Ивър Кройгер – спасителят на Европа, господарят на Швеция или просто измамник с добра Понзи схема
Историята познава редица майстори на измамата, които по един или друг начин успяват да натрупат своите богатства с помощта на чуждите пари. Игра като тази изисква изобретателност, както и възбуждане на човешката алчност, а точно тя е оръжие, което може да направи чудеса. И точно тук обръщаме внимание на г-н Ивър Крьогер. Роденият през 1880 г. швед остава в историята като инженер, финансов агент, индустриалец и дори дарител. Зад неговото име стоят сериозни индустрии и бизнеси, които развива от нулата и успява да изгради, някои от тях продължават да съществуват и до днес, но други умират, поради простата причина, че Ивър никога не се е опитвал да изгради нещо успешно, а да накара другите да заплащат за луксозния му живот. Кройгер е роден в Калмар през 1880 г. в семейството на индустриален и търговец на кибритени клечки в същия град.
Момчето има потенциала да стане велик мъж и освен в училище, продължава да взима частни уроци, за да може да прескочи няколко години напред и да успее да завърши колкото се може по-бързо училище. На 16 години е приет в института по Кралски технологии в Стокхолм, където успява да се дипломира като магистър по механика и инженерни науки. В семейно отношение никога не е искал да има деца или семейство, неговият фокус е върху професията и развитието на индустрията. През целият си живот ще има една половинка, на която ще остане верен – Ингеборг Еберт. Тя прекарва известно време с него – най-често по няколко години, след това се разделя и се жени за друг мъж.
При първия си брак Ингеборг има дъщеря. След като се развежда, тя се връща с детето си обратно при индустриалеца и пак изкарва определен период от години, преди да се скарат отново. Кройгер разполага с частни апартаменти в Стокхолм, Ню Йорк, Париж и Варваша, също така е закупил частен остров в архипелага около Стокхолм. Ивър не обича да ходи по хотели и когато организира бизнес срещи, предпочита да се случват в Париж, където има собствено жилище. Към актива си има и няколко поръчкови яхти, с които да плава до различни дестинации. Инвестира в книги и изкуство, като всяко негово жилище разполага с безценни експонати. През 1919 г. е един от основните акционери в компанията AB SVensk Filmindustri, която се основава през 1919 г.
В началото на новия век, Ивър ще бъде открит по-често в САЩ, където търси различни дизайни и технология, която все още не е представена в родината му. Така попада на стоманобетонните конструкции и решава да заплати патента и да го пренесе в Швеция. По-късно го предоставя и на германците. По това време един от експертите в Швеция е неговият братовчед Хенрик Кройгер. В Швеция все още имат съмнения за новите конструкции, което мотивира Кройгер да започне да чете лекции и да пише книги относно качеството на продукта, който е лицензирал за употреба. С негова помощ се построява Олимпийския сезон в Стокхолм. Неговата компания е първата, която въвежда сроковете за построяване на сграда. На свой клиент обещава, че ще построи небостъргач с височина от 6 етажа – по това време това е много висока сграда.
Ако компанията му не успее да вдигне сградата на време, в договора се записва неустойка на стойност 1200 долара или около 18 хиляди долара днес, това ще е сумата за всеки предсрочен ден от пусковия срок. От друга страна има и още едно изискване, клиентът трябва да се съгласи да заплати сумата за всеки ден от предсрочното ѝ приключване. Работниците на Кройгер успяват да завършат всяка сграда предсрочно и да взимат допълнителна чиста печалба. След няколко години Кройгер ще бъде най-добрата строителна компания в Швеция и на върха сред останалите в Европа. За около шест години успява да печели приходи на стойност от 200 000 долара на година. С подобни успехи компанията се разделя на няколко подразделения, като оперира с помощта на Ивър и неговия съдружник Пол Тол.
В последствие фокусът ще бъде насочен към компанията за кибритени клечки, която някога е принадлежала на баща му. През 1927 г. Кройгер ще притежава банки, миньорски компании, железница, дърводелски цех и фабрика за хартия. Към успехите му се добавят: филмов дистрибутор, търговия с недвижимо имущество в няколко европейски града и контролен дял на акции в L.M.Ericsson & Co – водещата шведска телефонна компания. По онова време контролира около 50% от желязната руда и целулозата. Към активите се добавя и мината в Болиден, която е една от най-богатите извън Южна Африка.
По време на Първата Световна война успява да закупи фабриката на баща си и след това да я слее и с няколко други, занимаващи се с производство на кибритени клечки, сделката е повече от добра. И точно тук започват големите беди. Ивър закупува фирмата от своите братя, точно когато компанията има сериозни финансови затруднения. Прави сделката с надеждата, че ще може да вземе всички фабрики във Финландия и Норвегия, оформяйки перфектен картел. Със сливането на всички фабрики – малки и големи. Кройгер успява да създаде компания с около 450 000 акции, като той самият разполага с 223 000, докато строителната му фирма има още около 60 000.
По това време компанията му разработва червен фосфор, с който клечката да гори много по-лесно и след като трудно могат да се възпламенят по случайност, на кутийката пише „безопасни клечки“. В периода между 1925 и 1930 г. Кройгер започва да дава заеми на правителството, за да се засили реконструкцията. По този начин Швеция дава зелена светлина за поставянето на монопол върху кибрита. За да може да повиши капитала си, Ивър ще тегли заеми от шведски и американски банки, започва да мести капитал от една фирма към друга и междувременно успява да вземе цялата горска индустрия в северна Швеция, като иска да постигне картел и върху целулозата.
Прави опити и за монопол в телефонните компании. В Германия успява да закупи банка като Deutsche Unionsbank и Union de Banques a Paris във Франция. Капиталът често идва от неговите собствени фирми. До 1931 г. Кройгер притежава около 200 компании, но победата и радостта му са за кратко. Падането на стоковата борса през 1929 г. е като дървен кол в сърцето му. По същото време Кройгер имал около 30 милиарда шведски крони или около 100 милиарда долара през 2000 г. По същото време всички банки в Швеция са изтеглили заеми от близо 4 милиарда крони. Какво се крие зад невероятните успехи?
Според мнозина Ивър използва най-различни компании, които просто да играят ролята на проводник за средства от една компания в друга. През 1932 г. трябва да се опита да заложи сигурността на своите компании, за да продължи да се справя със загубите и падането на цената. Между февруари и март има нужда от близо 10 милиона долара, с които да заплати разходите и дивидентите на своята компания. През въпросната година инвеститорът ще е изгубил между 50 и 100 милиона долара или около 1.5 милиарда долара в днешни пари. Подписва договор с Полша, че ще предостави средства, макар и да няма никаква представа как точно ще се случи това.
Обещава заем на Германия от 125 милиона долара – 1.9 милиарда долара днес и продължава да подписва други планове, с които да започне да доставя продукция. Германия е готова да му даде монопола на кибрита, макар и там да е на около 70% от пазара. Ивър подписва всички сделки, но още няма никаква представа как ще достави средствата. Френският министър-председател решава да върне сумата от 75 милиона долара, преди да пресрочи времето. Средствата идват на време, за да може немците да получат своя заем. За съжаление през март се среща с немския министър на финансите в Берлин, който официално е получил информация, че Кройгер и неговата фабрика за кибрит е официално банкрутирала. До средата на годината слуховете започват да се разпространяват в цяла Европа.
При опит да тегли още заеми, се оказва, че банките вече са успели да раздадат средства, които към момента са половината от резерва на Швеция. Повечето институции искат да разгледат цялото деловодство на Кройгер, поради опасение, че неговата империя не е толкова ценна, колкото се представя. Срещата е уредена да се случи в Берлин между 13 и 14 март. Кройгер тръгва от САЩ и пристига във Франция, където се среща със своя банкер Оскар Ридбек на 11 март. След един ден е открит в собствения си апартамент с огнестрелна рана в главата. До тялото му са открити пистолет, две запечатани писма и една бележка. В нея текстът гласи следното:
„Направих такава голяма каша, че смятам това за единственото задоволително решение за всички ощетени. Моля, погрижете се за двете писма, които бяха изпратени до мен преди няколко дена. Сбогом сега и благодаря.“
След смъртта му, всички страни, в които инвестира, осъзнават каква измама е въртял Кройгер. Външни афери откриват, че през 1930 г. не е притежавал сумата от 630 милиона долара в капитал. Според неговите документи, кибритът носил 200 милиона, 30 милиона имало в банки и още 400 милиона долара са били категоризирани под формата на „Други инвестиции“. Когато империята окончателно се сгромолясва през 1932 г., счетоводителите откриват, че сумата от 250 милиона долара никога не е съществувала. През цялото време Кройгер е успял да намери малки и големи инвеститори, които да налеят всичките си спестявания в неговата компания. Понеже е познат и известен като изключителен гений в икономиката, спестяванията на семействата и малките банки се озовават в неговия джоб.
След смъртта му става ясно, че хартиите не струват абсолютно нищо. По-големите инвеститори успяват да си върнат едва 43% от загубите, останалите не виждат никакви средства. Интересното е, че малко след преминаването на финансовата криза, почти всяка една от компаниите започва да се възстановява, но това просто не се случва веднага. Друг голям проблем е, че по време на кризата, голяма част от инвеститорите искат да извадят средствата си, макар и същите да липсват. До днес историците го смятат или за велик бизнесмен или за изключителен измамник, ръководещ понзи схема.
Кройгер плащал дивиденти на своите акционери едва след привличането на нови такива, преди това няма печалба за никого. Много често се оказва, че след подписването на сделка, неговите служители ще поискат да притежават подписа на страната, с която оперират. Такъв е случаят с Марджам Гловацки, водеща фигура в полското министерство на финансите. Ивър искал да има печат с неговия подпис, защото можело да се наложи да го използва в бъдеще. Макар и да не използва точно този, той притежава подписите на всяка държава и институция, с която подписва договори.
Подправя италиански бондове, които са разписани от г-н Дж. Босели, но литографер открива, че са подправени и нямат никаква стойност. Въпросните бондове са били на стойност между 100 и 140 милиона долара и сигурно можели да минат като много добра опция, ако не са били подправяни. В последните години преди пропадането, Ивър ги вади и се опитва да ги представи като легитимни. Въпреки това е ясно, че когато продава своите дялове в САЩ на стойност от 250 милиона долара – около 3.75 милиарда долара днес, средствата са изпратени в Холдинг в Лихтенщайн, с което се отклоняват всички допълнителни данъци. След като дава 400 милиона на своята собствена страна, автоматично се смята за „Спасителят на Европа“.
Въпреки това не се крие и факта, че това е първата финансова схема, която е създадена за чистата облага на един човек. Според някои шведски банкери, той е 3-я най-богат човек в света. Най-високият пик в неговата кариера носи сумата от 650 милиона долара или 10 милиарда в днешни пари, но когато умира, повечето му акции са на стойност около 200 милиона долара, останалите просто не съществуват. Само фалитът на кибритената компания в САЩ ще коства на американските инвеститори сумата от 250 милиона долара.
