Пиратската република в Ню Провидънс – върхът в Пиратската ера

Златната ера на пиратите е период между 1715 и 1725 г. По това време е подписано примирието в Утрехт. С това британците официално слагат край на участието си във Войната за испанското наследство. Новината е радост за мнозина, но не и за огромното количество моряци, които бързо остават без работа. Тяхното разочарование е особено кратко, защото редица капитани ще решат, че вместо да плават под флага на кралицата, могат да използват пиратското знаме и да нападат всеки един кораб, без да се интересуват изобщо от историята или желанията. Успехите на пиратите стават толкова големи, че всеки заловен британски кораб бързо прибира нещо повече от стока – допълнителни хора. В един момент редица моряци ще искат да бъдат заловени, за да докарват далеч по-добри доходи.

Някои просто се бунтуват на наложеното примирие, а други ще се стремят да станат богати. Търговията с роби също помага за оформянето на тази крайна фракция. За зла беда, пиратите стават все по-силни и с лекота нападат френски, английски и испански кораби във водите около Западна Индия. Създаването на порт Насау на Бахамския остров Нов Провидънс. С площ от 100 квадратни километра, разположен на около 300 километра от Флорида, същият се превръща в перфектна база за нападение. Малкият рай разполага със свежи плодове, прясна вода и спокойно може да прибира около 500 кораба. Плитчините около острова не позволяват влизането на големи бойни галеони.

Освен това островът има два входа, следователно блокадите също не са добра стратегия за нападение. Пиратите не са глупави, те избират място, където нито един мореплавател няма да тръгне да плава, ако няма опитен екипаж и някой, който да познава региона. Теченията крият много опасности и изненади, а това е добре дошло за пиратите, които основават своята малка република. Бенджамин Хорниголд ще постави първата копка през 1713 г. и дори ще пристигне с един от най-големите си врагове Хенри Дженингс, с който ще се изгради нова пиратска република. Самият остров е страдал достатъчно по време на предишната война, а когато Хорниголд пристига, открива само скелетите на предишните сражения.

Томъс Уокър ще бъде единственият официален представител на острова и няма да бъде очарован от пристигащите хора. Ще започне да пише за пристигащите пирати, ще иска от Лондон помощ, неговите колеги от други острови ще повторят опита. Самият Томъс живее на няколко мили от пристанището Насау със своята африканска съпруга и деца. Използва един от малкото свои кораби, за да поведе атака и докато е в морето, водейки сражение с пиратския кораб „Щастливо завръщане“ и капитан Даниел Стируел. Даниел ще бъде заловен и затворен на острова. Докато Уокър заминава за провизии Хорниголд напада и премахва цялото управление.

Стируел е освободен. Синът на Уокър – Томас Джуниър няма да има същия късмет. Той ще обижда пиратите, а Хоринголд ще бъде наречен „Стара пръдня“, която си мисли, че може да бъде владетел. Тези думи ще бъдат последни. Изпратеният испански галеон „Бенджамин“ ще бъде посрещнат от пиратските кораби и след потапянето му, Уокър ще бъде освободен от поста си. Хенри Дженингс ще тръгне към Насау през януари 1716 г. и на борда ще има достатъчно испански съкровища. Те ще помогнат за създаването на бойна крепост около пристанището, която ще спре отчаяни опит на Уокър да се опита да върне изгубеното.

Това ще е и неговият последен опит, а след това ще замине за Чарлстън и никога повече няма да се върне. Скоро и други моряци ще потърсят убежище на това парче земя. Бившият лейтенант Едуард „Черната брада“ Тийч ще се включи в братството. Пирати като Джон Матрел, Оливие ла Бюз, Чарлз Белъми и Едуърд Инглънд ще бъдат част от пиратите, които бързо ще инвестират съкровищата си. Мексико ще се превърне в една жизнена линия за търговия и доставки. Какво е необходимо на огромна популация от мъже? Това ще са жените. След като на острова повечето стават жертва на изнасилвания, а самите пирати имат достатъчно средства, бързо започват да си купуват робини от близките острови или да ги доставят директно от Мексико.

Средства се отделят за амуниции и ценни провизии. В един момент повечето търговски кораби ще си плащат, за да минават спокойно покрай Нов Провидънс, но не винаги пиратското доверие ще се оправдава. Като бивши военни, повечето имат неписан кодекс относно нападенията, освен това са едни от най-добрите в плаването и много добре знаят какво правят и как да действат. Има йерархия дори на корабите – капитанът поема пълен контрол по време на битка, но при мирно плаване се зачита демократичен вот. Всеки моряк получава равна част от плячката, а капитана взима малко над основния дял. Назначава се отговорник за храна и ресурси, за да е ясно, че дългите плавания няма да ги изненадат.

Едуард „Черната брада“ Тийч ще се превърне дори в магистрат на острова. Проблемът на малкия остров е, че успява да спечели много врагове. Британците ще побързат да решат проблема и ще изпратят три галеона в Карибски води. След като са посрещнати с яростна съпротива, Джордж I е готов да помилва всеки един пират, който реши да се предаде през януари 1718 г. На Бахамите ще бъде изпратен кралски пратеник, който да подписва опрощението от краля, стига някой да го поиска. Онези, които отказват да се предават са преследвани и наказвани жестоко. Изпратеният мъж е Уудс Роджърс – един от доказаните морски капитани. За да напомни какво очаква пиратите, той пристига с HMS Milfold, HMS Rose и около 5 тежковъоръжени кораба с близо 500 души на борда.

Повече от достатъчно, за да елиминират цялата заплаха. Преди да влезе в бой, същият напомня, че може да има опрощение. Харниголд вече е на напреднала възраст и предпочита да се предаде. Чарлз Вейн и Черната брада не са съгласни и предпочитат да се борят. Вейн стои известно време близо до пристанището и с пристигането на корабите стреля само един път по нападателите и след това бяга с висока скорост, изоставяйки крепостта. Хорниголд и Кокрам са назначени за кралски капитани и са изпратени да преследват Вейн. След няколко месеца откриват части от екипажите на Черната брада в други малки острови. Черната брада е пленен и убит, като главата му е закачена на едно от платната на кралските кораби.

Новините за разформирането ги оставя на свобода, а Хорниголд предлага прошка като кралски пратеник. Роджърс не успява да спре пиратството, но пък успява да премахне едно огромно главоболие от картата. Пиратската държава приключва своето съществуване, а англичаните изпращат още бойни кораби и хора, които да подсилят останалите острови, за да няма ново заселване.