Великите авантюристи: Чарлз Гордън – героят на Британската империя
Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и величие, падение и гибел. Тези велики разкази се пишат от личности, надарени с дързост, хъс и амбиция, способни да рушат империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина сред тях са добре известни в цял свят, но освен хора като Кортес и Писаро, световната история пази спомена за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват съдбите на цели региони.
Тяхната история е показателна за начинът, по който се развиват цивилизациите. Тя демонстрира неограничените възможности на човешкия дух и амбиция. Съдбата на тези личности ни помага да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава възможност да потърсим героите на своята собствена епоха.
Деветнадесетото столетие е време на герои, легенди и дръзки открития, неслучайно наречено Века на Романтизма. Древни митове и приказни истории от дълбините на Средните Векове и Античността, оживяват във въображението на хората, живеещи насред Индустриалната революция, раждането на национализма и възхода на колониалните империи. В тези бурни времена изгряват и залязват кариерите на множество войни, учени, изследователи и бизнес магнати. Техният житейски път представлява умален модел на цялото човешко развитие в онази епоха. Също както и днес, имиджа на видните личности се определя до голяма степен от образа, който им рисува печата. Сред най-ярките примери за такива герои е Чарлз Гордън, наричан през живота си и „Китайски“ и „Хартумски“. Неговият образ на войн и администратор се превръща едва ли не в поп икона на тогавашното британско общество, отреждайки му място сред най-видните имена на Викторианската епоха.
Чарлз Джордж Гордън е роден на 28 януари, 1833 г. в Улуич, Лондон. Баща му – Хенри Уилям Гордън е генерал-майор от британската армия, а майка му Елизабет Гордън (по баща Ендърби), произхожда от заможно търговско семейство. Семейство Гордън е класически пример за британски социален елит, макар и от по-нисшите рангове на висшето общество. Службата на бащата носи престиж и стабилни доходи, съчетано с щедрата зестра и търговските връзки, идващи по майчина линия. Въпреки това, нито един от наследниците на Хенри Гордън не поема по път, различен от бащиния. Военната служба се е превърнала в семейна традиция – вече четири поколения рода Гордън служи като офицери в британската армия.
Детството на Гордън преминава в сянката на различните военни назначения на баща му – в различни гарнизони в Англия, Ирландия, Шотландия и дори на Йонийските острови (придобити от Британия след Наполеоновите войни). В крайна сметка младежът преминава през няколко начални училища и в последствие е записан в Кралската военна академия в Улич. По време на своето следване там, Гордън проявява както своите забележителни качества – атлетичност, умения в ръкопашен бой и способност в изграждане на фортификации и чертаене на карти, така и своя забележителен инат и непримиримост към чуждите заповеди. Макар и кадет, Гордън е склонен да игнорира заповеди от своите офицери когато според личната му преценка тези нареждания са неадекватни. Това упорство му коства две години повече време за завършване на военната академия, тъй като често бива наказван от своите инструктори.
В крайна сметка, Чарлз се дипломира с отличие през 1852, а две години по-късно вече се издига до ранг лейтенант в кралския артилерийски корпус. Успоредно с израстването си като военен инженер, Гордън проявява и своята силна отдаденост към Християнството. Дълбоко набожен, Гордън отказва да признае някоя отделна форма на религията за своя, а заявява в разговор с католически свещеник, че Християнската религия със своите деноминации е като британската армия – единно забележително цяло, съставено от много различни полкове. В посока неговата спиритуалност силно влияние оказва и по-голямата му сестра Огъста, която е негов най-близък роднина. Зад маската на религията и цитата „Защото за мене да живея е Христа, а да умра – придобивка“ (Филипяни 1:21), Гордън крие своите душевни проблеми и периодични суицидни изблици. Според някои изследователи, тези духовни терзания са свързани и с потенциална хомосексуалност, която Гордън е потискал през целия си живот.
През 1854 г., когато Британия се включва в Кримската война срещу Русия, Гордън получава назначение на о. Корфу, но чрез поредица от писма, които изпраща до Военно министерство, младият офицер си издейства прехвърляне на Кримския полуостров. През януари 1855 г. той пристига при Балакалава – един от най-горещите сектори на бойните действия. Като сапьор, Гордън получава задача да разузнае и картографира укрепленията на Севастопол – поредица от опасни мисии, които го пращат директно под дулата на вражеските войски. При един от излазите Гордън е ранен от руски „снайперист“ (тогава терминът все още не е въведен в употреба – б.а.). Въпреки това остава на служба и завързва приятелства с други млади офицери от британската армия, част от които в бъдеще ще се превърнат във военния елит на Британската империя. Успоредно с военните действия, Гордън има възможност да комуникира с представители на повечето големи армии о епохата – край Севастопол са разположени и френски, италиански и османски войски. Именно в окопите, Гордън развива своята страст към турските цигари – порок, който остава с него до края на живота му.
След края на Кримската война, Гордън участва в комисиите, които очертават новите граници между Русия, Дунавските княжества и Османската империя. По този повод, той пътува първо до Бесарабия и Молдова, оставяйки интересни бележки върху местното население. След това работата му го отвежда в Армения. Използвайки наскоро изобретените фотоапарати, Гордън се оказва един от първите фотографи, запечатали образи от тогавашна Армения. Това му печели симпатиите на британското научно общество и в последствие Чарлз ще стане почетен член на Кралското Географско Общество. След успешния край по очертаване на границите, Гордън се завръща във Великобритания и е назначен за инструктор във военното училище в Чатам и повишен в ранг капитан (1859 г.). За заслугите си във войната е отличен с британски и френски отличия.
Едва две години минават на новото му назначение преди вечно неспокойният Гордън да залее Военно министерство с нова поредица от писма, молейки да бъде пратен където и да е по света, стига там британските войски да водят активни военни действия. Най-сетне, през 1860 г. той получава бленуваното назначение и е изпратен в Китай, където Великобритания и Франция водят Втората Опиумна война. За ужас на Гордън, когато той пристига през 1861 г., основните военни действия вече са приключили и за него остава да е пасивен наблюдател на превземането на Пекин и опожаряването на Летния дворец от европейските войски.
Въпреки това Чарлз не се отказва и пътува към Южен Китай, където продължава да се разгаря Тайпинското въстание. Първоначално, Гордън е привърженик на бунтуващите се тайпини, но виждайки от първа ръка част от издевателствата на техните войски, той става твърдо решен да изиграе важна роля в разгрома на въстанието. През 1863 г. Чарлз е назначен начело на местно подразделение от ок. 5000 доброволци, което под негово командване си спечелва прякора „Всепобеждаващата армия“. Той им осигурява униформи и редовни заплати и полага сериозни усилия за тяхното обучение. Местният китайски управител на Шанхай оставя за Гордън следното описание „За нас пристигането на този британец Гордън се оказа манна небесна…Той превъзхожда по осанка и поведение всички чужденци, които съм срещал до сега. Макар че е горд, темпераментен и непрекъснато да настоява за пари (в случая става дума, че притиска китайците редовно да плащат заплати на войниците му – б.а.), Гордън е честен и почтен човек, макар и да е твърдоглав и човек трудно да може да се разбере с него“.
Гордън командва своя корпус в поредица от офанзиви, насочени срещу позиции и крепости на тайпините по поречието на р. Яндзъ. В рамките на около година между май 1863 и юли, 1864 г., Чарлз ръководи войниците си в 33 последователни сражения, печелейки всичките. Със съжаление отбелязва, че победите са платени прескъпо за него – губи половината офицери, с които започва походите си, както и 1/3 от първоначалните войски. В замяна на това, Всепобеждаващата армия постоянно привлича нови и нови доброволци и наемници, част от тях бивши тайпини, които минават на страната на победителите. Гордън полага специални усилия да запази морала и дисциплината сред войниците, раздавайки жестоки наказания за онези, които са уличени в изнасилвания, грабежи и издевателства над местните. Неколкократно получава предложения за подкупи и финансови благи, но отхвърля всички до едно, като веднъж дори отказва на император Тунчжи да приеме личните дарове, пратени от владетеля.
След края на бунта Тайпин през 1864 г., Гордън е възнаграден с правото да носи златна роба (само 40 души в Китай се ползват с това право), както и с титли, равняващи се на европейските „маркиз“ и „маршал“. Предложени са му колосални възнаграждения както от държавата, така и от местното население на земите около Шанхай, включително и пожизнена пенсия, но той отказва всички. В едно свое писмо заявява „Напускам Китай толкова беден, колкото и пристигнах. Достатъчно ми е да знам че между 80 000 и 100 000 живота бяха спасени благодарение на моите действия. Тази награда ми е достатъчна“. В Британия подвизите на Гордън са редовно отразявани от пресата. След края на военните действия, той е произведен в чин подполковник, както и приемане сред кавалерите на „Ордена на банята“.
Завръщайки се в Англия, Гордън е назначен за надзорник по строежа на крайморски крепости в графство Кент. Чарлз смята цялото начинание за пълна безсмислица и вместо това отдава силите и старанието си на благотворителност. Наема няколко къщи в град Грейвсенд, които преустройва на класни стаи и пансион, в които настанява и образова множеството просещи момчета в околността. Всяка година в този период, той отделя около 90% от доходите си (равностойност на 340 000 лири днешни пари) за издръжка на своите пансиони, сам живеейки в скромност и аскетичност.
Няколко години в Грейвсенд отново събуждат у него скуката и презрението към мирния живот. През 1870 г. Гордън е назначен за инспектор в комисия, която трябва да регулира корабоплаването в делтата на р. Дунав. Той пристига в Галац и прекарва голяма част от времето си в обиколки на румънските села. Настоява да отсяда при обикновените селяни и да споделя начина им на живот. Заявява че най-прекрасната му вечер, е когато спал до огнището на евреин рибар и неговото осемчленно семейство. Верен на приключенския си дух се впуска в местна авантюра в Кюстенджа – Елена Вентура, дъщерята на британски поданици е отвлечена от местен османски първенец. Гордан, заедно с френския преводач от консулството влизат посред нощ в имението на агата и успяват да издействат връщането на момичето при родителите й. Въпреки странстванията в Румъния, Гордън остава неспокоен, копнеещ за действия.
През 1872 г. Гордън се среща с представители на владетеля на Египет (хедив), които го канят да замине с тях и да поеме поста губернатор на Судан с цел да се бори с търговците на роби. Срещата се оказва съдбоносна. Пристигайки в Египет, Гордън се запознава с хедива – Исмаил паша и получава назначението, след като няколко месеца по-рано е бил повишен в чин полковник. След срещата Исмаил паша е впечатлен и отбелязва – „Какъв забележителен англичанин – първият който срещам и не иска пари!“
Гордън прекарва четири неспокойни години в Южен Судан. Опитите му да се пребори с търговията с роби, срещат твърдия отпор на местните власти. Всички нива на бюрокрацията, чак до губернатора на Судан са оплетени до уши в подкупи и често сами участват в търговията с роби. Неуморният Гордън кръстосва днешен Южен Судан и Уганда на длъж и шир, картографирайки част от неизследваните региони. Където може арестува контрабандисти и освобождава пленници. Често научава, че пленниците, които е освободил в последствие са наново зароени и продадени от египетските власти.
От писмата му ясно личи, че у него се борят изтощението от климата и противоречията с местните и любовта му към тази дива и приказно красива земя. През 1876 г., Гордън подава оставка и заминава първо за Кайро, а след това се завръща в Англия. Хедивът Исмаил паша му изпраща ново предложение – да го постави начело като губернатор на цял Судан, давайки му върховна власт над провинцията за да се бори с местните проблеми. Гордън се колебае, но приема.
Следващите четири години представляват непрекъсната поредица от битки, пътувания и борба срещу местната администрация. Гордън се опитва да сложи край на корупцията и контрабандата на хора, но на практика цялата местна администрация и социалните елити му се опълчват. На няколко пъти е принуден да потушава бунтове. В един случай, следван само от преводач и няколко охранители, влиза невъоръжен в бунтовнически лагер и изисква капитулацията на цялата вражеска сила.
Бунтовниците са така слисани от куража на англичанина, че се предават и му се заклеват във вярност. Опитите му за реформи съвпадат с фалита на Египет от 1877-78 г. и пълната липса на държавно финансиране за администрацията. Финансите на Египет са поети от международна комисия, чиято грижа не е доброто на страната, а редовното изплащане на заемите, които Исмаил паша е теглил. Опитите на Гордън да изиска прекратяване на плащанията по външния дълг за известно време са посрещнати с огън и жупел от европейските кредитори. Обезверен, Гордън напуска египетска служба през 1880 г.
В рамките на следващите три години, Чарлз обикаля света – за кратко се замесва във военно-дипломатически скандал в Китай, заявявайки че е готов да се откаже от британското си гражданство, за да командва китайски войски в случай на война с Русия. Същевременно е назначен за секретар на управителя на Индия, но няколко дни работа на бюро го карат да подаде оставка. Пътува до остров Мавриций, където надзирава изграждането на британски укрепления. После пътува до Светите земи, където живее редом със семейство американски мисионери. Междувременно, Судан е разкъсан от най-големия религиозен бунт в своята история – Бунтът на Махди. Водачът на бунтовниците се обявява за пряк наследник на Пророка Мухаммад и използва религиозен плам и социалния колапс в Судан, за да изгради бунтовно движение, което скоро поставя голяма част от страната в негови ръце.
Британското правителство, подтиквано от обществения натиск, изпраща Гордън в Хартум с цел да наблюдава ситуацията и да потърси оптимална възможност за разрешаване на кризата. Решен да защити местното население, Гордън се окопава в Хартум заедно със силен гарнизон. Целта му е да прикрие отстъплението на цивилното население към Египет, приковавайки армиите на Махди в кървава обсада. Обсадата на Хартум започва на 18-ти март, 1884 г. Гарнизонът води активни действия, организирайки набези срещу вражеските позиции. Въпреки това, обръчът се затяга. Междувременно в Британия политическите дебати около съдбата на Гордън и Судан достигат своя връх. Премиерът Гладстоун настоява, че това е обречена кауза и Британия не бива да хаби ресурси. Опозицията на консерваторите яхва вълната на народното недоволство от обсадата на Хартум и настоява за изпращане на спасителна войска. В действителност, консерваторите също смятат Судан за безполезна авантюра, но позицията им им донася победа в изборите през 1885 г.
Междувременно силите на Гордън се изчерпват и на 26-ти януари, 1885 г., войските на Махди извършват финален щурм срещу Хартум. При съотношение 9:1, бунтовниците заливат бранителите и удавят всякаква съпротива. Голяма част от населението на града е изклано, заедно с гарнизона. Въпреки заповедите на Махди че иска Гордън жив, разярени от дългата обсада, бунтовниците търсят своя опонент с ясно намерение. Макар версиите за смъртта му да се разминават, общо взето изследователите са единодушни, че Чарлз Гордън посреща вражеските войски в парадна униформа на входа на своята резиденция и убива няколко души с револвера си, преди да бъде пронизан до смърт о вражески копия. В последствие главата му е отсечена и разнасяна като трофей из града, а тялото му е поругано и хвърлено в кладенец. Хартум пада и Махди става господар на Судан.
Британският отговор на гордановата смърт идва десетилетие по-късно. „Отмъщение за Гордън“ е официалната цел на експедицията на лорд Хорейшо Кичънър. Реалната цел е контриране на френските териториални претенции в Судан. Въпреки това, Кичънър не крие намерението си да погуби махдистите като отплата за смъртта на Чарлз Гордън. В акт на отмъщение, лордът заповядва гробницата не вече покойния Махди да бъде взривена през 1898 г. – акт, който Гордън вероятно би окачествил като безсмислен и варварски.
Днес паметта на Гордън е почетена от редица негови мемориали в цял свят. Той е герой на множество филми и литературни произведения. Веднага след смъртта му в Британия е обявен траур, а датата на кончината му е отбелязвана няколко години по-късно с церемониални служби в различни части на страната. Чарлз Гордън остава в спомените на своите съвременници като един от малкото честни и неподкупни европейци, стъпвали в Африка и Азия. Всички очерци, писани от съвременници, са единодушни, че Гордън Хартумски е мъж, който винаги поставял идеалите си над всякакви материални награди. Неговите подвизи и постъпки са ясни доказателства, че Епохата на империализма има много лица и не всички са на жестоки завоеватели и експлоататори.
Снимки: Wikipedia
