88 от вторите. Тяхната задача е да транспортират около 22 тона материал. Алтернативният вариант е да се изпрати материалът в орбита до една от американските космически станции и с помощта на совалка да се изтеглят до Луната.
Самите ракети Сатурн имат ограничен капацитет за пренос на материали, но не трябва да забравяме, че когато напуснат орбитата на земята, спокойно могат да бъдат допълнително натоварени и изпратени до спътника. Проблемът е, че НАСА няма време, за да изгради още една космическа станция. След като изискването е да се използва съществуваща или почти произведена техника, ракетите Сатурн се оказват възможно най-доброто решение.
Веднага след като пратката е доставена, американците ще изпратят астронавти, за да проверят дали всичко е здраво и ако се наложи, са готови да поискат още доставки на материали. Според официалните данни, престоят на астронавтите трябва да е между 1-3 месеца. Веднага след запълването на пропуските, екипът по сглобяването е готов да започне своята работа.
Генералният план е да се използват експлозиви, за да се поставят основите на базата, а след това са разработени и специални булдозери, които да помогнат за разчистването на отломките. Самите машини трябва да се закачат за повърхността и след това да продължат да копаят до степен, в която самите те ще се превърнат в здрава основа. За захранването на базата ще са необходими ядрени реактори. Употребата на соларни панели ще се използва много по-късно.
Различни научни лаборатории също ще бъдат включени в базата, за да продължат работата там и да позволят на всеки един човек да продължи да развива своята система. Храната ще бъде замразена и дехидратирана, за да не се развали.
Подготвена е и специална радио връзка, с която НАСА да комуникира с всяка една от сградите, както и самите сгради да поддържат жива връзка. Освен това избраната честота ще бъде патентована и няма да се използва от нито една друга страна в света. За транспортиране на хората от една точка до друга е разработен специален лунен камион, който ще разполага с вода, кислород и водород, който ще се извлича от ледовете на Луната и ще се използва за гориво за ракетите.
Като военна база се очаква и поставянето на 12 астронавта, които да охраняват зоната. Те получават оръжие като гранатомети, специални космически оръжия, модифицирани пушки и друг арсенал. Като бонус ще има пръснати и мини в района около базата, за да не се позволи на съветските космонавти да навлизат в територията. Поради липсата на гравитация, мините ще работят изключително добре. Има планове за добавянето и на ядрено оръжие.
Тук за първи път се говори за смъртоносни лъчения, които могат да поразят целта с изключителна лекота. Самите костюми ще бъдат някакво близко копие до тези на холивудски продукции като „Железният човек“. Името на цялата база ще бъде „Обединено космическо командване“. В този случай се замисляме дали детският сериал „Волтрон“ не е бил създаден по мотиви от същото творчество.
Сумата за разработката на всичко това ще бъде около 6 милиарда долара или около 70 милиарда долара в днешни пари. Поддръжката ще струва още 700 милиона долара на година. Самият проект „Хоризонт“ трябва да възлиза на около 2% от бюджета за отбрана. След като американците плащат сумата от 25 милиарда за изпращането на човек на Луната, то не трябва да забравяме, че базовата цена тук може да задмине прогнозираната.
И докато идеята е наистина на път да се сбъдне, повечето американци ще гласуват в изследване на Галъп, че генерално не са съгласни дори да се изпраща човек на Луната, защото това е загуба на средства. Надпреварата за Луната е спечелена, но малко по-късно ще открием, че СССР като цяло е готов да предложи още няколко варианта за колонизиране, които също не се случват и доказват, че като цяло ресурсите и технологията на изток от Желязната завеса просто не са достатъчно надеждни.
Свирепата битка и надпревара за космоса ще докаже и още нещо – това е една много прекрасна диверсия, с която да се отклонява вниманието към войната. Американците се насочват към Луната, когато войната във Виетнам се превръща във всекидневна тема. След като СССР най-накрая проектира правилната совалка за космически полети, ресурсите и идеологията са пресъхнали окончателно.
Реално погледнато е трудно да си представим, че технологията е успяла да достигне ниво, в което полетите и колонизирането на Луната, като тук можем да добавим и Марс, са достигнали до стадия, в който това ще се случи. Въпреки това наблюдаваме гръмки обещания и сякаш историята се повтаря, понякога с привкус на Star Wars.
