Етническото прочистване в Косово – едно безумие на 90-те години

Защитата на дома, правото на работа, правото на медицинска и социална помощ, правото на религия и свобода на вероизповедание, това са основите на една държава. Разбира се, те важат за абсолютно всички, които са родени на дадената територия. Никой не може да съди и дискриминира всеки един гражданин, но това е идеалният сценарий. И днес, докато все по-често си спомняме дейността на НАТО в Сърбия.

Преди обаче да се стигне до там, нека не забравяме и как точно изглежда конфликтът от другата страна. Не случайно след края на Косовската война започнахме да виждаме и издаването на присъди за престъпления срещу човечеството, но как се стига до там? Какво точно мотивира НАТО да навлезе в цялата зона? Интересното е, че тук всички са виновни, няма невинна страна. Както можем да забележим, агенцията за правата на човека установява, че виновниците за този конфликт са Сръбската полиция, Косовската освободителна армия и Югославската армия.

А техните грехове са нещо, което не може да се игнорира толкова лесно. Едва през 2014 г. има информация за изчезналите хора, които във времето на нападението включват 8661 косовски албанци, 1797 етнически сърби и още 447 цивилни от други националности. И как започва всичко? На първо място ще открием, че през 80-те години на миналия век, основната популация в Косово е албанската. Още от 70-те години повече от 57 хиляди души – предимно сърби и черногорци – напускат региона в следствие на ниското икономическо развитие, както и на липсата на ресурси. След това не трябва да забравяме, че на власт идва и Слободан Милошевич – човек, който сякаш е забравил колко бързо се случи Първата Световна война с голямата надежда, че Сърбия ще успее да се превърне в Югославия, за да види обединеният славянски народ.

И след като отново идва на власт, първата му мисия е да изгради достатъчно силна и националистическа страна, макар и бивша Югославия да съдържа сърби, жители на Черна гора, Босна и Херцеговина, Хърватска и още много други малцинства. Макар и Косово автоматично да получава признание за независимост от Албания, Милошевич бърза да го отхвърли още през 1989 г. Макар и вече на картата на бивша Югославия да е останал само още един играч – Черна гора, провинцията продължава да бъде третирана по възможно най-жесток начин. Насилието от едната страна се посреща и с насилие от другата страна, в този случай жителите на Косово официално основават Косовска армия на освобождението и също се впускат в редица нарушавания на реда.

Сръбската полиция и югославската армия имат отговор на тези действия и първо обявяват организацията за терористична, същото прави и САЩ през 1998 г. Проблемът е, че армията влиза и извършва престъпления срещу мирни жители. Освен насилие, въоръжените сили помагат за прогонването на косовари от домовете им, извършват обири, разрушават училища, религиозни параклиси и болници. Задържат всеки един човек с военно минало, извършват екзекуции, изнасилвания и прекратяват медицинската помощ на жителите там. Лишават много от жителите от паспорт и право на глас.

През 1998 г. се активира и операция „Подкова“, в която стотици хиляди албанци трябва да бъдат прогонени от домовете си. По същото време Българското правителство съобщава на Германия за извършването на такова етническо прочистване, но според Германия, такова не може да бъде потвърдено. На 6 април 1999 г. немският външен министър Фишър заявява, че Югославия извършва етническо прочистване на територията на Косово. Същата продължава до март 1999 г. и върви дори и по време на преговорите във Франция.

Операцията и откритите планове, които германците показват, са единственото необходимо доказателство, с което става ясно, че Милошевич отдавна е имал такива планове за Косово. За Германия, преговорите за мир са били нежното було, което да скрие истинската дейност. Според изданието The Times, ЦРУ също са имали информация за случващото се още през есента на 1998 г. Мисията е била да се избиват и прогонват хора в рамките на няколко месеца – по едно село на ден. Официално се твърди, че сражения трябва да се водят само срещу КОА, но реално всеки е на прицела на страната.

Интересното е, че мисията не приключва дори и след нападението на НАТО. На 24 март 1999 г. сръбските сили просто засилват своите действия. За някои официални говорители, фаталните месеци са между март и юни 1999 г. и с изключително бързи темпове се избиват и гонят албанци от региона. Според изчисленията на различни организации, до юни 1999 г. са прогонени около 850 000 албанци от Косово. След тях тръгват и няколко стотин хиляди други представители на малцинствата. Около 440 000 бежанци преминават границата с Албания, още 320 000 отиват в Македония и в Босна и Херцеговина са прибрани около 30 000 души.

Според изчисления на агенцията за защита на човешките права, броят изнасилвания се движи между 10 и 20 хиляди – горната стойност все още не е потвърдена. Дори и днес има жертви, които започват да говорят за точно това престъпление. Някои жени разказват как са били изнасилвани в домовете си, други са били изнасилвани пред семействата си, за да може унижението да бъде пълно. Освен това престъпление, повечето косовари са били принудени да напуснат своите домове без документи, без номера на автомобилите си, без нотариални актове за земите си и още много други.

Веднага след бомбардировките на НАТО, Милошевич нарежда скриването на всички тела, защото най-вероятно трибуналът в Хага ще иска информация за тях. Според различни източници, Югославската армия отделя ресурси, за да транспортира тела на албанци в рудника Трепча, както и в Косовска Митровица. По нареждане техните останки се кремират. Между 1200 и 1500 тела се изгарят в рудника, докато останалите намират други места, като масови гробове в Батайница. През 2001 г. Сръбското правителство ще признае, че около 86 тела са били хвърлени и в Дунава. В следващите няколко месеца цифрата ще достигне до числото 800. Никой обаче не може да каже колко точно са жертвите и до днес същите продължават да се издирват и останките се връщат на семействата.

Според разследващите, някъде в Сърбия има още масови гробове. КОС също не остават длъжни и започват да извършват същото, като прогонват сърби и етноси, които нямат нищо общо с Албания. Практически, те не отговарят с нещо по-различно от сърбите, но с тази разлика, че нямат същите ресурси, които има Сърбия. Обвинени са в употребата на деца-войници, като някои от тях са на възраст от едва 13 години. Години след приключването на инцидента, Слободан е съден за престъпления срещу човечеството, но умира по време на делото и не успява да чуе своята присъда.