Защо някои дългогодишни пушачи успяват да избегнат ракa на белия дроб

Учените смятат, че може да са открили защо някои пушачи, въпреки всякаква логика, успяват да избегнат рака на белия дроб.

Нека не се заблуждаваме обаче: пушенето на тютюн е напълно ужасно за здравето. Наред с увеличаването на риска от сърдечни заболявания, диабет и инсулт, преобладаващото мнозинство от случаите на рак на белия дроб са пряко свързани с тютюнопушенето. Въпреки този риск обаче, само 10 до 20 процента от пушачите ще развият рак през живота си. Някои хора дори успяват да пушат кутия след кутия в продължение на десетилетия и някак си все пак се отървават.

Въпреки че полът, интензивността на пушене и по-широкото здраве играят своята роля, според най-новите изследвания способността на някои пушачи да избягват рака на белия дроб може да не е просто въпрос на чист късмет.

В ново проучване, докладвано в списание Nature Genetics, учени от Медицинския колеж Алберт Айнщайн в Ню Йорк твърдят, че някои пушачи може да имат някакъв механизъм или устойчивост, които помагат за ограничаване на мутациите в белите дробове, които ги предпазват от развиване на рак.

Дълго време се приема, че тютюнопушенето създава клетките на коварната болест, като задейства ДНК мутации в нормалните белодробни клетки. Както очаква екипът, изследователите откриват значително повече мутации в белодробните клетки на пушачите, отколкото в тези на непушачите.

Изглежда също, че броят на клетъчните мутации е тясно свързан с количеството, което човекът е изпушил – но само до определен момент. След като човекът е пушил 23 пакетогодини (една пакетогодина се равнява на пушене на една кутия цигари на ден в продължение на една година), нарастването на клетъчните мутации спира.

Авторите на изследването вярват, че телата на тези хора имат някаква система за възстановяване на увреденото ДНК или „детоксикация“ на дима, за да го направят по-малко канцерогенен. Необходими са обаче повече доказателства, за да се потвърди това обяснение.

„Най-тежките пушачи не са имали най-голямо мутационно бреме“, казва в изявление д-р Саймън Спивак, старши автор на изследването и професор по медицина, епидемиология, обществено здраве и генетика в Медицинския колеж Алберт Айнщайн.

„Нашите данни предполагат, че тези индивиди може да са се отървавали толкова дълго, въпреки обилното си пушене, защото са успели да потиснат по-нататъшното натрупване на мутации. Тази способност може да произтича от завишена способност на системите им за възстановяване на увредената ДНК или на детоксикация на цигарения дим.“

Екипът достига до констатациите си чрез техника, наречена едноклетъчно множествено изместване, която може да осигури по-точно изобразяване на истинските мутации в човешката ДНК, без да прави грешки в последователността. Те използват тази техника – която е разработена едва през 2017 г. – върху епителните белодробни клетки, събрани от 14 непушачи (не отказали, а никога не пушили) на възраст от 11 до 86 години; и 19 пушачи на възраст от 44 до 81 години, които пушат различни количества.

Ако техните констатации са верни, това може да предложи нова стратегия за ранно откриване на риска от рак на белия дроб. Като следваща стъпка в това проучване, екипът се надява да разбере дали е възможно да се определи способността на дадено лице за възстановяване или детоксификация на ДНК, като по този начин разкрие риска от развитие на рак на белия дроб от тютюнопушенето.

„Сега искаме да разработим нови анализи, които могат да измерват способността на човек за възстановяване на ДНК, което може да предложи нов начин за оценка на риска от рак на белия дроб“, обясни д-р Спивак.

„Това може да се окаже важна стъпка към превенцията и ранното откриване на болестта и да намали настоящите херкулесови усилия, необходими за борба с нея в късен стадий, където възникват по-голямата част от разходите за здравеопазване и се преживява най-голяма част от ужаса.“

По-отчетливите симптоми на белодробния рак са:

• недостиг на въздух;
• изкашляне на кръв;
• хронична кашлица или промяна на вида на кашлицата;
• хриптене;
• болки в гърдите или коремната област;
• загуба на тегло, изтощение и загуба на апетит;
• дрезгав глас;
• трудности при преглъщане;
• рязък спад на нивото на натрий.

Когато ракът попречи на въздушния поток, създавайки трудности при дишане, това може да причини натрупване на секрети и съответно да предразположи пациента към пневмония.

Много от туморните образувания са чувствителни и богато кръвоснабдени и това може да доведе до кървене във въздушните пътища.