От Великата Китайска стена до Велекита Firewall стена – Китай във време на затваряне
Първите Олимпийски игри в Китай се случват през 2008 г. Страната става домакин на летните игри, а дестинацията на всеки един атлет е Пекин. По това време страната и партията правят своята реформа за отварянето на граници, за демонстриране на богатства и технология, както и за предоставянето им на света. Темата за човешките права продължава да е едно много специално табу, но когато има дарове и облаги за икономиката на света, мнозина са склонни да затворят очите си. Все пак говорим и за спортно събитие, празнуването на силата на духа, приятелството между всички държави и с това не трябва да забравяме, че Китай е готов да демонстрира своята пълна красота.
Настоящите зимни олимпийски игри идват с друго послание. След като вече няколко години коронавируса отказва да бъде победен и често предизвиква нови трусове, зимните игри се провеждат под изключителен контрол. Малцина са поканени да присъстват, особено ако не са атлети или треньори. Появиха се и снимки в социалната мрежа, които показват скромната консумация на дневните дажби, макар и това да е забавна домакинска практика при всяка страна. Всички атлети живеят в малкото олимпийско селце под възможно най-строгите изисквания, докато повечето журналисти нямат свободата да опознават Китай извън пределите на това събитие. Мрачният поглед на Китай може да се усети и при липсата на публика, но това далеч не е всичко.
През 2008 г. ситуацията за Китай е съвсем различна, за първи път има договори между него и САЩ, започва да се говори за интегрирано глобално общество и много други. Да, там също има комунистическо общество, но то не е точно такъв трън в очите на САЩ, какъвто беше някогашния СССР. Това не минава и без проблеми, още тогава активисти се опитват да изгасят огъня и да поговорят за отношението над тибетци, но всичко продължава да бъде наред. По това време дори Джордж Буш отива на събитието, за да се срещне с лидера на партията – Ху Дзинтао. Лекият преход към либералното се усеща, поне под формата на приятен ветрец.
Около 14 години по-късно, тази атмосфера е изгубена и в момента Китай демонстрира своята сила, икономическа власт и амбиция, при това притеснителна такава. Благодарение на високата технология, събрана от цял свят и копирана многократно, страната продължава да говори за национализъм, като толерансът е изгубен някъде в миналото. Китай иска, а и има право да диктува правилата относно отношенията с останалите страни, може и да си го позволи с една от най-големите и могъщи армии на този етап, както и с помощта на икономическите санкции, които при налагане могат да откажат всеки един партньор от евентуални противоречия.
Точно това се усеща и към този момент и на тези Олимпийски игри. Светът не е добре дошъл в Китай, особено след като има толкова много разминавания. Чувствата са взаимни и до някаква степен коронавируса изигра точно тази роля, както и предишните американски избори, в които се коментираха планове за изнасяне на цялото американско производство от Китай. В последствие се появи и още една деликатна дума, която не бива да се споменава пред Китай, освен демокрация, следващата дестинация за главоболия е и „Тайван“. Точно с това нарастващо напрежение стана ясно, че дори Байдън открати да изпрати свои посланици и представители.
За близо 14 години всички мостове започнаха да се изгарят и сега Китай посреща гости през обиколните маршрути, понякога по-рядко от всякога. Това също е нормално, китайските другари успяха да изградят икономика, да копират военната технология, при това с по-висок успех и да имат човешката сила, за да не могат да бъдат спрени никога повече, не и без намесата на по-тежко оръжие, което компрометира живота на тази планета.
От друга страна, това не е първият период, в който Китай отваря и затваря вратите си, допускайки друга държава близо до себе си. Като всяко друго общество и тук могат да бъдат открити периоди на приятелство и съмнение. Първите налични стъпки на разкриване на Китай в този случай ще ни върнат към династията Тан, управлявала между 618 и 907 г. Страната приема заселници от Централна Азия, които не обичат идеологията на средновековието. Луксозните стоки се носят от далечния хоризонт, а чужденците смятат, че обществата на Тан са едни от най-смирените, но и най-интелигентните в имперския двор.
В литературата от този период се говори за западни заселници, най-вече за една жена от бар, която се смеела с дъха на пролетта. Това продължава да е един добър пример на отвореното общество, но бъдещето доведе и династията Мин, която няма да има нищо против да изгради Китайската стена, а също така и да забрани вноса на всякакви стоки, както и търговията с чужденци – опитва се, но това не е възможно, след като тогава контрабандата продължава да се разпространява с невероятен успех. След като португалците започват да продават в Макао, Мин ще построи още една стена, с която ще затвори полуострова и няма да допуска новодошлите.
Куриозният случай е, че когато търговските кораби се запушват като в бутилка. Маневрирането в такъв момент става напълно невъзможно и често китайците гледали как търговците остават без хранителни запаси и понякога дори умират. Исторически, цикълът на отворена и затворена политика продължава, като единствено разликата се посочва в някакви години. През 70-те години партийният лидер Дън Сяопин вижда, че страната му е бедна при липсата на икономика и технология, която да се използва, като точно по тази причина е принуден да помисли за партньорство, с което да запълни пропуските в бюджета. Ето защо се ражда и програмата за реформа и отваряне към света – фразата дори ще получи място като мантра за всеки следващ политик след време.
С отварянето идват и чуждите инвестиции, чуждата технология, чуждите знания. Всички те пристигат с нови заводи и фабрики, а след това идва и интелектуалният труд, копирането на технология – няма как да се изненадаме, че днес някои от водещите компании по технология са именно китайски, дори и да имате японското име, същата пак е сглобена в Китай. Самата стигма относно по-сложни марки за изговаряне също продължи да се налага изключително добре и вече по-малко потребители се интересуват дали ще имат калифорнийска ябълка или китайски дракон, за няколко пъти по-ниска стойност. Заедно с парите идват и добре известните култури на кино, на социални мрежи и на идеологии за полове, които Китай не беше поръчвал.
Малко след това лидерите отново взеха най-доброто като идеи и построиха свои собствени социални мрежи, използваха ноу-хау от запада, за да изградят своето собствено производство и дори да направят реплика на големите автомобилни брандове – макар и европейските все още да се смятат за една добра находка. В зората на интернет е построена и Великата Firewall стена, която макар и да остава много по-либерална от Северна Корея, все още съществува. Facebook, получи китайска версия, а много след това дойде и едно от успешните приложения под формата на Tik-Tok.
Дори и там имаше наложени хирургически намеси, след като Китай официално забрани музикалните бой банди и друго непристойно поведение, за сметка на това Tik-Tok рекламира китайската армия, което пак е употреба на технологията в правилна посока, особено ако говорим за комунистическа диктатура. И до днес историята продължава на този принцип – на приливи и отливи. На обещание за отворени врати, но с много ограничения за гостите.
Си Дзинпин успя да се обиди на анимацията на Мечо Пух и да я забрани в кината – анимационният герой приличал на него. Самият той е на мнение, че сега Китай трябва да се излекува от вредното влияние и да се наложи отново. И дори санкциите не могат да ги притеснят, особено след като успешно се конкурират с всеки друг световен бранд и спокойно могат да предложат алтернатива на почти всичко. И така днес историята говори за икономическо затваряне, за поредните тъмни няколко десетилетия към Китай, но според мнозина, икономическият пик може да е към края си.
И ще е така за известно време, особено след като чуждото влияние, както го нарича Си Дзинпин, идва и с достатъчно валута, която някак си не може да се пренебрегне. Въпреки това няма как да забравяме, че алтернативи за печелене на пари има – все пак Китайската национална банка отпуска заеми на икономики и често идва с предложения за строителство, които имат и подводни камъни, но нека не забравяме, че сделките за петрол от Африка бяха заплатени с построяването на пътища, а в момента именно Китай се смята за хегемон в тази игра.
Снимки: Wikipedia
