Момчетата не плачат – историята, която беше пропусната във филма със същото заглавие
Мнозина трябва да се гледали филмът „Момчетата не плачат“, същият спечели награда „Оскар“ и се превърна в един от класическите филми на 90-те години. Историята обаче не е завършена, поне не и във филма. Трансексуалният главен герой крие далеч по-тъмна история, а що се отнася до сценаристите, същите са спестили някои подробности. Преместването от Небраска в друга част на щатите. Брендън Тийна решава да се премести и да заживее на чисто, където никой няма да знае за неговата сексуалност. Планът се проваля и за жалост се оказва, че освен преследване и унижения, Брендън ще завърши своя живот по възможно най-лошият начин. Първо ще бъде изнасилен и след това убит.
След този случай много журналисти започват да разказват историята, не защото са толкова любопитни, а защото просто това е темата на деня. За първи път започва да се говори за права и право на живот, каквито обикновено са били подминавани. Тенденцията не показва нищо по-различно и в Европа. Англичаните кастрират химически хора с различна сексуалност, в бившия СССР се правят лагери и още много други цветни подробности, които никога не завършват по правилния начин. В САЩ това обаче не може да се възприеме толкова добре. Престъпленията в тази посока не само се повишават, но и рядко се разследват.
Брендън официално е последната капка, която да мотивира повечето институции да започнат своята дълга битка. Брендън се ражда на 12 декември 1972 г. и оригинално носи името Тийна Рене Брендън. Отгледан е от самотна майка и не може да се каже, че има най-цветното детство. Баща му умира в автомобилна катастрофа преди да се роди, а майката се бори да свързва двата края по възможно най-добрия начин. Това обаче не пречи на Брендън и неговата сестра да бъдат сексуално малтретирани от близък роднина – мъж. Брендън разказва, че често предпочитал да носи мъжки дрехи и никога не разбирал идеята за женските и по-нежни облекла. Освен това момичето, което по-късно ще се представя за момче, прихваща и по-често манталитета на момчетата в квартала. До момента, в който се стига до гимназията, въпросното момиче вече осъзнава своите наклонности и излиза с други.
Освен това не се представя като Брендън, а като Били. Популярен е сред момичетата, като някои дори не знаят, че е трансексуален. За съжаление училището не върви толкова добре, колкото се иска на мнозина. Брендън ще започне да бяга от час и преди да се усети е изключена и няма право да завърши. По същото време се раждат и първите проблеми в семейството, майката започва да недоволства относно експериментирането с половата идентичност. След като училището затваря врати, за Брендън остават само някои странни професии за ден-два и дребни кражби, които в последствие ще се повишат до кражба на кредитни карти.
През 1992 г. търси помощ от Дейвди Болковац – директор в центъра за консултация на гейове и лесбийки в университета в Небраска. По това време той смята, че това е криза на половата идентичност и много от експертите смятат, че момичето просто може да се определи като лесбийка, но за пациентката това не е точно така. Тя продължава да смята, че в нея живее мъж, който остава затворен в женското тяло и идентификацията като лесбийка не може да помогне особено в толкова труден момент. Най-накрая идва време и за по-свежо начало и вместо да се остане у дома, където тайната е станала обществена, момичето решава да се премести в друг район, като 21-я рожден ден е точно зад ъгъла.
Малко след пристигането си в малкото градче Хумболдт, тя успява да си намери място в дома на самотна майка на име Лиса Ламбърт. Тийна успява да открие и други приятели като Джон Лотер, Марви Нисен и дори си намира приятелка на име Лана Тиздел. Всичко изглежда нормално поне за известно време, но след като Брендан няма образование, продължава да прави това, което може – измами. На 19 декември 1993 г. е арестувана за подправянето на чекове. Тиздел пристига в затвора, за да я освобиди и се изненадва от факта, че вместо да бъде при мъжете, е изпратена в женското отделение. Тогава идва и разкритието, че Брендън същност е момиче по пол.
Това е странно твърдение, но тогавашната приятелка не разбира за какво става въпрос и не може да реагира по никакъв начин. Истината е, че Брендън е бил готов да смени пола си. Във филма героинята на Тисдел решава да продължи своите отношения, но истинската Тисдел предпочита да прекрати всякакви отношения след този разговор. Ще се стигне до там, че дори ще се заведе дело срещу Fox за манипулиране на сцената и за представянето ѝ в различна светлина.
Малко след това ще се съгласи на неопределена сума под формата на споразумение. Без значение какво представя филма, двете остават в приятелски отношения, но това не означава, че вестниците не започват да разказват историята. Дори и в нов град, всеки иска да спечели малко повече от тиража и да вземе колкото се може повече от сензацията. Някои журналисти дори отиват при майката. Големият въпрос е обвързан веднага с промяната на пола и може ли той да бъде друг, след като се дава при раждането? Когато историята достига и до Лотер и Нисен, те побесняват и се чувстват излъгани от някой, на когото са имали доверие. На 24 декември ще потърсят сметка на Брендън и ще зададат най-важния въпрос.
Всичко се случва на коледното парти и господата настояват след един побой да се свалят всички дрехи от нея. Унижението е достатъчно, за да може този специален гост да си тръгне и да помисли за ново бягство, този път още по-далече. Преди обаче да успее да се отдалечи на по-безопасно място, двамата герои успяват да я натикат в кола и да я изнасилят. Заплахите продължават с убийство, ако изобщо някога се проговори за този случай. Боят, гаврата и изнасилването са напълно достатъчни да се стигне до търсенето на сметка и веднага след случилото се, жертвата отива да потърси властите. За жалост градският шериф Чарлз Леукс отказва да приеме историята по-сериозно, като вместо да се запознае с престъплението, започва да задава въпроси относно пола.
Например за него е по-важно да разбере дали момичето слага чорап в гащите си, за да прилича на момче, освен това не разбира и защо не е предпочела женската компания. Когато най-накрая се стига до сексуалното нападение. Въпросите стават безумни, инспекторът се интересува къде точно е било проникването, дали нападателите са си играли с гърдите на жертвата, все професионални въпроси. Най-накрая инспекторът успява да намери провинилите се, разпитва ги, но никога не ги арестува, оставяйки достатъчно време на тях да побеснеят и евентуално да подготвят убийството на Брендън, което ще се случи на 31 декември 1993 г. В същият ден Лотер и Нисен нахлуват в дома на Ламбърт, където откриват своята жертва. Стрелят по нея и я намушкват, за да бъдат сигурно, че е наистина мъртва. Убити са и Ламберт и Филип Девайн, които са били на гости в този момент. Единственият оцелял в тази кървава баня е 8-месечният син, който е изоставен сам и стои сред труповете с часове. Господата са арестувани малко по-късно в този ден по обвинение за убийство.
И двамата са признати за виновни и Лотер получава смъртна присъда, докато Нисен е осъден с доживотна присъда, като е съгласен да даде показания срещу своя приятел. Небраска по-късно вдига смъртната присъда и Лотер също получава доживотна присъда и до днес се намира там. Джоан Брендън съди полицията, както и самият шериф за това, че не са успели да използват всичката сила на закона, за да предпазят детето ѝ. Искът е за 350 000 долара, но вместо това получава сумата от едва 17 360 долара. По това време съдията ще заяви, че Брендън също носи някаква вина за своя лайфстайл и поведение.
Въпреки протестите, майката продължава да води делото, докато не получава сумата от 98 223 долара, много по-малко, отколкото е поискала някога. Самият шериф е наказан само да се извини на майката. Само няколко години след това е повишен в комисар. След това получава работа да се занимава със затворници, като Лотер е един от неговите възпитаници там. Малко по-късно се пенсионира. Според някои близки до шерифа, той никога не се разкайва и никога не мисли за трагедията. Според него има рационално обяснение и то е, че самото момиче си е търсило белята. Това бил някакъв защитен механизъм, който успял да го задържи на повърхността по-дълго време. В пресата историята ще продължи да съществува.
Момичето ще бъде описвано като крос-дресер с обвинения в изнасилване, Playboy ще разкаже случая като смъртта на изменника и дори някои приятелските издания на тази общност ще объркат цялата история, за да споделят, че това била лесбийка, която не харесвала тялото си. На финалът се оказва, че абсолютно никой не е на нейна страна.
Пускането на филма през 1999 г. с Хилари Суанк в главната роля променя малко погледа, но не прави чудото за един ден. По-интересното е, че в последствие мнозина разбират, че всеки има свободата да бъде какъвто иска, а това трябва да идва с необходимото уважение. Майката и до днес не е фенка на филма, като смята, че това е само още един начин, за да се изкарат пари от нейната трагедия. Макар и до днес именно тя да не харесва толкова изиграната роля, признава, че Брендан е успяла да промени виждането на света и по някакъв начин да бъде запомнена в историята.
Снимки: Wikipedia
