Климатичната криза не е лоша, само защото кара цветята да цъфтят по-рано и превръща пейзажите от филма „Mad Max“ от научнофантастични в тревожно реални. Тя също ще промени начина, по който гледаме спортове: в бъдеще Зимните олимпийски игри вероятно ще се провеждат на изцяло изкуствен сняг.
И под „бъдеще“ имаме предвид „сега“. Както е посочено подробно в доклад от университета Лоубороу Лондон, Зимните олимпийски игри в Пекин през 2022 г. са първите в историята, където няма да има нито една снежинка естествен сняг на земята, а на практика всичките ще бъдат направени от човека.
„Липсата на естествен сняг на Пекин 2022 не е изненада“, се отбелязва в резюмето на доклада. „Белите склонове извън Пекин прикриват една злощастна истина: те са резултат от приблизително 185 милиона литра химически обработена вода, замразена с машини за сняг – енергоемък процес, който е скъп и потенциално вреден за някои райони.“
За да направят достатъчно сняг, за да се покрие планираната състезателна площ от около 800 000 квадратни метра, организаторите изграждат осем водни охладителни кули, 130 генератора за сняг, задвижвани с вентилатори, и около 300 оръдия за сняг. Общо Игрите ще изискват около 1,2 милиона кубични метра изкуствен сняг, за да се проведат спокойно – и всичко това в един от градовете с най-малко вода в света…
Както можете да си представите, това ще отнеме умопомрачително количество енергия – и, посочва докладът, ще бъде „освен скъпо, и… значително източване на водни ресурси“. Това е вярно, „дори машините за сняг да се захранват от възобновяеми източници“, отбелязват авторите. И тъй като Китай създава огромна нова туристическа индустрия за зимни спортове, вероятно разчитаща на изкуствен сняг, това може да е само гигантското начало на един още по-гигантски проблем.
Този ход не е само лоша новина и за природозащитниците: изкуственият сняг означава по-опасни състезания и за зимните спортисти.
„Изкуственият сняг е по-леден, следователно по-бърз и по-опасен“, казва пред АП миналия месец естонската олимпийска биатлонистка Йохана Талихарм. „Също така боли повече, ако паднеш извън трасето, където вече няма пухкав сняг, а камъни и кална твърда земя.“
Това е така, защото изкуственият сняг изобщо не е сняг – той е направен от замръзнали водни капчици, изстреляни през снежно оръдие с висока скорост. За разлика от снега, които пада от небето, този не е направен от обикновени снежинки, което означава, че няма естествени въздушни джобове вътре, за да поддържа склоновете пухкави и сухи. Вместо това, високото му водно съдържание го прави податлив на заледяване, „като хокейна пързалка“, каза състезателят по слоупстайл и златен медалист от 2018 г. Ред Джерард.
„Този сняг е основно настърган лед“, добавя той. „На такова нещо се усеща, че се пързаляш.“
Британската сноубордистка Зои Гилингс-Брайър е съгласна и казва пред доклада на Лоубороу, че „изкуственият сняг е по-малко прощаващ, ако паднеш“. Със своите две десетилетия опит в сноуборда тя вижда нарастващата зависимост от изкуствения сняг от първа ръка: „Има по-малко снеговалеж, отколкото преди 20 години и повече състезания се отменят поради липса на сняг.“
Ако климатичната криза продължи да се развива по начина, по който виждаме, едно от тези отменени състезания може да се окаже именно самите Зимни олимпийски игри. Докладът отбелязва, че повишаването на температурите ще намали потенциалните места за зимни спортове до шепа от „малки, отдалечени локации“, потенциално с „недостатъчна инфраструктура, липса на туристически удобства и по-ниски нива на достъпност“. От 19-те най-скорошни домакини, според изследователите, само 6 потенциално биха могли да бъдат домакини на Зимните игри през 2080 г. – и Пекин няма да бъде сред тях.
„Условията определено са по-опасни от това, което сме виждали преди“, казва за доклада канадският скиор свободен стил Филип Маркиз. „От природозащитна гледна точка, количеството вода, необходимо за производството на значителните количества изкуствен сняг, за да се гарантират местата за каране в началото на сезона, е умопомрачително.“
„Да, винаги сме имали нужда от малко помощ от изкуствения сняг, но стигнахме до необратимия кръстопът, където производството на изкуствен сняг сега е значителна част от зимните спортове“, добавя той. „Къде ще бъдем след 5 години? 10 години? 15 години?“