Как Русия изгради газовия монопол през Студената война
Логично е, че всеки следващ ден ще се наблюдават трусове относно горивото и неговата стойност. Това обаче далеч не означава, че светът ще остане стационарен и благодарение на алтернативните методи за придвижване, включително и добре известните електромобили. До някаква степен може би сега вече е разбираемо защо Западна Европа толкова усилено се стремеше да получи алтернативни източници на енергия, като този модел продължава да се разглежда и на този етап. Как обаче СССР и в настоящето – Русия, се превърна в главна артерия за горива? Всичко започва малко след края на Втората Световна война, когато СССР решава да започне търговия с гориво и да го доставя в цяла Европа.
През 50-те и 60-те години на миналия век, двете велики сили се надпреварват за хегемония в този сектор. По-важното е същото да успее да достигне до страни, които все още не са заявили своето присъствие в нито един от двата лагера. По това време в САЩ се говори за ефективността на Съветската икономика и мнозина забелязват силата, с която се подписват договори, при това на повече от разумни цени. Страните във Варшавския договор получават горива на смешни цени, но същото се забелязва в страни като Финландия, Обединените Арабски Емирства и Индия, като още тогава се забелязва силната зависимост към Кремъл.
Мнозина виждат опитите за политическо влияние, но не са малко и експертите, които смятат, че няма място за политика и след като износът на природен газ е добър начин за заздравяването на икономиката. В Европа ще открием, че Великобритания и някои други по-малки страни започват да виждат стратегическото подчинение, като многократно настояват да се открие друг вариант за доставка на горивото. Различните перспективи ще обръщат внимание и на различните намерения, които се появяват в този период. Смята се, че надпреварата по време на Студената война ще доведе до централизиране на източниците, като в този случай, страна като СССР с централизирана икономика, няма как да покаже основните си мотиви.
С поставянето на първите газопроводи и нефтопроводи в Европа, Вашингтон вече знае, че това ще доведе до очакваното послушание. През 60-те години Западна Европа внася едва 6% от своите петролни суровини от СССР. Чрез създаването на една нова петролна линия, която обхваща далечния изток на Русия и достига до няколко европейски страни, включително Украйна и Полша. В един определен период е ясно, че Германия не е подвластна на горивото, но СССР има повече от достатъчно време, за да навлезе и на този пазар. Логично е, че още тогава се забелязва влиянието, което СССР ще прокара в Европа.
За да не се стигне до този етап, администрацията на Кенеди се опитва да саботира и забави по-сериозно завършването на газопровода „Дружба“, поставяйки ембарго върху различните тръби, които се внасят в страните на източния блок. Осъзнавайки, че няма да се справят сами, американците притискат и Западна Германия в подобно ембарго, особено след като така или иначе Западна Германия е основен износител. Великобритания отказва този план, но други се включват. Дори и при този вариант става ясно, че тръбопроводът е завършен в рамките на една година, при това с минималното забавяне.
След около две десетилетия по-късно, един нов американски президент ще изрази същото желание и отново ще трябва да мисли варианти за противопоставяне. Администрацията на Рейгън също трябва да се бори с тази дилема, особено след като през 1981 г. СССР започва строежа на нов газопровод от Сибир до Западна Европа. Отново се изпраща покана за поставянето на ембарго, този път е към Франция и Германия, които могат да се противопоставят не само на този проект, но и на много други, в които е обвързан СССР.
И двете страни отказват, което мотивира САЩ да постави санкции върху европейски компании, които доставят необходимите средства и пари за разработката на проекта. Това е стъпката, която поставя много сериозно разделение между Европа и САЩ. Самите санкции се вдигат само няколко месеца по-късно, но границите са поставени. Газопроводът се завършва успешно през 1984 г. Първите проблеми и червени сигнали за жителите на страната, бяха официално обявени, когато СССР се разпада през 1991 г. През следващите години, когато Владимир Путин поема контрола над Русия, ситуацията не се подобрява.
Преди да дойдат първите трусове, руският президент все пак не спира доставките на този енергиен източник. До един момент, в който синьото гориво не започна да се превръща в разменна монета за икономически и геополитически цели. Приемането на нови такси и нови цени, се диктува само от една страна. В средата на новото хилядолетие, Украйна продължава да получава синьото гориво и то на особено добра цена, както се е случвало и преди това по време на СССР. Оранжевата революция през 2004 г. доведе до прогонването на кандидата на Кремъл и замяната му с друг, който е ориентиран към запада.
Само една година по-късно, Газпром официално изисква пълната пазарна цена за доставката на синьото гориво. Украйна отказва и логичното се случва – газоподаването е прекратено, доставките на гориво остават минимални, за да се изпълняват изискванията и към останалите страни в Европа, които използват пътя на газта за собствени нужди. Някои наблюдатели описват това като опит за дестабилизиране на страната и премахването на управлението, което изразява про-западни позиции от Киев. Малко по-късно полита и втория камък, който в това отношение идва под формата на изявлението, че Украйна не е надеждна страна за газов транзит. Ето защо започва и строежа на така наречения Северен поток, който ще прескочи Украйна и ще доставя газ директно в Германия.
Строежът започва през 2011 година и носи загуби от близо 720 милиона долара на Украйна под формата на транзитни такси. С втори газопровод е логично, че именно Германия става още по-зависима за доставките на синьо гориво и около 2020 г. са доставени с 50 до 75% повече от същото, за разлика от едва 35% през 2015 г. Газта в Германия се използва за индустриални цели, отопление и създаване на електричество. Въпросният газопровод е отговорен за 1/3 от всички газови експорти към Европа. През 2021 г. се поставя нов рекорд на доставки, въпреки всички усилия на САЩ да доставя втечнен газ и да парира тази зависимост.
И така до декември 2021 г. с налагането на редуцирани количества, които в последствие се отразяват на всички налични цени. Русия изпълнява заръките и изискванията по договор, но спира да доставя допълнителни количества, както е правила в миналото. И точно по тази причина Международната енергийна асоциация бърза да обвини единственият доставчик в умишлена дестабилизация.
Разбира се, години наред историята беше малко по-различна, но създаването на силна зависимост, която дълго време продължава да бъде игнорирана, най-накрая започна да се проявява. Следователно ще има нужда от нови решения, които обаче ще трябва да се заплатят от Европа, поне на този етап. По-важното е, че един от най-невинните и икономически планове за развитие успя да се превърне в абсолютен хегемон.
Логично е да видим този интерес, през 50-те и 60-те години на миналия век, СССР успява да изнася горива и оръжие – всеки друг ресурс, включително автомобили, битова техника, компютри и друга продукция, никога не откриват своята почва. Дори и в края на своето съществуване, СССР е принуден да заплати на Pepsi своята доставка безалкохолни с помощта на бракувани бойни кораби, които за кратко време поставят компанията в топ 10 на бойните морски сили в света. Никой обаче не подозира, че точно този монопол ще бъде ключов днес и ще продължава да е основен ресурс през следващите години.
