Какви видове ядрено оръжие има и какво е тяхното приложение (18+)
Съществуват най-различни видове ядрени бомби, като тяхната основна идея е да бъдат окончателно финално оръжие. Надяваме се, че никога повече няма да видим ядрена гъба, каквато са гледали японците в края на Втората Световна война. Въпреки различната технология, повечето ракети разполагат с някои ограничения – това може да бъде мощност, употребяван радиоактивен материал, предназначение и цел на употреба. Точно по тази причина в света има класифицирани точно два вида ядрено оръжие. Тактически и стратегически ядрени бомби. Колкото и странно да е, макар и двете да носят смърт, не трябва да забравяме, че въпросът тук е фокусиран върху: колко точно ефективни могат да бъдат. Нека разгледаме първият вид.
Тактическите ядрени бомби се използват за редуциране на боен персонал. Те винаги могат да се изстрелват със стандартна техника като артилерия или да се пускат от самолет. Самият им обсег е значително по-малък. Основната им функция е да направят пробив във вражеска формация на бойното поле и да решат по-бързо изхода на едно сражение. Според кодекса на войната, те могат да се използват както за нападение, така и за защита. В повечето случаи, най-честият сценарий за употреба е нападението и струпването на по-сериозна войска. Тактическото ядрено оръжие има много по-нисък ядрен заряд, защото е създадено, за да бъде пускано близо до приятелски бойни части, без да ги засегне. Тактическото ядрено оръжие разполага с много по-малък радиационен фон и точно по тази причина може да се използва по-свободно, макар и точно това да не е препоръчително за абсолютно никой.
Стратегическото ядрено оръжие, от друга страна, е разработено специално за един много по-черен сценарий – поразяването на вражеска цел на дълги разстояния. Няма да видите ядрена бомба от този клас, чиято сърцевина носи сериозен атомен заряд, може да бъде открита единствено и само под формата на дълга балистична ракета. Ето защо за нейното изстрелване са необходими специални силози, тежко охранявани военни бази, командване и контролен център. Процесът за активирането на ядрено оръжие от този клас изисква много повече време, потвърждение и верификация на всички участници. Стратегическото оръжие е създадено само с една единствена цел – да осакати врага, най-често държава, за да не може да води война. За съжаление при този вид оръжие, човешките жертви са изключително високи.
Официално се смята, че най-мощната стратегическа ядрена бомба е „Цар Бомба“, която трябва да демонстрира ядрената сила на бомбата. Любопитен факт е, че тогава СССР все още не притежава добра и точна система за балистика и просто зарежда бомбата с достатъчно сила, за да е повече от сигурно, че ще порази целта си. Разбира се, няма как да отговорим на този въпрос, след като повече от 50 години такава бомба не е използвана. Цар Бомба идва с мощност от 51 мегатона. През последните 50 години са разработени три бойни глави AN602, които носят заряд от 101.5 мегатона. Последните се монтират на върха на UR-500 Херкулес. Една от ядрените глави е тествана, докато останалите две се съхраняват и до днес. За да добием представа каква е разликата между тактическа и стратегическа ядрена бомба, можем да дадем пример в показатели.
Една от най-малките тактически бомби, която някога е разработвана е „Дейви Крокет“. Тя има мощност от едва 20 килотона. При нейната детонация, огненото кълбо се издига на едва 20 метра височина, но покрива около 860 квадратни метра площ на ефективност. При нея повечето сгради ще бъдат тежко повредени, защото движението на вълната ще е около 60 метра, докато силата ѝ ще бъде около 20 атмосфери. Смъртността е 100% за хората засегнати в периметъра. Това е бомбата, която се използва и се смята за флагман на градското ядрено оръжие. Със засилването на вълната, следващите 120 метра ще бъдат фатални за сгради, както и за всяко едно човешко същество. Термалният радиус ще доведе до 3-та степен изгаряния – тоест преминават през кожата и според различни източници, смъртта вече е напълно безболезнена – не се ангажираме с това изказване. Причината обаче е, че според някои източници, силата е толкова голяма, че нервните клетки вече са мъртви. Ако човек оцелее, то шансовете да се раздели с крайници е гарантиран.
Що се отнася до радиацията, тя е около 500 рада, това е напълно фатална доза в рамките на един месец. 15% от оцелелите най-вероятно ще умрат от рак. Един от най-големите страхове на всяка една държава, особено ако говорим за ядрено оръжие, е създаването на сурова ядрена бомба. Това често е терористична заплаха, след като знаем, че през последните години често издирват варианти, за да закупят ядрен материал – понякога използват ядрено гориво от атомна централа, друг път използват съдействието на компании за преработка на такъв. По-важното в този случай е, че същата е значително по-мощна. Огнената гъба ще има радиус от около 30 метра на височина, докато площта на действие ще бъде около 3130 квадратни метра. На земята ще открием, че радиацията ще бъде много по-силна. Всичко в ядрената гъба се изпепелява моментално.
Максималната сила на експлозията е с площ около 100 метра и смъртността в този обсег е около 100%. Въпросното оръжие винаги е таргетирано за градове. От 101 до 210 метеръ ще открием, че повечето сгради ще рухнат, шансовете за запалването на пожар стават твърде високи. Изгарянията отново са идентични спрямо посочените по-горе. Радиацията, в зависимост от ветрове и други влияния, може да се разпространи до 0.56 километра в радиус. Отново говорим за 500 рада и смъртност до месец.
След като обаче казахме, че Цар Бомба е бил тестван със значително по-малък заряд от около 51 мегатона, нека илюстрираме как точно изглежда теоретично експлозията на подобна бомба. За да добием ясна представа, използваме теоретични изчислителни уреди, предоставени от nuclearsecracy. Отново напомняме, че това е само теория и примери, нищо подобно не се е случило и с оглед на бъдещето се надяваме, че няма да се случи. Не всяваме паника и не се опитваме да плашим абсолютно никого, ако сред читателите на тези редове има хора със слаби нерви, препоръчително е да спрат да четат до тук.
Избираме София като точка на детонация, за да не засегнем нито една друга страна. Отново напомняме, че това е теория. При детонация на Цар Бомба, огненото кълбо се издига на височина от 5.49 километра и най-вероятно ще бъде видимо от космическа станция. Радиусът на ядрената гъба ще бъде около 117 квадратни километра. В зависимост от височината на детонация, можем да очакваме различни нива на радиация. Средния обсег на удара ще бъде на разстояние от 32.6 километра и ще покрие площ от 3350 квадратни километра. В него повечето сгради ще паднат, оцелели в този периметър няма да има. Ефективният радиус за стартиране на пожар ще бъде около 14.5 километра. Термалният радиационен радиус ще гарантира 3-та степен на изгаряне в 73.7 километра, като квадратната площ е 17 080 километра. По-лекият удар ще бъде усетен на разстояние от 91.8 километра или още 26.450 квадратни километра. Отново достатъчно силен.
Тук прозорците ще се счупят още при ослепителната светлина, добавяйки допълнителни щети. Докато градът остава неутрализиран от първия взрив, второстепенният ще достигне градове като Перник, Сливница, Своге и други. Термалният удар ще успее да погълне градове като Враца, Кюстендил, Пирдоп и Панагюрище. Последният „лек“ удар ще достигне до Благоевград, Септември, Клисура и дори Монтана. Що се отнася до радиоактивния фон, който може да се постигне, тук вече няма изчислителна техника, която да посочи каква ще е ефективността му. По-интересното обаче е, че ако гледаме примерни радиоактивни движения след детонация, минималният спектър на движение ще е минимум до градове като Курск.
Което автоматично прави употребата на това оръжие повече от безумно и дори невъзможно за включване в боен арсенал, без да се засегне самата атакуваща страна. Изчисленията показват, че очакваните жертви при детонация са от 999 470 души, докато ранените ще бъдат около 196 590. На всеки 24 часа се очакват средно по още 1 442 371 души, които да загинат в следствие на нанесените щети в най-слабия периметър. Точно по тази причина не трябва да забравяме, че този вид оръжие е твърде рисково за употреба, а щетите върху екология и още много други фактори, могат да доведат до екологична катастрофа. Нека обаче се замислим и за още нещо, докато това е най-мощната ядрена бомба, тя със сигурност не е единствена.
