Прототипи на оръжия на нинджите са открити сред руините на няколко замъка в Япония

За нетренираното око тази находка може да не изглеждат кой знае какво. Но един японски археолог подозира, че редицата каменни и глинени артефакти, открити на мястото на известна обсада от 16-ти век, може да са едни от най-ранните оръжия, използвани някога от нинджи.

Това е теорията, изложена от Акихиро Ивата, археолог и уредник в Историческия музей Ранзан на префектура Сайтама. Той изучава редица каменни и глинени артефакти, открити в замъка Хачиоджи в град Хачиоджи, в замъка Ивацуки в Сайтама и административен обект в Сайтама.

Входът към замъка Хачиоджи

Показателно е, че тези три обекта са едно от местата, на които се разгръща обсадата на Одавара от 1590 г., когато феодал на име Тойотоми Хидейоши атакува земя, държана от клана Ходжо, могъщо семейство воини.

Хидейоши в крайна сметка триумфира, но Ивата подозира, че Ходжо се е борил с помощта на редица прости оръжия, подобни на тези на нинджите.

Задната порта на замъка Ивацуки

„Възможно е кланът Ходжо да е направил тези оръжия, след като е разбрал, че се изправя срещу обезкуражаващо мощната сила на Хидейоши“, обяснява Ивата.

Ивата подозира, че четирите неглазирани глинени топки с диаметър около един до три сантиметра, открити в руините на замъка Хачиоджи през 60-те години на миналия век, всъщност са калтропи или макибиши, защото имат четири шипа.

Оригинални макибиши

Известно е, че нинджите хвърлят макибиши – обикновено направени от метал – докато бягат от враг на кон. Конете стъпват на шиповете, нараняват се и така нинджите имат по-голям шанс да избягат.

Ивата също така изследва редица плоски камъни със заострени ъгли, които са открити през 90-те години и началото на 21 век в замъка Ивацуки и близкия административен обект на Ходжо, наречен Овада джиня. Той вярва, че това са ранни версии на шурикен или т. нар. „звездички“, използвани от нинджите.

Само един камък, открит в замъка Ивацуки, е с диаметър 4,8 сантиметра и дебелина един сантиметър. Но 17 подобни камъка, открити в Овада джиня, са много по-големи – те са с диаметър от 8 до 14 сантиметра и дебелина от 1,5 до 3 сантиметра.

Ивата смята, че това са прототипи на по-късните оръжия макибиши и шурикен, използвани от страховитите японски нинджи.

Юджи Ямада, експерт по нинджите и професор във Факултета по хуманитарни науки на университета Мие, е съгласен с теорията на Ивата. Наричайки откритието „революционно“, Ямада каза: „Плоските камъни може да се се превърнали в шурикени в по-късните години. Никога преди не бях виждал глинени калтропи.”

Историята на нинджите започва през 11 век, когато воините от Ига и Кока придобиват известност със своите нетрадиционни бойни методи. Те са разглеждани като по-малко почтени от самураите и тяхната тайна тактика им печели титлата „шиноби“ или „тези, които действат скрити“.

Нинджите стават все по-известни по време на битките през 15 и 16 век в период, наречен Епохата на воюващите държави. Феодалите ги използвали като наемници и те често са изпращани да събират информация или пък да разпространяват дезинформация, както и да се бият с враговете на своя господар.

Но след като Тойотоми Хидейоши триумфира над врагове като Ходжо, той значително обединява феодалните лидери в Япония. Така ползването на нинджи като наемни воини започва да излиза от мода.

За последно те са използвани – поне официално – през 1637 г. за потушаване на въстание на католически селяни и недоволни самураи. Оттогава нинджите до голяма степен живеят в легендите.

Като такава, историята на нинджите – точно като самите тях – отдавна е обвита в сянка. Това прави открития като Акихиро Ивата особено вълнуващи. Находки като тази хвърлят светлина върху дългата, скрита и сложна история на нинджите в Япония.