Защо американските военни пускат пиана с парашути на бойното поле през Втората световна война

По време на всеки конфликт е важно да се поддържа моралът на войските. Това е особено вярно по време на Втората световна война, когато голяма част от годните за военна служба мъже са призовани в американската армия.

На много от тях, разбира се, им липсва домашния уют – факт, който кара военното ръководство да нареди пускането специално направени пиана на бойното поле, за да могат другарите им да свирят и да пеят заедно.

Гравюра на Хайнрих Енгелхард Щайнвег или както е по-известен – Хенри Е. Стейнуей

Steinway & Sons произвеждаха ковчези в началото на войната

Steinway & Sons, един от компаниите производители на пиана от т. нар. Голяма четворка, е основана през 1853 г. В началото на Втората световна война на компанията на практика е забранено да произвежда пиана, тъй като са наложени ограничения върху дървото, желязото, медта и месинга – материали, използвани за конструирането на инструментите.

Вместо това те са натоварени с друга задача – да произвеждат ковчези за Националната компания за ковчези и части за военни транспортни глайдъри.

Военен глайдър

Съветът за военно производство на САЩ

В края на 1941 г. Съветът за военно производство иска Steinway да изготви дизайн за тежкотоварно военно пиано. Проектът се ръководи от Пол Билхубер, бивш управител на фабрика Steinway, който е повишен до вицепрезидент на компанията. През юни 1942 г., след кратък период на планиране, те произвеждат първите прототипи, готови за инспекция от правителството, наречени „Victory Vertical“ и „G.I. Steinway’s.”

Пианата са проектирани съвсем различно от типичните Steinway: Те трябва да бъдат конструирани по такъв начин, че да могат да издържат на тежките условия на бойното поле и без материалите, които компанията обикновено използва. Вместо мед за намотките на месинговите струни е използвано меко желязо, а клавишите от слонова кост са заменени с бял целулоид (пластмаса). Използвани са три слоя маслинено сив, чисто сив или син лак вместо типичния лъщящ лак.

Victory Vertical също са третирани с разтвор против насекоми и термити и са запечатани с водоустойчиво лепило, за да се гарантира, че няма да се повредят от влага. Липсват им и предни крака, които биха се счупили на бойното поле, и тежат само 200 килограма, така че четирима войници могат спокойно да ги носят с помощта на новомонтирани в инструментите дръжки.

За производството на 1 пиано са използвани само 14 килограма метал – 1/10 от количеството, нужно за производството на един роял.

Повишаване на морала на бойното поле

През 1943 г. Съветът за военно производство одобрява дизайна на Steinway и прави първоначална поръчка от 405 пиана, последвана 8 месеца по-късно от поръчка за още 800. Всяко струва $486,00 и включва транспортен куфар, резервни части, инструменти за настройка и ноти, които варират от протестантски религиозни химни и патриотични песни до леки класики и буги-вуги хитове.

Докато по-голямата част от Victory Vertical пристигат на фронта с камиони, те са проектирани да издържат и падане с парашут. През 1942 г. първият такъв инструмент е доставен по този начин.

Пианата веднага стават хит сред войските в чужбина. Те се появяват из лагери, болници и летища и се използват от изпълнители като Исак Стърн, Боб Хоуп и Бенджамин ДеЛоуч.

Според един войник, инструментите са изключително ефикасни за повишаване на морала:

„Преди две нощи се зарадвахме на програма за добре дошли, когато джип, теглещ малко ремарке, дойде в лагера. В ремаркето имаше осветителна система и пиано Steinway. То бе по-малко и боядисано в маслинено зелено, точно като джипа. Всички се забавлявахме след хранене, като се събрахме около пианото, за да пеем… Спях усмихнат и дори днес си тананикам няколко от песните от тази вечер.“

До края на войната Steinway произвежда хиляди пиана Victory Vertical и продължава да ги произвежда до 1946 г., плюс един следвоенен производствен цикъл от 1948 до ’53. Бройките, които не са доставени на военните, са изпратени до други места в нужда като хотели, църкви и училища.