Изкуството на бизнеса: Семейство Строганов – най-богатите бизнесмени в Руската империя
Томас Карлайл е казал, че „Историята на света не е нищо друго освен биография на великите личности“. В средата на XIX в. шотландският философ е предизвикал съвременниците си със своята теория, че заобикалящият ни свят е плод на идеите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали влияние в обществото. Това не са само политиците и владетелите, но също така хората на перото, религиозните водачи и предприемачите.
Някои личности са оказали глобално влияние върху икономиката и бизнес отношенията, докато други са оставили траен отпечатък върху националната си история. В поредица от текстове ще ви запознаем с предприемчивите хора, които благодарение на своите идеи и действия са изиграли водеща роля в икономиката и историята на своята държава.
Крехко телешко месо, потопено в гъст гъбен сос със заквасена сметана, апетитно гарнирано с ориз или макарони. Смята се, че тази изкусителна рецепта е дело на един френски готвач на служба при известен руски генерал. Реално за първи път тя е записана през 1861 г. на страниците на готварската книга на Елена Молоковец „Дар за младите съпруги”. По-голяма популярност ястието придобива през 1891 г., когато френският готвач Шарл Бриер участва заедно с него в едно известно за времето си състезание, организирано от френското списание „Кулинарно изкуство“.
В навечерието на Втората световна война (1939-1945 г.) популярността на рецептата излиза извън границите на Европа и се разпространява в Азия и САЩ. Бриер може и да не печели кулинарното състезание през далечната 1891 г., но ястието му остава в историята. То носи името на известния руски генерал, вдъхновил създаването му, а именно – „Бьоф Строганов“.
Не са често срещани фамилиите, чиято история обхваща цели векове. Семейство Строганов е едно от тези изключения. За основоположник на рода се смята Фьодор Лукич Строганов. От него тръгват два основни клона на фамилията. Част от неговите потомци с времето се превръщат в крепостни селяни. Наследниците им са живи и до днес. А от клона на най-малкият син на Фьодор – Аникей (1488–1570) се полагат основите на една от най-могъщите търговски и земевладелски фамилии в руската история. Неговото родословие е прекъснато през 1923 г. вследствие на Руската революция. През вековете благодарение на средствата им са колонизирани Урал и Сибир, а през XVIII и XIX в. членовете на семейството са едни от най-известните руски държавници и военни.
Аникей Фeдорович Строганов се ражда през 1488 г. в Новгород. По-големите му братя умират сравнително рано и не оставят потомства и така цялото семейно богатство се концентрира в негови ръце. Той доразвива наченатия от баща му бизнес за производство на сол като инвестира и в две нови солници на Колски полуостров и в Перм. В център на неговия разрастващ се бизнес се превръща град Солвичегодск в Пермския край – неопитомена земя, намираща се на ръба на тогавашните руски земи. Именно от този край ще започне руската експанзия в североизточна посока, която в крайна сметка прераства в колонизацията на Сибир.
Фактът, че Аникей успява да се задържи в бизнеса през бурните начални години на XVI в., когато Московското велико княжество е обхванато от размирици и войни, е доказателство за неговия нюх и умение да лавира сред политическите и икономически препятствия на тогавашната епоха. През 30-те години на XVI в., докато в Москва различни фракции се борят за наследството на княз Василий III (1505-1533 г.), Аникей използва своите синове, за да създаде клонове на семейния бизнес, включително и на далечния Колски полуостров в близост до Полярния кръг.
Верен на своя бизнес нюх, Аникей инвестира семейните средства в два допълнителни отрасъла. От една страна, той се впуска в доходоносната търговия с кожи, които изкупува от местните племена около планината Урал. От друга, използвайки връзките си в царския двор, Строганов успява да получи привилегии за търговия с англичаните, които през 1555 г. пристигат в Архангелск и създават постоянен морски маршрут за износ на стоки и внос на манифактурна продукция от Западна Европа. Аникей заделя значителни средства, за да обезпечи позицията си на този прохождащ пазар.
Същевременно финансовите услуги, които прави на короната го сближават с новия владетел на Русия – Иван IV Страшни, който осигурява на Строганов множество привилегии и търговски облекчения. Изпреварил времето си, Аникей разбира, че най-сигурните вложения за големите суми трябва да се правят в земя. За целта Аникей започва да купува големи поземлени владения в Пермския край и по поречието на р. Кама, където основава няколко укрепени селища, чрез които подсигурява търговията с кожи с местните угрофински племена. В края на дните си, Аникей прави онова, което мнозина магнати не съумяват – отказва се от бизнеса, докато все още е работоспособен и активен и оставя всичко на синовете си, след което се оттегля в манастир, където умира, вероятно през 1570 г.
След смъртта на Аникей, семейното имане преминава в ръцете на тримата му сина – Яков, Григорий и Семьон. Те продължават успешно да развиват икономическите начинания на рода, закупувайки нови земи в района на Урал и участвайки все по-активно в търговията с кожи. През 1571 г. между братята избухва спор, който води до съдебен процес, в който Яков и Григорий осъждат своя по-малък брат. Въпреки това фамилията продължава да печели добре. През 1577-1578 г., във връзка с честите набези на татари срещу семейните владения, братята се обединяват и действат заедно за запазване на бизнеса. Благодарение на приятелството си с Иван IV, братя Строганови получават разрешение да разполагат със воя частна армия в Пермския край, с която да се борят с татарите и местните племена.
През същата 1577 г. умират Яков и Григорий, оставяйки своите дялове на синовете си Максим Яковлевич и Никита Григориевич. Двамата братовчеди продължават да си съдействат с чичо си Семьон и заедно преодоляват татарската заплаха. През 1581 г. рода Строганови осигурява финансирането за експедиция на казашкия предводител княз Ермак Тимофеевич отвъд Урал. Тази експедиция фактически поставя основите на руското проникване в Сибир, както и началото на създаването на руската колониална империя в Азия. Тази авантюра кара руския историк Николай Карамзин да нарече Семьон Строганов „руският Писаро“.
Семьон умира през 1586 г., завещавайки своите дялове на синовете си Петър и Андрей, които продължават успешно да работят заедно със своите братовчеди Никита и Максим. Стабилните семейни връзки се оказват изключително важни за оцеляването на рода. През 1598 г. Русия е обхваната от т. нар. Смутно време (1598-1613 г.). На трона се израждат поредица от претенденти, които се бият за наследството на Рюриковия род. Същевременно Русия е прегазена от войските на Полша и Швеция.
В тази сложна обстановка, Строганови запазват земите си далеч от военните зони. Семейните средства са използвани, за да се купи верността на всички фракции, участващи във войната. С техни пари се плащат заплатите на войниците на Лъжедмитрий II, Василий Шуйски, а накрая и на Михаил Романов – победителят в дългата гражданска война. Благодарение на тези залози, семейство Строганови изплува от конфликта с ненакърнена репутация, а през 1614 г. Михаил I Романов (1613-1645 г.) потвърждава на семейството всички владения, подсигурени в Пермския край и по поречието на р. Кама.
При управлението на следващия цар – Алексей Михайлович Романов (1645-1676 г.) семейство Строганови осигурява общо 482 000 рубли под формата на заеми и подаръци за царската хазна (б.а. – би следвало да възлиза на днешни над 30 000 000 британски лири). Отделно от тези крупни дарения, които съставляват малка част от семейните авоари, Строганови финансират организирането на полкове за царската армия по време на войната с Полша (1554-1560 г.). Според съществуващите регистри, ок. 1660 г. семейството владее 5 градчета, 60 села, стотици отделни семейни имота („дворове“) и над 2000 крепостни селяни (б.а – тук се считат само мъжете, без да се броят техните жени и деца)
Нова страница в семейната история бележи пра-пра-внукът на Аникей – Григорий Дмитриевич Строганов. През 80-те години на XVII в., след смъртта на своите чичовци и братовчеди, той става единствен собственик на цялото Строганово наследство, обединявайки за първи път семейния бизнес от над 100 години. Роден през 1665 г., Григорий продължава родовата традиция да поддържа силните на деня. Той залага на рода Наришкини и подкрепя техния кандидат за престола – Петър Алексеевич. Ходът се оказва изключително успешен – бъдещият Петър Велики (1682-1724 г.) взима властта с парите на Григорий. Богатият финансов магнат продължава да инвестира в короната. През 1700 г. построява два кораба и ги подарява на Петър.
Същевременно, фамилните пари отново потичат към държавната хазна, за да обезпечат тежката война с Швеция (Великата Северна война 1700-1721 г.). В замяна на щедрите дарения, Петър обсипва търговеца с привилегии и възможности за разрастване на бизнеса. Двамата поддържат оживена кореспонденция, а царя дори поръчва портрет на своя довереник. Материалното изражение на дружбата също е значимо – в началото на 10-те години на XVIII в., Григорий притежава 100 000 км2 земи и над 15 000 крепостни селяни. Страстен ценител на книгите, Григорий строи за себе си резиденция в Москва, където разполага с голяма библиотека, съдържаща редки томове.
В края на живота си, Григорий ръководи солната индустрия в Русия, осигурявайки над 60% от потреблението на сол в страната и държи монопола върху доставките за двореца. Същевременно, според някои извори, броят на крепостните селяни в именията му нараства до над 45 000 души. Строганов инвестира парите си в земи, но не забравя да инвестира и в членовете на семейството – всичките му синове са вкарани в държавната администрация, получавайки високи рангове по новата социална стратификация, създадена от Петър Велики.
Най-големият му син – Александър Григориевич се издига до титла барон и ранг на действителен статски съветник (равен на генерал-майор в армията). Кариерното му развитие е последвано и от братята му Николай и Сергей. Успоредно тримата продължават да движдат семейния бизнес, макар поредица от финансови кризи и пререкания с висшата администрация, сериозно да ощетяват семейното състояние.
Синът на Сергей – Александър Сергеевич успява да се издигне до титлата граф през 1761 г. Той получава завидно за времето си образование в Париж, Женева и Болоня, завършвайки университетски курсове и в трите града. Верен сподвижник на Екатерина Велика, граф Строганов участва в създаването на едни от първите училища за крепостното население. Той също така е учен и просветител. Александър Строганов става член на руската Академия на науките и председател на Художествената академия.
Неговият син Павел Александрович поема по пътя на военната кариера и участва във войните на Русия срещу Наполеон, достигайки чин генерал-адютант. Верен на либералните идеи на епохата, Павел е съратник на император Александър I по време на неговите ранни години на престола, изпълнени с проекти за модернизация на страната и промяна на политическата система. Последните години от живота му са белязани от трагедия – единствения му син Александър Павлович загива в края на Наполеоновите войни, с което наследството на Сергей Строганов по мъжка линия прекъсва.
От линията на Николай Александрович Строганов родът продължава да се развива в държавната структура, като бизнесът все повече се превръща в средство за подсигуряване на успешната държавна кариера, откъдето произхождат и големите възможности през XIX век. Внукът на Николай – Григорий Александрович (р. 1770 г.) става прочут дипломат и приближен съветник на Александър I. Неговите синове Сергей (р. 1794 г.) и Александър (р. 1796 г.) достигат до титлата граф и стават генерали от руската армия и губернатори на някои от най-важните провинции в Руската империя през 70-те години на XIX в. Успоредно с военната им кариера нарастват и родовите владения. Всеки един от семейството има на свое подчинение по над 10 000 крепостни селяни и обширни земи. Търговията все повече отстъпва място на земевладението и държавната служба.
Синовете на Сергей – графовете Павел и Григорий се прочуват като меценати и колекционери, събирайки в домовете си една от най-значимите и скъпи сбирки с картини на бароково изкуство в цяла Русия. Последното поколение Строганови, живеещи в началото на XX в. поддържат семейното богатство с продължаващото производство на сол, както и чрез инвестиции в стоманодобивната промишленост, които им носят нови, значителни приходи в навечерието на Първата Световна война (1914-1918 г.). В навечерието на войната, семейството разполага с над 110 000 км2 земи, владеейки на практика 98% от Пермския край.
С избухването на Октомврийската революция, болшевиките национализират всички индустриални предприятия на рода, а всички членове на семейството, останали в Русия загиват. Последният оцелял представител – граф Сергей Строганов, успява да избяга във Франция и през 1919 г. сключва сделка, в която продава правата за всичките си земи в Пермския край за 7 000 000 златни франка (б.а. – ок. дн. 84 000 000 евро), с които средства се оттегля в притежавана от него вила в градчето Ез край Ница. Умира на 18 април 1923 г., без да остави наследници.
Бизнесмени, меценати, дворяни, генерали, изследователи, учени – родът Струганов е умален модел на цялостното развитие на Русия от времената на Василий III до залеза на Руската империя през 1918 г. Семейната история следва възходите и паденията на Русия. Както много други руски благородници, Строганови завършват своя родов път или под изстрелите на болшевиките, или като изгнаници в далечни земи.
