Твърди се, че природните катаклизми, които настъпват в Южна Америка, се отразяват на лоша реколта, която води до избухването на Френската революция. Очевидно е, че климатът често изиграва една основна роля в живота на французите. Наполеон Бонапарт също може да го потвърди, особено след като официално се твърди, че дъждовете, които се изсипват по време на битката при Ватерло, са ефект от климатични промени през 1815 г.
И в този случай става въпрос за избухване на вулкан в Индонезия. Събитията в този случай се случват около два месеца преди решаващата битка. Изследователи от геоложкото общество на Америка смятат, че избухването в планината Тамбора на остров Сумбава, може да са довели до евентуалната промяна на времето от другия край на света.
В Англия дъждовете продължават да се изсипват цяла година след загубата на Наполеон и всичко това променя курса на историята. В нощта на битката ще открием, че порои наводняват региона на Ватерло в Белгия и като резултат, войниците на Наполеон се забавят значително. Докато това може да се смята за разумна маневра от страна на французите, пруската армия има време да се включи към британците и да помогне за победата. Повече от 25 000 френски войника са убити или ранени, а след като Наполеон се завръща в Париж, официално губи правото си да бъде император и е изпратен далече на остров Света Елена, където ще прекара целия си живот в изгнание.
Въпреки по-сериозните климатични промени, можем да открием, че армията на Наполеон е била изключително близо до победата, особено след като се откриват шрапнели близо до полевата болница на съюзниците. Можем да си представим какви биха били очакваните варианти, ако евентуално нямаше дъждове. Избухването на вулкана може да се чуе на разстояние от близо 2500 километра, пепелта пада в периметър от близо 2000 километра. В периметър от 600 километра, цялата област остава в пълен мрак. Според Матю Гендж от имперския колеж в Лондон, експлозията е била толкова силна, че най-вероятно е оставила щети завинаги в климата на планетата.
Най-засегнати са европейците в този период. Изхвърлената пепел е помогнала за ефекта на „късото съединение“ на електрическите вълни в йоносферата и след това е допринесла за заоблачаването. Преди години повечето геолози не вярват, че вулканичната пепел може да достигне до такива височини, но д-р Гендж доказва точно обратното. Според него, вулканичната пепел е с електрически заряд, който може да отблъсва негативните електро вълни в атмосферата и ги оставя свободно да се движат в атмосферата. В този случай е необходимо едно много сериозно избухване, за да се наблюдава феноменът на статически заредена пепел, която може да достигне най-високите слоеве и след това да помогне за анормалното поведение на времето. Планината Тамбора се оценява на 7 по скалата на сеизмографите, които са разграфени до 8.
Ефектът е година без лято, която за съжаление се усеща от самия Наполеон. Макар и да няма много достоверни източници за метеорологията през 1815 г., ученият все пак обръща внимание на всички исторически записки по темата и забелязва, че има необичайни дъждове, довели до редица катаклизми. Единственото разумно обяснение е да се говори за точно тази експлозия. Разбира се, вулканичната дейност се записва като един абсолютен феномен. Ако е имало други, те най-вероятно биха могли да бъдат записани в архивите. Крайният резултат на всичко това е, че Наполеон губи битката, но също така ставаме свидетели и на промяна на историческия курс завинаги.
Това не е първият път, когато климатът дава своето окончателно решение. Ситуацията и случващото се в Южна Америка, което бели края на цивилизации там, в следствие на промяната на топлите течения, води до лоша реколта и глад във Франция. А това не се отразява благоприятно за Мария Антоанета.