Майк Турпин отразява войната във Виетнам, а след това се превръща в Енигма, като дори смъртта му остава неразгадана
Едва ли има човек, който да не е гледал епичният филм на Робин Уилямс – „Добро утро, Виетнам“. Лентата ни запознава с един от бунтарите на радио вълните и неговото желание да казва истината. Самият мотив на героя в този филм, като след това не трябва да забравяме, че наистина е имало не един или двама радио водещи като Ейдриън Кроунауър, стремящи се да балансират големия списък с жертви във всеки един изминал ден.
Именно тук се появява и Майк Турпин, един от много уважаваните телевизионни водещи, които отразяват движенията на армията по време на сражението във Виетнам. По време на войната, водещият се смята за един от уважаваните и разумни професионалисти, но последното, с което някой би могъл да го свърже, е фактът, че неговата съдба ще остане мистерия. Турпин напуска армията през 1972 г. и заминава обратно във Виетнам, а след това повече от 50 години никой не знае какво се случва с него.
Това е човек, който говори 5 чужди езика, обича да се излага на опасност и първи да достига горещите точки, определено има и опита да оцелява. Той е един от първите, коит служат в първа пехота и получава Пурпурно сърце, Сребърна и Бронзова звезда за участие в битки. На 16 години се записва в механизираната пехота и дори малко лъже за възрастта си, а след това продължава сраженията в Корея, където получава втора Бронзова звезда.
Официално е уволнен с почести през 1968 г. Логично е, че това не е точно най-добрият семеен тип, който някой може да срещне, до края на живота си има 5 брака, като четири от тях приключват с развод по негова вина. Турпин има и 5 биологични деца, като гледа и още една доведена дъщеря. Новините за гибелта на водещия се обявяват официално през април 1972 г. на 44-годишна възраст.
По това време е във Виетнам, но като цивилен, а не като военен. Никой не може да каже какво точно е правил и в последните години се говори за най-различни конспирации. След приключването на войната, Турпин отваря малка библиотека в Сайгон и дори създава клуб за чужденци. През същата година сключва брак с Кьонг Уи, с която се запознава докато е още на служба.
Тя е корейка и Майк я нарича Лили. Половинката пристига с доведената си дъщеря от Корея и двамата започват да организират различни социални събития. Гостите в клуба най-често са ветерани от войната с възможно най-високите почести, но покрай тях се намират и различни виетнамци от висшето общество, индийци, араби и французи. Дълго след смъртта на двамата родители, дъщерята ще продължи да държи клуба до 1998 г.
Архивът в последните дни ще показва, че официално регистрираните хора са няколко хиляди. Срещу сумата от 20 долара, всеки може да се регистрира и да хапва евтини пържоли, да има достъп до бира и да се забавлява с ротативки, които са поставени точно с тази цел. Компанията в Сайгон е наистина специална и инвестицията в членска карта не може да разочарова никого. Някои хора са от посолството, други са инвеститори в страната. Двама от регистрираните обаче са известни като мениджъри в големи американски компании и през годините са успели да източат хиляди долари от данъци.
С хвърлянето на тази партенка, Майк решава да затвори клуба през 1969 г. и да не привлича повече негативно внимание към себе си. Всеки от неговия клуб ще даде показания и след това мнозина ще напуснат града, като някой ще се релокират далече от Виетнам. Точно тогава започва и по-сериозната чистка.
По някаква причина някои от членовете умират в много странни обстоятелства. Хеликоптерът на един от гостите се взривява в полет. Друг член е застрелян, докато отива на работа. При престрелката същият оцелява, но отказва да даде коментар. Майк премества своето семейство в Бангкок за по-голяма сигурност.
Доведената дъщерята на тази виетнамско-американска двойка ще признае, че едва по-късно става ясно какво е било това съображение – сигурност и най-вероятно намеса за още много пари. Най-вероятно този клуб е бил перфектното място за пране на пари. Джоуслин Турпин – дете от третата съпруга на Майк, ще открие, че по-късно има много сериозни връзки между клубът и внасянето на диаманти, които идват при други сделки. Кларк Моленхоф ще спечели награда Пулицър за разследването си, където показва как един от диамантните гиганти Des Moines Register ще използва различни канали, за да пренася диаманти на стойност от 1 милион долара всеки месец.
Именно въпросният клуб ще успее да продава бижутата в Южен Виетнам, като пропуска всякакви мита и други допълнителни такси. Според автора на това разследване, въпросният скандал ще бъде вторият най-голям, който ще постави Виетнам на картата след войната. Майк и съпругата му Лили ще бъдат призовани пред федералния съд, за да дадат показания, а също и пред сената.
През пролетта на 1971 г. Майк трябва да замине за Лос Анджелис, но по някаква причина подозира, че неговото заминаване няма да има щастлив край и никога няма да успее да се завърне. Официално няма никакви доказателства, че Майк и Лили са участвали в този вид сделки, но влиянието на Турпин не може да не бъде забелязано от разследващи, журналисти и много други. Дори дъщерите ще признаят, че майка им има много диаманти като подаръци.
Спомня си и обеците със семпла визия, но с диамант от по един карат всяка. Семейството закупува голям имот извън Сайгон, малко след като войната приключва. Разполагат с басейн, две прислужници и градинар. Правят различни събирания през уикендите с близо 150 гости на всяко едно събитие. Въпреки това не може да се игнорира и наличието на оръжие. В спалнята присъстват бронежилетки, няколко AK-47 и M-16, ръчни гранати и още много други.
Под леглото винаги има два пистолета, които да се използват при самозащита. Бившият военен журналист не забравя да покаже и как децата трябва да стрелят, ако изобщо някога се наложи. Все пак, за да бъдат обучавани точно в това изкуство е очевидно, че ще се наложи. Джойслин все пак смята, че нейният баща е имал много сериозни приходи от черния пазар.
Имал е някакъв бизнес, но дали е бил диаманти или оръжие, това е вече много трудно за доказване. Без значение с колко богати хора се движел, неговата глава също е имала цена и някой е трябвало да я заплати. Семейството се мести в САЩ през 1969 г. и Турпин закупува къщата на родителите си във Флорида. След като инвестициите са направени и дългата ваканция е взета, Майк се опитва да си намери работа като телевизионен водещ, но никой не иска да го наеме.
След това се връща обратно във Виетнам и намира старите военни приятели, с които се основава и самият клуб. Освен това работи на свободна практика за армията и правителството на САЩ. Майк намира няколко различни оръжейни доставчика, които с удоволствие ще се възползват от новата технология на пазара. Повечето хора смятат, че Майк попада в сражение и е убит в него.
В една от горещите точки на Азия, която дъщерята не споменава от съображение за сигурност, престрелките и тежките сражения се водели ежедневно. Едва по-късно Джойслин ще разбере от приятелите на баща ѝ, че неговата работа не е била точно на един от висшите хора в Сайгон, а е работил за военното разузнаване. В писмо до семейството, американският консул във Виетнам ще сподели, че смъртта на Турпин е била естествена.
Неговото тяло е открито безжизнено в хотелска стая през април 1972 г. Дори и да няма никакви следи от насилие, мъжът е открит по пижама да седи на маса, докато главата му е захлупена, сякаш е заспал. Един от приятелите и член на клуба – Лари Уърт ще разкаже, че Майк е пристигнал на гости и по това време е бил безработен. След разговори и обмяна на визитки, бившият военен се е върнал в хотелската си стая и това е всичко.
Тялото се изпраща обратно в Джорджия, където съпругата и дъщерите ще трябва да потвърдят неговата идентичност. Малко след това всички ще са категорични, че това сякаш не е Майк, а нечие друго тяло. Тялото е балсамирано и точно по тази причина няма много отличителни белези, които да се открият. Погребението е цели 11 дена след откриването му. Според Дик Елис – друг военен колега, Турпин е пострадал при престрелка в бар. Историята на ветерана показва редица свади, при това преди армията, а и малко след нейното влизане.
Майк е около 2 метра висок и много лесно може да привлече вниманието си към себе си. Не е изключено да се е озовал от грешната страна на оръжието, когато е започнала битката. Един от най-странните хора, който също ще минат през дома на семейството, когато Майк вече не е сред живите, е г-н Олсън. Той се представя за агент на ЦРУ, който знае някои интересни истории и ще сподели, че баща ѝ е застрелян в главата в хотелската си стая.
За съжаление на показаните снимки няма кръв и всичко изглежда твърде нагласено. Не е направена аутопсия на тялото след установяването на смъртта, което е само още едно подозрение в цялата сага. В последните години, Джойслин започва да търси и други отговори по темата, но всеки следващ архив ще задава само нови и нови въпроси.
От вещите на Майк в Сайгон, дъщерята връща няколко снимки, които са направени преди повече от 28 години в Сан Франциско. По важното е, че никой не може да разбере защо са били толкова важни, за да направят една околосветска обиколка. Още по-странното е, че нито един от хората на снимката не са познати. Децата и до днес знаят, че баща им често обяснява как се занимава с внос и износ на стоки, но понякога е успявал да предскаже всичко, което ще се случи, преди да се случи наистина, тоест имал е много по-сериозна информация, отколкото сме си мислили.
Съществува и още една интересна версия, в която се твърди, че най-вероятно Майк е бил в много изгодна ситуация да инсценира смъртта си и по този начин да се покрие. Около 20 години по-късно се твърди, че Турпин е забелязан в Токио, но липсват снимки и други информация, а и няма как да се потвърди визията на този човек – липсва дори фоторобот.
Според всички близки, условията за изчезване може да са били търсени от самия него, след като мнозина са искали да се възползват от охолството. Тук се включват бивши съпруги и редица адвокати. Ако се е опитал да инсценира своята смърт, то шансовете да изпълни тази задача, са най-ясно посочени в Сайгон. Все пак там няма никакво разследване, както и добри зали за аутопсия.
Преди да започне да се занимава с толкова тъмни дела, Турпин работи като журналист и водещ на радио предаване. Неговите деца си спомнят, че ще се върне от работа, ще си сипе чаша скоч и ще седне, за да почете още малко. Обикновено четял по няколко книги едновременно и това било единственото хоби.
До днес никой не знае какво се е случило и никой не говори по темата. Какво точно е правил Майк, дали наистина е станал милионер с търговия на конфликтни диаманти, това не можем да знаем, ако е успял да избяга и да се скрие, защо продължава да го прави. Кои са хората на толкова тайната снимка, която никой не познава и още много други.
