В какво можеше да се превърне Виктория Зеленски
Виктория е второто дете на Зеленски. Най-голямото е Мери Фей, получавайки името на майка си и на нейната баба. Виктория Ан се ражда около три години по-късно – на 6 септември 1941 г. След нея се ражда Мирна, а две години по-късно идва и Антоний Младши. Зеленски се срещат, женят и създават семейството си в Хонсдейл, Пенсилвания и след това се местят в Рамзи, Ню Джърси. Прекарват известно време в Хобокен, като тогава Вики е едва на 7-8 години. Антоний и Мери имат корени от Полша и Австрия, като те са започнали своя живот в началото на XX век.
Вики често се оплаква от своя баща на приятелите си, най-често погледът е насочен към часът за прибиране – той е винаги 11 часа, а ако се наложи да закъснее, задължително трябва да се обади по телефона. Не е ясно дали е имало домашно насилие, но за мнозина е известно, че бащата често обичал да консумира алкохол и понякога дори злоупотребява с него. Нейните оплаквания са най-различни, но вечерният час е по-сериозен бич от всичко останало. Точно това отношение ще окаже влияние много по-късно в живота на Вики. Ако се премахнат негативите, Вики ще бъде просто едно от момичетата, които се радват на приличния стандарт на 50-те години на миналия век.
По-късно дори ще бъде описана от Барбара Никсън. Момичето успява да се дипломира в гимназията Рамзи с почести. Нейните знания и изпити се превръщат в основа за бъдещето ѝ, отдадена е да изучава и немски език. Лятото преди това е прекарала известно време при леля си Анна, за да се научи още по-добре на немски. Към 10-и клас, момичето започва да се отегчава и да се разсейва изключително лесно. Предпочита своите приятели, защото така или иначе учителите няма на какво да я научат. Според домашния частен учител, това е обичайна практика за момичетата на тази възраст, които искат повече от света и са готови да получат знания и емоции, които все още не могат да бъдат изградени в училище. В края на лятото, повечето ѝ приятели ще разкажат, че е успяла да се превърне в нещо много по-диво и не толкова контролируемо.
Започнала да избира много по-възрастни приятели, да демонстрира своята агресия и освен всичко останало, къса старите си връзки, което не е ясно как може да се разглежда. Разбира се, знанията продължават да остават в основата на нейните забавления, но като буден и интелигентен човек, тя вече няма какво да научи в училище и точно това знание ѝ позволява да бъде малко по-свободна. Бъдещето е пред нея, но тя няма да го вземе, поради простата причина, че една вечер споделя как ще отиде да учи в приятелката си Барбара, а след това ще изчезне завинаги. Когато майка ѝ отива да я вземе, Барбара ще сподели, че момичето отдавна си е тръгнало. Майката чака около час-два у дома си, за да види кога ще се върне нейната дъщеря, но това няма да се случи.
Към полунощ, започват издирването в квартала – никой не може да я открие. Всички остават будни до сутринта, но Виктория Зеленски така и не се прибира. Започват търсенето по светло, преминават през всички приятели в квартала и в един от пясъчниците откриват нейния шал. На една от катерушките са закачени и нейните ръкавици. Малко след това намира и колието, с което Вики е тръгнала. Към 9 часа и 20 минути, капитан Едмън Викхам отбива пред площадката, докато две други патрулни коли трябва да затворят пътя и да не позволяват на трафика да минава, за да не замърси допълнително зоната на претърсване. Движи се бавно и веднага забелязва следи от автомобилни гуми, които водят до пясъчника. Следват следите на около 200 метра от пътя. Антъни забелязва и кървави следи, както и стъпки по земята. Вижда черен пуловер и след още 200 метра открива и тялото на Виктория Зеленски.
За семейството тя е възпитано и добро момиче, което има амбиция да промени света, но в този момент е унищожена и най-вероятно няма да се върне никога повече. Не е ясно колко време е отнело на убиеца да заличи мечтите, бъдещето, силата и обещанията ѝ, но в тази неравна битка е ясно, че победител остава този, който отнема живота. Съдебният лекар ще установи по-късно, че голяма част от нейната коса е била оскубана от черепа. Дясното и око е унищожено, носът и скулите имат множество фрактури и повечето зъби са клатещи в устата ѝ. По тялото ѝ има следи от захапване, сякаш момичето не се е борило с човек, а със звяр.
Бельото ѝ не е докоснато, то продължава да е добре стегнато с помощта на черен кожен колан на джинсите. Черепът е понесъл няколко тежки рани, причинени от тъп предмет, като се подозират големи тежки камъни. Мозъкът е раздробен и превърнат на пихтия. На следващият ден полицията официално обявява, че започва да търси конкретен автомобил, който е забелязан в района – Mercury от 50-те години. Всеки модел е спиран за щателна проверка. 23-годишният Едгар Смит не разполага с такъв автомобил, но в нощта на убийството успява да го вземе на заем от приятел – Джоузеф Гилрой.
По време на дневните новини и съобщаването за жестокото престъпление, приятелите на Едгар ще се шегуват, че точно той е карал такъв автомобил и най-вероятно е убиецът. Нещо, което трябва да се развие като шега, в един момент се оказва реалност. Именно Гилрой ще забележи каква физиономия прави неговият приятел, а още по-лошото е, че на следващия ден ще открие капка кръв от страната на шофьора. Джоузеф звъни в полицията и обяснява как е предоставил возилото си на приятел точно на 4 март 1957 г. Спомня си и странното държание на Смит, което е достатъчен мотив за разследващите да го призоват веднага в полицейското управление за разпит. Смит признава, че познава Виктория и нейната 18-годишна сестра Мери. Често возил Виктория от училище до дома ѝ, както и до други места, за да няма ициденти. Разходките са се случвали няколко пъти в последните месеци.
Признава, че е возил Виктория във въпросният автомобил на 4 март, но така и не успява да обясни една времева дупка от половин час, в която вероятно се случва убийството. Полицията иска дрехите, с които е бил по време на убийството, но Смит не може да предостави панталоните си. Те са открити в контейнер близо до дома му и са пропити с кръв. Странното е, че докато неговата кръвна група е А, тази на Зеленски е 0-ва. Най-накрая признава, че е нападнал момичето, след като то го е ударило с шамар. До края на деня е извикан и психиатър, който трябва да установи състоянието на изверга. Изправен за разпит пред съда, Едгар Смит разказва как е срещнал Виктория Зеленски на 4 март 1957 г. да ходи по улицата към дома си. Тя му махнала, за да се качи в автомобила и двамата започнали да си говорят.
По нейно настояване, двамата отбиват близо до детската площадка, където 15-годишната ученичка споделя как знае за изневерите на жена му с мъж, който работи в петролния бизнес. Следва скандал, момичето излиза от колата и сяда в пясъчника, докато Едгар е в автомобила си. В един момент чувак как двама души се доближават и си мисли, че най-вероятно един от тях може да бъде бащата на момичето. Едгар взима бейзболната бухалка, оставена на задната седалка за „защита“. Малко след това непознатата фигура тръгва с момичето, а самият Едгар забелязва мъж на име Доналд Хомел. Двамата се насочват в неговата посока, жертвата има огромна рана на главата и кърви. По думите на Доналд, момичето е паднало на пътя. Докато Смит я качва в колата, за да я закара до болница, другият мъж я вади и не позволява да ѝ се окаже медицинска помощ, като точно тогава кръвта се е озовала по неговите панталони.
Хомел накарал Смит да си тръгне бързо. Той изпълнява това желание, макар и Виктория наистина да го е умолявала да ѝ помогне. След като Смит разбира за убийството, става изключително гузен и започва да се притеснява за своята отговорност и отказа да помогне. Доналд Хомел е извикан на разпит, проверени са всички негови дрехи и следи. Мъжът признава, че е имал връзка с 15-годишното момиче, но няма никакви следи от кръв нито по него, нито по неговите дрехи. Смит продължава да сменя своите показания, като по-късно ще заяви, че Доналд е дошъл с личния си автомобил, макар и същият по това време да е в сервиз и по това време Хомел е карал колата на един от служителите си, дадена на заем, същата по-късно е прегледана отново и няма никакви реакции и впечатления. За съжаление кръвта е била открита върху шофьорската седалка, но на никоя друга от пасажерските – там, където Смит заявява, че се е опитал да качи Виктория.
На журито трябва само половин час, за да реши съдбата на Смит. Осъден е на смъртна присъда, като излежава още 14 години зад решетките. През 1962 г. неговата съпруга го напуска, през 1964 г. трябва да се защитава сам, след като няма пари, за да наеме адвокат. Постоянно поддържа своята версия, но колкото повече говори, толкова повече се пропуква. Успява да издейства няколко години, с които да избегне смъртната присъда, включително с помощта на Уилям Бъкли, който първо смята, че неговият нов приятел е невинен, а след това смята защитата и мотивите му напълно невъзможни. През 1971 г. успява да обжалва присъдата си и този път да успее, като се съгласява на убийство втора степен, което се заменя с още няколко години. Смит е освободен на 37-годишна възраст.
Малко след това има славата да разказва своята история и да говори как е бил неправомерно осъден, започва да изисква по-сериозна реформа на съдебната система. След като славата му си заминава, той се пропива и накрая задлъжнява. Извършва второ престъпление, като отвлича 33-годшината Лефтерия Озбън, използвайки нож. Жената е намушкана странично с хладното оръжие, докато се опитва да избяга от колата му, но този път има твърде много свидетели, които запомнят регистрацията на автомобила. Лефтерия успява да оцелее и след това свидетелства срещу своя нападател.
Мъжът бързо се връща обратно в затвора. Този път лежи до 1989 г. и отново е пуснат под гаранция, което този път води до протести. С натиска на обществото, нападателят остава в затвора и получава отказ от помилване през 2009 г. Приет е в болница през 2017 г., където умира от допълнителни усложнения.
